Реставраторът Вътко Тотев: Великден ни дава вярата, че духовността и човечеството ще бъдат вечни
„ За мен Великден е знак на духовното прераждане на индивида. Този ден ни дава вярата, че човечеството ще бъде постоянно. Че животът ще бъда безконечен. Че духовността ще бъде безконечна “, изповядва се пред Actualno.com плевенчанинът Вътко Тотев.
Вече 40 години той се занимава с реституция артефакти и монументи на културата. В последните десетилетия профилактира и консервира главно произведения от дърво. От 9 години е пенсионер, само че духовниците от трите плевенски храма не престават да го търсят за помощ, когато се постанова. И сега реставрира владишкия престол в най-старата плевенска черква – „ Свети Николай Мирликийски Чудотворец “. Работи по през целия ден, с цел да успее да приключи реставрацията преди най-големия християнски празник – Великден. Все отново намира време, с цел да опише пред Actualno.com своята история:
„ Първо приключих Висшия химико-технологичен институт. Работих 4-5 години като инженер-химик. Случи се по този начин, че се срещнах с Веселина Инкова, която в този момент е професор и доайен в консервацията и реставрацията на движими монументи на културата, и това промени живота ми. Специализирах в Художествената академия. Курсът нормално е 2-3 години, а аз бях там близо 10 години . Не съм художник по природа. Освен химическите технологии, трябваше да усвоя още доста неща. Специалността ми е една от редките у нас. Предимството ми беше, че преди този момент съм учил доста химия. Когато третираш артефакти, без значение дали са от национално или международно значение, би трябвало да си на ясно по какъв начин да го направиш, с цел да не ги увредиш .
Голямо значение в живота ми изигра една екскурзия в Италия. Там бях десетина дни. Влязох и във Ватикана. Разгледах и изложба Уфици, бях и във Флоренция. Там разбрах, че в региона на реставрацията ние, българите не сме доста изостанали по отношение на западната цивилизация, която е считана за водеща.
В началото имах огромен афинитет към артефакти от метал – монети, оръжия, съдове. Интересът ми беше ориентиран към богатата тракийска и римска просвета . Плевенският край е богат на такива артефакти, тъй като римляните се появяват на Дунав тук към първи век и основават един неповторим град – Улпия Ескус. Тогава работех в плевенските музеи и имах опция да стартира полева консервация в Улпия Ескус. Специалността, която трябваше да защитя, беше „ Запазване, профилактиране и консервация на монументи на културата от камък и от метал”.
В следствие обаче започнах да изпитвам огромен афинитет към дърворезбите. По-точно – консервация на произведения от дърво.
В Плевен имаме невероятния шанс, че първоначално и в средата на XIX век тук са работили марангози от Македония. Ето тази църва – „ Св. Николай “, е издигната през 1834 година Иконостасът й е типичен триреден. Направен е от занаятчия Петър през 1845 година На третия ред има вградена табела, на която написа името му и годината. Изработката на владишкия престол пък е почнала през 1935 година За страдание влагата е доста огромна в този храм и имаше проваляне на трона . Под него се беше образувало нещо като бунар. Водата от време на време е излизала като гейзер. А тази влага поражда изгниване на дървото. Дърворезбата е неповторима. Правена е от майстори от Тревненската школа. Наложи се целият владишки престол да бъде демонтиран. От него извадих над 1 200 турски пирона – задачите в наслойка, а тя разяжда дървото. На гърба му има нещо сходно на икона, на която са изписани имената на донорите. Налагаше се да се направи консервация на живописния пласт. След това цялата структура на трона трябваше да се санкции отначало.
Иконостасът на „ Св. Николай” е едно от най-скъпите неща, които има Плевен . След време ще би трябвало да го почистим и да го обработим още веднъж. Иконите на храма бяха консервирани в Националния институт за паметниците на културата.
Да реставрираш това, което огромните майстори са ни оставили преди епохи, като се изключи че изисква от тебе огромни старания и умения, те зарежда духовно. Имам възприятието, че в него е вграден духът на ония хора. Вложена е някаква сила – чувствам я, когато го докосвам.
Това е третият владишки престол, който реституирам. Първият беше в „ Света Параскева”, а вторият – в „ Света Троица”. В „ Света Параскева” съм работил и по иконостаса, и по амвона, и по колоните. Вече съм на години и мога да си отида спокоен, че съм дал нещо на този град.
Жалко е, че пожарът в „ Нотр Дам “ се случи тъкмо преди подобен ярък празник като Великден. Сигурен съм, че всичко в Парижката „ Света Богородица “ ще бъде възобновено както би трябвало, няма да има и милиметър отклоняване от това, което е било . Французите имат чертежите на структурата, имат и богати библиотеки, в които се съхраняват подробни описания на катедралата. Нашата история е била написана в многочислени книги, само че те са унищожени по време на турското иго. Французите не са били под иго . В историята им е имало разтърсвания, само че все пак те са си запазили духовното завещание. Вниманието на целия свят е съсредоточено в този момент върху тях. Това също ще помогне за възобновяване на „ Норт Дам “. Мога да ви посоча и образец - през Втората международна война Кьолнската катедрала , която е на 1 000 години, е била съборена. Парадокс е, че някои от водачите, които са взели участие в разрушаването й – момчета от богати британски фамилии, с лед това са дарили средства за възобновяване й . И тя е възобновена. “
Вече 40 години той се занимава с реституция артефакти и монументи на културата. В последните десетилетия профилактира и консервира главно произведения от дърво. От 9 години е пенсионер, само че духовниците от трите плевенски храма не престават да го търсят за помощ, когато се постанова. И сега реставрира владишкия престол в най-старата плевенска черква – „ Свети Николай Мирликийски Чудотворец “. Работи по през целия ден, с цел да успее да приключи реставрацията преди най-големия християнски празник – Великден. Все отново намира време, с цел да опише пред Actualno.com своята история:
„ Първо приключих Висшия химико-технологичен институт. Работих 4-5 години като инженер-химик. Случи се по този начин, че се срещнах с Веселина Инкова, която в този момент е професор и доайен в консервацията и реставрацията на движими монументи на културата, и това промени живота ми. Специализирах в Художествената академия. Курсът нормално е 2-3 години, а аз бях там близо 10 години . Не съм художник по природа. Освен химическите технологии, трябваше да усвоя още доста неща. Специалността ми е една от редките у нас. Предимството ми беше, че преди този момент съм учил доста химия. Когато третираш артефакти, без значение дали са от национално или международно значение, би трябвало да си на ясно по какъв начин да го направиш, с цел да не ги увредиш .
Голямо значение в живота ми изигра една екскурзия в Италия. Там бях десетина дни. Влязох и във Ватикана. Разгледах и изложба Уфици, бях и във Флоренция. Там разбрах, че в региона на реставрацията ние, българите не сме доста изостанали по отношение на западната цивилизация, която е считана за водеща.
В началото имах огромен афинитет към артефакти от метал – монети, оръжия, съдове. Интересът ми беше ориентиран към богатата тракийска и римска просвета . Плевенският край е богат на такива артефакти, тъй като римляните се появяват на Дунав тук към първи век и основават един неповторим град – Улпия Ескус. Тогава работех в плевенските музеи и имах опция да стартира полева консервация в Улпия Ескус. Специалността, която трябваше да защитя, беше „ Запазване, профилактиране и консервация на монументи на културата от камък и от метал”.
В следствие обаче започнах да изпитвам огромен афинитет към дърворезбите. По-точно – консервация на произведения от дърво.
В Плевен имаме невероятния шанс, че първоначално и в средата на XIX век тук са работили марангози от Македония. Ето тази църва – „ Св. Николай “, е издигната през 1834 година Иконостасът й е типичен триреден. Направен е от занаятчия Петър през 1845 година На третия ред има вградена табела, на която написа името му и годината. Изработката на владишкия престол пък е почнала през 1935 година За страдание влагата е доста огромна в този храм и имаше проваляне на трона . Под него се беше образувало нещо като бунар. Водата от време на време е излизала като гейзер. А тази влага поражда изгниване на дървото. Дърворезбата е неповторима. Правена е от майстори от Тревненската школа. Наложи се целият владишки престол да бъде демонтиран. От него извадих над 1 200 турски пирона – задачите в наслойка, а тя разяжда дървото. На гърба му има нещо сходно на икона, на която са изписани имената на донорите. Налагаше се да се направи консервация на живописния пласт. След това цялата структура на трона трябваше да се санкции отначало.
Иконостасът на „ Св. Николай” е едно от най-скъпите неща, които има Плевен . След време ще би трябвало да го почистим и да го обработим още веднъж. Иконите на храма бяха консервирани в Националния институт за паметниците на културата.
Да реставрираш това, което огромните майстори са ни оставили преди епохи, като се изключи че изисква от тебе огромни старания и умения, те зарежда духовно. Имам възприятието, че в него е вграден духът на ония хора. Вложена е някаква сила – чувствам я, когато го докосвам.
Това е третият владишки престол, който реституирам. Първият беше в „ Света Параскева”, а вторият – в „ Света Троица”. В „ Света Параскева” съм работил и по иконостаса, и по амвона, и по колоните. Вече съм на години и мога да си отида спокоен, че съм дал нещо на този град.
Жалко е, че пожарът в „ Нотр Дам “ се случи тъкмо преди подобен ярък празник като Великден. Сигурен съм, че всичко в Парижката „ Света Богородица “ ще бъде възобновено както би трябвало, няма да има и милиметър отклоняване от това, което е било . Французите имат чертежите на структурата, имат и богати библиотеки, в които се съхраняват подробни описания на катедралата. Нашата история е била написана в многочислени книги, само че те са унищожени по време на турското иго. Французите не са били под иго . В историята им е имало разтърсвания, само че все пак те са си запазили духовното завещание. Вниманието на целия свят е съсредоточено в този момент върху тях. Това също ще помогне за възобновяване на „ Норт Дам “. Мога да ви посоча и образец - през Втората международна война Кьолнската катедрала , която е на 1 000 години, е била съборена. Парадокс е, че някои от водачите, които са взели участие в разрушаването й – момчета от богати британски фамилии, с лед това са дарили средства за възобновяване й . И тя е възобновена. “
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ