За мен най-читавата новина беше съобщението, че пловдивски архитекти са

За мен най-читавата вест беше известието, че пловдивски архитекти са оспорили в Административния съд решението на Общинския съвет да се събори постройката на Партийния дом. Аргументите на архитектите са професионални, а не прочувствени. Каквито са причините на общинските съветници? Лоша партия била обитавала този дом. И на това централно място трябвало да има постройка на Пловдивската опера.

Като гласоподават за операта, уверен съм, болшинството от гласуващите си мислят, че по този начин ще наподобяват най-малко в личните си очи по-културни и по-духовни. Ако кажа, че в никакъв случай не съм ги видял измежду публиката на операта, ще излъжа на половина, тъй като и аз не навестявам този храм на музикалното изкуство, само че съм подготвен да се обзаложа солидно, че и те не го посещават.

Но да събориш подготвена постройка, тъй като била грозна и тъй като не били още изгонени от нея духовете на тоталитаризма, си е от жалко по-тъпо. С тези десетки милиони, които ще би трябвало да се похарчат за събарянето, може да се постегне някоя и друга улица в крайните квартали на града ни. Детска градинка може да се построи или остарели да се ремонтират.

А нова постройка на операта е нужна, несъмнено, само че можем да я имаме, когато към този момент сме си надделели на масрафа. Моля изтънчените дами и господа да ме извинят, в случай че съм ги подразнил с плебейските си разсъждения, само че такива са, какво да създадем.

Интересно е, че с този наш пловдивски проблем - да го има ли партийния дом, или да го няма, се занима и водачът на АБВ Румен Петков. Нали си спомняте, че АБВ беше партия, която някогашният ни президент Георги Първанов сътвори, с цел да обслужи илюзията си, че може да си обезпечи някакво политическо величие. Сега я преотстъпва на други политици.

Г-н Румен Петков е в този момент водачът на АБВ. Той е ученик на Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “, като политик не е за подценяване, както и неговото и на неговата партия внимание към нашия град не са за подценяване.

Но и мъчно бихме могли да бъдем уверени в значимостта на партията АБВ и нейните благоприятни условия да се намеси във властта и да я упражнява умело и в интерес на ръководените. Впечатлението, че това е партия, основана от персони, недоволни от висотата на позициите си в управлението на партията майка Българска социалистическа партия, не е заличено. Колкото и да се стараят извънредно опитните в политическите игри и Георги Първанов, и Румен Петков, и Ивайло Калфин.

И в това усърдие те стигнаха до декларацията си, с която желаят да се преразгледа договорът за добросъседство с Република Македония. Защото този контракт не бил доогледан и доизпипан и като подобен давал благоприятни условия на братята македонци да откраднат историята ни или обилни елементи от нея.

Всичкото Мара втасала. Както си седели, седели и с разум се борили, с цел да измислят по какъв метод да припомнят на обществото за съществуването си, внезапно господин Първанов си спомнил, че е историк по обучение. И както виждате, последвала паниката - историята ни е в заплаха, сбирайте се, братя българи, да я спасяваме от македонците. Само дето още не са си признали, че се пробват да сформират чета, с цел да са войводите най-много.

Нашите българи в Повардарието, подсторени от геополитически ползи да се показват не като македонски българи, а като обособена нация македонци, каквото можаха, откраднаха от нашата история. Преиначиха я и втълпиха преиначеното в съзнанието на две-три генерации. Какво ще избавят Първанов и неговите правилни приятели?

Освен това не македонците са разкрили геополитическата игра с краденето на история от съседите. И противоотровата на това мерзко политическо и геополитическо измамничество, споделят умните глави, е единствено една - разговорът със съседите. В този разговор се дискутира и в последна сметка се потвърждава един или различен исторически факт. Може би господата, обозначили партията си с първите три букви на кирилицата, желаят да обявим война на Македония?! Да я победим и да си върнем историята, като плячката, полагаща се на спечелилите? Хайде, няма потребност.

Тя и нашата най, но най-нова история се гърчи в подозренията си. Ето да вземем за пример какво се случи с паметника на Пенчо Кубадински. Общинските съветници в градчето Лозница взели решение да го построят в чест на техния прочут нашенец, тъй като всички - и българи, и турци, си спомняли, че въпреки и изкачил се високо във властта, той е бил национален човек. Той беше един от най-приближените на други Тодор Живков в Политбюро. А Общинският съвет в Лозница е формиран от двама-трима гербаджии и останалото е от Движение за права и свободи.

Решено - сторено. Поръчали паметника, направил скулпторът бай Пенчо от бронз. Доставили паметника и управата на Лозница го инсталирала на избраното му място. И всички станахме очевидци на тържествената му реализация.

И тогава започнаха да се чуват гласове, че въпреки и национален човек, Пенчо Кубадински е бил и един от създателите на концепцията за Възродителния развой. И в този момент не им отива на българските турци да го славословят и монумент да му издигат. Да де, но те към този момент са го издигнали. Дори неръкотворен са го създали, в случай че изнаглеем да пооткраднем малко от Пушкин. Защото даже и да вземат варварското решение да претопят бронзовия бай Пенчо, споменът за него още по-силно ще гложди в националната памет.

Аз примерно съм подготвен да свидетелствувам под клетва, че бай Пенчо беше национален човек. През 70-те години на предишния век за възстановяване на генофонда на българското млечно говедовъдство бяха импортирани от Дания две дузини расови бици или бикове. Устроено им беше съвременно и комфортно местообиталище край Сливен. И оттова тръгваше за кравефермите по всички краища на социалистическата ни татковина оплодителен материал.

Др. Кубадински, като член на Политбюро, беше пристигнал на публично посещаване в окръга. При такива визити високият посетител биваше развеждан из най-престижните ферми, фабрики и изобщо обекти, с които окръжното партийно и държавно управление може да се похвали.

Обкръжен от локални ръководители на партията и многото тогава така наречен публични организации, както и на всички налични публицисти, бай Пенчо се изправи пред солидните кафези, в които, хем равнодушно, хем някак застрашително гледаха расовите оплодители. Животните бяха големи. Гледаха неприятно и пръхтяха застрашително, тъй като такава им била природата, както се разбра по-късно от обясненията на ветеринаря, който се грижеше за здравето им.

Така или другояче свитата на високия посетител предпочиташе да стои на по-голямо дистанции от оградата, зад която бяха разтревожените от наличието ни огнедишащите колоси. Но бай Пенчо се приближи храбро до най-мощния образец от тях, който беше застанал паралелно на оградата и се чешеше във винкелите. Членът на политбюро се пресегна, повдигна в хубавичко си селска десница тестикулите на бика, едни живи, пулсиращи дисаги, тежащи най-малкото петнадесетина кг, и с присъщия си бас произнесе тържествено: “Тук, тук вътре е затворен научно-техническият напредък в отглеждането на животни ни! “.

Тогава партийната заръка беше подчертала на научно-техническия напредък във всички области на икономическия ни живот. И с този наш научно-технически напредък щяхме да настигнем и надминем капиталистите. Може и ретроградно да ви се стори, само че аз си мисля, че не би трябвало да претопяват бронзовия бай Пенчо.

Защо би трябвало да се скапва нещо готово? Пък и в случай че му се прибавят едни бичи дисаги, алегорично цялостни с научно-технически напредък, на рамото, паметникът ще стане не монумент на възродител, а монумент на началник с прогресивно стопанско мислене.

Казано е, че историята увлича най-много тези, които са лишени от хрумвания за бъдещето си. Според шефа на ПГ на ГЕРБ господин Цв. Цветанов " Есенната парламентарна сесия се открива при добра ситуативност на България в Европа “. Ще ми се да го попитам тази удобна за него ситуативност ще вдигне ли пенсиите, моята и на връстниците ми? И ще направи ли по този начин, че по пътищата български повече да не умират хора?

Шефката на ПГ на Българска социалистическа партия и присъдружните госпожа К. Нинова сподели, че единствено 20 нейни депутати ще останат в Народно събрание, другите щели да вървят измежду народа, да му изясняват по какъв начин би трябвало да отхвърли ГЕРБ и да избере Българска социалистическа партия. Тази госпожа май отново не е чула петела.

За да има някакъв резултат това вървене измежду народа, пратениците би трябвало да убедят тези няколкостотин хиляди държавни и общински служители, назначени от ГЕРБ с съществена задача те и роднините им да му бъдат сигурни гласоподаватели, да се откажат от хляба си. Че нали, в случай че те гласоподават за Българска социалистическа партия, тя ще завоюва изборите и ще назначи свои хора на техните места. Хлябът е най-мощното оръжие в предизборната битка и мъчно господин Цв. Цветанов, колкото и да са хипертрофирали нереалното му мислене и говорене, ще допусне този хляб-оръжие да отиде в ръцете на госпожа Нинова.

И знаете ли кое е най-лошото? Това, че ние от дълго време към този момент не се тормозим от стелещата се към нас пустош и управническа нелепост. Както жабата от оня низък опит, сложена в тенджера със студена вода на огъня, се кефи на последователното стопляне на тази вода. Докато, без да се усети, бива сварена в нея.