Как пътуваме и колко ни струва
За доста българи през днешния ден е първи работен ден от седмицата, защото избраха да слеят почивния ден на националния празник с уикенда и да попътуват. Затова в „ Числата на седмицата ” провериха кой е най-използваният тип превоз у нас, какъв брой ни коства той и каква част от бюджета си отделяме, с цел да се придвижим от точка А до точка Б.
Автомобилът запазва мястото си на най-предпочитания тип превоз. 63% от пропътуваните от българите километри през предходната година са изминати с кола. Изненадата обаче идва от превоза, който заема второто място, а това е въздушният. Почти една трета от пропътуваното от българите разстояние в границите на година, е осъществено със аероплан. Двойно повече от останалите. И в случай че при колите се движим под междинните стойности за Европа, при самолетите става известно, сме на втора позиция. По-голям дял изминати километри със аероплан през предходната година имат само хърватите.
Край на високите такси за багаж: Европарламентът упорства за промени
Лекият автомобил пък е най-популярен в Литва. С рейсове се движат най-вече в Малта, а с влакове – в Нидерландия. Именно железопътният превоз обаче, съгласно Евростат, е най-неизползвания у нас – с него са изминати едвам 2% от всички пропътувани километри в границите на година.
Колко ни коства превозът?
Ако приемем, че междинният показател на цените на превоза за Европейския съюз е 100, най-скъпо да се придвижват им излиза в северните страни. Дания, Нидерландия и Финландия са първите три, като в Дания показателят е с 25 пункта над междинния. Той, на процедура, включва всичко - цени на транспортни средства, елементи и ремонтни действия по тях, гориво, както и най-различните транспортни услуги като да вземем за пример билети.
istock
Най-евтин превозът се оказва у нас, където всичко което изброихме, е с 28 пункта по-евтино в сравнение с приблизително при останалите.
Въпреки това, безценен ли ни излиза превозът или на ниска цена, можем да кажем единствено откакто проверим каква част от разноските ни отиват за него.
За средностатистическия европеец превозът съставлява съвсем 13% от разноските. В Словения отделят най-голямо перо за това – 17%. В Литва и Германия по надлежно 15 и 14. У нас статистиката сочи, че близо 13% от разноските, които вършим са за превоз.
На всеки 1000 души от популацията на Европейския съюз, се падат по близо 580 автомобила – като това включва и персоналните, и публичните.
Единствените, които разполагат с над 700, са италианците. В България 1000 души разполагат с 480 автомобила, а минимум транспортни средства от този вид, имат в Румъния и Латвия. През последните 10 години, на територията на цялата общественост, се записват все по-малко дизелови коли, за сметка на електрически, като през последната година броя на новорегистрираните от двата типа е съвсем подравнен.
През миналата година най-голямото ни летище „ Васил Левски ” е обслужило рекорден брой пасажери – близо 8 милиона и половина. Това е двойно по-голям пътникопоток спрямо този минавал преди 10 години. През последните 15 той се усилва всяка година, като изключение прави единствено интервала на пандемията, когато пада даже под 3 милиона. Най-натоварените летища от Европейския съюз пък са в Париж, в Амстердам и в Мадрид. Първото обслужва по 10 пъти повече пасажери на година, в сравнение с летището в София.
Нито една от преди малко изброените дестинации обаче, не попада в топ 5 на тези, за които изхвърчат най-вече самолети от България и транспортират най-вече пасажери. Първа е Виена. През последната регистрирана от Евростат година над 200 хиляди души са изхвърчали от София натам. Почти още толкоз са и потеглилите към Франкфурт. Следват летищата Лондон Станстед, италианското Бергамо и още едно от лондонските летища – Лутън. Всички те са били дестинация за по към 150-160 хиляди души. Почти до всички тях полетите от София са ежедневни, а до някои има и по повече от един дневно.
За повече финансови вести и други потребни препоръки, по отношение на персоналните ви финанси, може да ни последвате във Facebook или Google News Showcase
Автомобилът запазва мястото си на най-предпочитания тип превоз. 63% от пропътуваните от българите километри през предходната година са изминати с кола. Изненадата обаче идва от превоза, който заема второто място, а това е въздушният. Почти една трета от пропътуваното от българите разстояние в границите на година, е осъществено със аероплан. Двойно повече от останалите. И в случай че при колите се движим под междинните стойности за Европа, при самолетите става известно, сме на втора позиция. По-голям дял изминати километри със аероплан през предходната година имат само хърватите.
Край на високите такси за багаж: Европарламентът упорства за промени
Лекият автомобил пък е най-популярен в Литва. С рейсове се движат най-вече в Малта, а с влакове – в Нидерландия. Именно железопътният превоз обаче, съгласно Евростат, е най-неизползвания у нас – с него са изминати едвам 2% от всички пропътувани километри в границите на година.
Колко ни коства превозът?
Ако приемем, че междинният показател на цените на превоза за Европейския съюз е 100, най-скъпо да се придвижват им излиза в северните страни. Дания, Нидерландия и Финландия са първите три, като в Дания показателят е с 25 пункта над междинния. Той, на процедура, включва всичко - цени на транспортни средства, елементи и ремонтни действия по тях, гориво, както и най-различните транспортни услуги като да вземем за пример билети.
istock Най-евтин превозът се оказва у нас, където всичко което изброихме, е с 28 пункта по-евтино в сравнение с приблизително при останалите.
Въпреки това, безценен ли ни излиза превозът или на ниска цена, можем да кажем единствено откакто проверим каква част от разноските ни отиват за него.
За средностатистическия европеец превозът съставлява съвсем 13% от разноските. В Словения отделят най-голямо перо за това – 17%. В Литва и Германия по надлежно 15 и 14. У нас статистиката сочи, че близо 13% от разноските, които вършим са за превоз.
На всеки 1000 души от популацията на Европейския съюз, се падат по близо 580 автомобила – като това включва и персоналните, и публичните.
Единствените, които разполагат с над 700, са италианците. В България 1000 души разполагат с 480 автомобила, а минимум транспортни средства от този вид, имат в Румъния и Латвия. През последните 10 години, на територията на цялата общественост, се записват все по-малко дизелови коли, за сметка на електрически, като през последната година броя на новорегистрираните от двата типа е съвсем подравнен.
През миналата година най-голямото ни летище „ Васил Левски ” е обслужило рекорден брой пасажери – близо 8 милиона и половина. Това е двойно по-голям пътникопоток спрямо този минавал преди 10 години. През последните 15 той се усилва всяка година, като изключение прави единствено интервала на пандемията, когато пада даже под 3 милиона. Най-натоварените летища от Европейския съюз пък са в Париж, в Амстердам и в Мадрид. Първото обслужва по 10 пъти повече пасажери на година, в сравнение с летището в София.
Нито една от преди малко изброените дестинации обаче, не попада в топ 5 на тези, за които изхвърчат най-вече самолети от България и транспортират най-вече пасажери. Първа е Виена. През последната регистрирана от Евростат година над 200 хиляди души са изхвърчали от София натам. Почти още толкоз са и потеглилите към Франкфурт. Следват летищата Лондон Станстед, италианското Бергамо и още едно от лондонските летища – Лутън. Всички те са били дестинация за по към 150-160 хиляди души. Почти до всички тях полетите от София са ежедневни, а до някои има и по повече от един дневно.
За повече финансови вести и други потребни препоръки, по отношение на персоналните ви финанси, може да ни последвате във Facebook или Google News Showcase
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ