Телефонът носи риск от инфаркт и инсулт при децата
За младежите, които прекарват часове наред, залепени на телефони и тв приемници, съществува риск от инфаркт или инсулт, предизвестяват учени. Прекомерното време пред екрана също по този начин е обвързвано с нараснал риск от високо кръвно налягане, висок холестерол и инсулинова устойчивост измежду подрастващите.
Новото проучване, оповестено в Journal of the American Heart Association, преглежда данни от над 1000 участници и открива, че несъразмерното време, прекарано пред екрани за забавление – тв приемници, телефони, таблети, компютри или игри, е обвързвано с нараснал сърдечносъдов и кардиометаболитен риск при деца и младежи.
Анализът демонстрира, че връзката сред времето пред екрана и здравния риск е най-силна измежду тези, които спят по-малко, което допуска, че потреблението на екрани може да вреди на здравето посредством „ крадене “ на времето за сън.
„ Ограничаването на свободното време пред екрана в детството и юношеството може да защищити дълготрайното сърдечно и метаболитно здраве. Нашето проучване дава доказателства, че тази връзка стартира рано и акцентира смисъла на уравновесените дневни режими “, разяснява водещият създател на проучването, доктор Дейвид Хорнър от Университета в Копенхаген, Дания.
Участниците в изследването са две групи - едната се състои от 10-годишни деца, изследвани през 2010 година, а другата – от 18-годишни младежи, изследвани през 2000 година
Изследователите също по този начин откриха, че по-късният час за лягане и по-кратката дълготрайност на съня „ усилват “ връзката сред времето пред екрана и кардиометаболитния риск. Децата и юношите с по-малко сън демонстрират „ доста “ по-висок риск при същото време пред екрана.
Чрез машинно образование е разпознат и „ неповторим “ метаболитен отпечатък в кръвта, обвързван с времето пред екрана. „ Успяхме да открием набор от промени в метаболитите в кръвта – „ отпечатък от екранно време`, което валидира евентуалното биологично влияние на това държание “ добавя доктор Хорнър.
Използвайки същите метаболомни данни, откривателите са оценили дали времето пред екрана е обвързвано с предсказуем сърдечносъдов риск в зрелост. Оказва се, че метаболитните промени, свързани с екрана, могат да носят ранни сигнали за дълготраен сърдечен риск.
Д-р Хорнър предлага: „ Обсъждането на екранните привички по време на педиатрични прегледи може да стане част от по-широкото консултиране за метода на живот, сходно на диетата или физическата интензивност. Тези резултати отварят врата и за потреблението на метаболитни отпечатъци като ранни справедливи маркери на рисковия метод на живот. “
Времето пред екрана включва гледане на телевизия, филми, видеоигри или потребление на телефони, таблети и компютри за забавление. Проучването прави оценка метаболитния синдром при децата посредством измервания на обиколка на талията, кръвно налягане, равнището на „ положителния “ HDL холестерол, триглицериди и кръвна захар, като са поправени факторите пол и възраст.
Джефри Хинтън, нобелов лауреат по физика, прочут в научните и софтуерни среди като „ кръстникът на изкуствения разсъдък “, предизвестява за нова заплаха. Риск крият по този начин наречените цифрови същества, сподели той по време на Световна конференция по изкуствен интелект.
Те съставляват не просто напреднала технология, а нов вид разсъдък, който в един миг може да се окаже самостоятелен от човешкия надзор. Разликата сред човешкия и цифровия разсъдък съгласно Хинтън се състои в скоростта и метода на учене. Докато хората се развиват посредством мудна биологична еволюция, цифровите същества могат да се самообучават за секунди, да се копират незабавно и да обменят познания в световен мащаб. Той пресмята, че има най-малко 10 % късмет изкуственият разсъдък да докара до заличаване на човечеството в границите на идващите 20 години. Системи, които не се нуждаят от отмора, не не помнят и се учат групово, слагат под въпрос визията за човешко предимство в интелектуално отношение.
Като „ кръстник на изкуствения разсъдък “ Хинтън не приканва към прекъсване на развиването, а към осъзнато и отговорно ръководство. Той упорства за бистрота, интернационално съдействие и регулации, които да предотвратят бъдеще, в което човечеството ще бъде надминато от личните си творения.
Новото проучване, оповестено в Journal of the American Heart Association, преглежда данни от над 1000 участници и открива, че несъразмерното време, прекарано пред екрани за забавление – тв приемници, телефони, таблети, компютри или игри, е обвързвано с нараснал сърдечносъдов и кардиометаболитен риск при деца и младежи.
Анализът демонстрира, че връзката сред времето пред екрана и здравния риск е най-силна измежду тези, които спят по-малко, което допуска, че потреблението на екрани може да вреди на здравето посредством „ крадене “ на времето за сън.
„ Ограничаването на свободното време пред екрана в детството и юношеството може да защищити дълготрайното сърдечно и метаболитно здраве. Нашето проучване дава доказателства, че тази връзка стартира рано и акцентира смисъла на уравновесените дневни режими “, разяснява водещият създател на проучването, доктор Дейвид Хорнър от Университета в Копенхаген, Дания.
Участниците в изследването са две групи - едната се състои от 10-годишни деца, изследвани през 2010 година, а другата – от 18-годишни младежи, изследвани през 2000 година
Изследователите също по този начин откриха, че по-късният час за лягане и по-кратката дълготрайност на съня „ усилват “ връзката сред времето пред екрана и кардиометаболитния риск. Децата и юношите с по-малко сън демонстрират „ доста “ по-висок риск при същото време пред екрана.
Чрез машинно образование е разпознат и „ неповторим “ метаболитен отпечатък в кръвта, обвързван с времето пред екрана. „ Успяхме да открием набор от промени в метаболитите в кръвта – „ отпечатък от екранно време`, което валидира евентуалното биологично влияние на това държание “ добавя доктор Хорнър.
Използвайки същите метаболомни данни, откривателите са оценили дали времето пред екрана е обвързвано с предсказуем сърдечносъдов риск в зрелост. Оказва се, че метаболитните промени, свързани с екрана, могат да носят ранни сигнали за дълготраен сърдечен риск.
Д-р Хорнър предлага: „ Обсъждането на екранните привички по време на педиатрични прегледи може да стане част от по-широкото консултиране за метода на живот, сходно на диетата или физическата интензивност. Тези резултати отварят врата и за потреблението на метаболитни отпечатъци като ранни справедливи маркери на рисковия метод на живот. “
Времето пред екрана включва гледане на телевизия, филми, видеоигри или потребление на телефони, таблети и компютри за забавление. Проучването прави оценка метаболитния синдром при децата посредством измервания на обиколка на талията, кръвно налягане, равнището на „ положителния “ HDL холестерол, триглицериди и кръвна захар, като са поправени факторите пол и възраст.
Джефри Хинтън, нобелов лауреат по физика, прочут в научните и софтуерни среди като „ кръстникът на изкуствения разсъдък “, предизвестява за нова заплаха. Риск крият по този начин наречените цифрови същества, сподели той по време на Световна конференция по изкуствен интелект.
Те съставляват не просто напреднала технология, а нов вид разсъдък, който в един миг може да се окаже самостоятелен от човешкия надзор. Разликата сред човешкия и цифровия разсъдък съгласно Хинтън се състои в скоростта и метода на учене. Докато хората се развиват посредством мудна биологична еволюция, цифровите същества могат да се самообучават за секунди, да се копират незабавно и да обменят познания в световен мащаб. Той пресмята, че има най-малко 10 % късмет изкуственият разсъдък да докара до заличаване на човечеството в границите на идващите 20 години. Системи, които не се нуждаят от отмора, не не помнят и се учат групово, слагат под въпрос визията за човешко предимство в интелектуално отношение.
Като „ кръстник на изкуствения разсъдък “ Хинтън не приканва към прекъсване на развиването, а към осъзнато и отговорно ръководство. Той упорства за бистрота, интернационално съдействие и регулации, които да предотвратят бъдеще, в което човечеството ще бъде надминато от личните си творения.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ