България подготвя 800 км магистрали, тунели и мостове за концесия
Основен приоритет на държавното управление на " Прогресивна България " е развиването на транспортната мрежа посредством публично-частни партньорства и концесионни механизми. Страната възнамерява проектирането и построяването на над 800 км автомагистрали, мостове и тунели, уточни заместник-министърът на районното развиване Павлета Пеловска по време на бизнес конгрес сред България и Китай в края на юни.
Приблизително толкоз автомагистрали - 877км, е построила страната за 50 години, сочат данните на Национален статистически институт.
Публично-частното партньорство при строителството на пътища е желано най-вече в Южна и Западна Европа. Исторически този модел се развива бурно след Втората международна война, когато страните нямат запас бързо да изградят съвременна инфраструктура. Пионерът е Франция, която има една от най-развитите концесионни мрежи в света. Италия също построява своите автомагистрали главно посредством концесии и през днешния ден се ръководят от частни оператори. Испания и Португалия също разчитат на частните вложители. През последните десетилетия Гърция и Хърватия също построиха автомагистралите си съвсем напълно посредством концесионни контракти с непознати и локални консорциуми.
Държавите, които обичайно заобикалят класическите частни пътни концесии с тол такси, са основно в Северна (Швеция, Финландия и Дания), Централна (Германия, Белгия и Нидерландия) и Източна Европа (Чехия, Словакия, Румъния, България). Причините за това са стопански, политически и обществени. Богати страни с отличен кредитен рейтинг могат да вземат заеми при извънредно ниски лихви. За тях е доста по-евтино да финансират строителството непосредствено от бюджета или посредством държавни заеми, вместо да заплащат за по-скъпия частен капитал на концесионера, който калкулира висока облага и риск. Освен това в някои страни се счита, че достъпът до транспортна инфраструктура е базово публично богатство, платено посредством налози и акцизи върху горивата и въвеждането на " частни " пътища се приема за обществено незаслужено.
Предимствата на публично-частното партньорство е, че дава опция за бързо създаване на автомагистралите, което води до възстановяване на подвижността и връзките сред обособените райони и прилежащите страни, а оттова и до развиването на стопанската система. Това дава опция на страната да пренасочи запас към обществени заплащания, обучение и опазване на здравето, както и да избегне несъразмерен недостиг.
За да има частен интерес към финансирането на пътища, е необходим голям и обезпечен трафик. При страни с по-малка плътност на популацията или слаб директен трафик, концесионният модел не е финансово жизнерадостен без големи държавни гаранции, което значително го обезсмисля.
Днес кабинетът " Радев " още веднъж възроди тематиката " автомагистрали на концесия ". Причината - липса на пари в държавния бюджет. Отделно от това пътното строитерство, което гълта стотици милиони от парите на българските и европейските данъкоплатци, е измежду секторите, най-силно наранени от непрозрачни процедури, корупционни схеми и модели в ущърб на публичния интерес. В комбиниране с некачественото строителство, неприятното поддържане на пътищата и проблемите с контрола върху транспортните средства от страна на други органи като Министерство на вътрешните работи, българските пътища образно демонстрират по какъв начин " корупцията убива ".
Регионалният министър арх. Иван Шишков към този момент разгласи, че автомагистрала " Хемус " ще би трябвало да бъде достроена по дискретирината скица инхаус, поради раздадените милиарди при последното държавно управление на Бойко Борисов. От аутобана, който би трябвало да свърже София с Варна, остават да се построят още към 214 км. Кабинетът " Радев " е внимателен и не дава обещание да я приключи до края на мандата си.
С пари от бюджета ще се достроява и скоростния път Видин- Ботевград (167 км), от който са издигнати едвам към 50 км, както и автомагистрала Русе-Бяла, която е в градеж.
Всички бъдещи нови магистрални трасета ще бъдат дадени на концесия, разяснява арх. Шишков пред Mediapool. Номер едно в листата му е автомагистралата Русе - Велико Търново - Граничен контролно-пропусквателен пункт " Маказа ". До Бяла тя ще се строи с европейски пари, само че за продължението до Велико Търново сега се прави стопански разбор дали секторът да влезе в бъдещата концесия, тъй като за него към момента няма влезнал в действие обстоен организационен проект (ПУП), изясни районният министър.
Магистрала " Черно море " (113 км) сред Варна и Бургас, от която има издигнати едвам към десетина километра, е другата, която ще бъде дадена на концесия, уточни арх. Шишков.
Магистрала " Рила " (107 км), която би трябвало да свърже Дупница и Самоков с автомагистралите " Тракия " и " Хемус " край столицата, също е в проекта за концесиониране.
Към тези три автомагистрали районният министър включва и тунела под Петрохан също да бъде даден на концесия.
Стратегията е страната сама да създаде плановете за строителството на автомагистралите, да утвърди подробните устройствени проекти и да извърши нужните отчуждителни процедури за бъдещите автомагистрали. Едва откакто документите е изцяло подготвена, тогава автомагистралите ще бъдат показани на вложители и ще се обяват процедурите.
FaceBookTwitterPinteresthttps://tribune.bg/bg/parite/balgariya-podgotvya-800-km-mag/
Автор
Моника Гаджанова
България приготвя 800 км автомагистрали, тунели и мостове за концесияFT: 21-вият пакет от наказания на Европейски Съюз против Русия е напът да пропаднеВАС отхвърли жалбата на Бойко Атанасов против назначението на Емилия Русинова за градски проурор на СофияЗаради поверие Хавиер Милей няма да участва на финала на Мондиала, кралят и министър председателят на Испания ще са там, както и ТръмпМеган Маркъл „ унизена “ след тайното пътешестване до Лондон, трансформирало се в призрачен сън
Коментари (0)
Няма мнения.Добави коментар
Име *Коментар *