За мистичната душа на знаците по колелото на Зодиака с

За мистичната душа на знаците по колелото на Зодиака с поетичното слово на огромния наш публицист, физик, преподавател и влъхва Георги ТОМАЛЕВСКИ.

♠ Стрелец

Върху модрия декор на късното есенно небе блестят елмазите, които обрисуват могъщия лък на небесния стрелец. Една стрела лети към този момент към вселенските небеса, и трепетната зеница на едно око дири огнената й диря. Това е стрелата, дето бележи следа на мълния и която скоро ще срещне тежката завеса, разделила света на мрак и светлина.

Там някъде, при тъмната бариера, ще потече бялата кръв на светлината, а денят, когато ще стане това, ще бъде наименуван празник на огъня. 

Тъмна нощ, а някъде лети бял конник – блестящ като снежна преспа, огряна от лъчите на пролетно Слънце. Бялата грива на жребецът плющи като знаме, а косите на конникът са златни пламъци. В ръката си той държи двуостър меч със зарево като лице на Слънце.

Непрогледна нощ, а над света препуска един от небесните войни, чийто татко е татко на Боговете, а майка му е смълчаната и тъжна Земя. От далечни времена пътува тоя конник във вихрен бяг по чистата следа на небесната стрела понесъл копнежите на сърцата ни към великото сърце на света. Той е, що прогонва мрачните сенки по кръстопътищата ни; него виждаме в съня си, когато заспиваме с музиката на чистите стремежи.

Един бял конник, минал през тъмната врата на гибелта, препуска към царството на своето величие. Очите му са ведри като сини висини, смела е десницата, в която свети слънчевият меч, бързи са стъпките на младия жребец.

Пее ранната утрина, изтока се залива със светлини, птиците чакат празника на слънчевия изгрев. Ние будни чакаме огнената каляска в далечината на хоризонтите, а сърцата ни пеят своите химни.

Вечер, когато тъмносиньото крило на нощта обвие полята, ние лягаме върху коравите и любещи длани на майката Земя и сънуваме небесния стрелец, пуснал с баснословен размах своята стрела. Огнена следа на мълния сочи пътя й, по който ще преминат тия, що от гибел минават в величие. В тоя час на късното есенно небе брилянти бележат могъщия му лък.

Победил скорпиона, той лети по царственото колело, което опасва като орис вселенската снага.

Който е роден от светлината и е признат сред слънчевите деца, да изкове своя меч, да възпламени огъня в сърцата си, да яхне белия жребец и да поеме път по светкавичната следа на небесната стрела – по чистия път нагоре!

От: „ Астрономия за народа “, Георги Томалевски, изд. Сдружение Слънчогледи
Изображение: Sagittarius, commons.wikimedia.org