Меглена Плугчиева в подкаста на Явор Дачков: Сега не е моментът да влизаме в еврозоната. Предложенията на Фон дер Лайен за следващия бюджет на ЕС будят тревога
" За мен моментът не е подобаващ за влизане в еврозоната – тя не е в добра кондиция. Чехия, да вземем за пример, отхвърли.Тезата, че България влиза в „ клуба на богатите “, е обидна и издава комплекс за непълноценност. С Фон дер Лайен отпред Европа сменя перушината си: от гълъб на мира се трансформира в ястреб на войната ". Това споделя в подкаста на Явор Дачков Меглена Пугчиева, някогашен вицепремиер и посланик, специалист по европейска интеграция.
Според нея проектобюджетът на Европейски Съюз за 2028–2034 година повдига доста въпроси и буди паника. Фон дер Лайен предлага:
- Увеличение на вноската на страните членки от 1% на 1,7% от БВП;
- Приходите от зелени налози да отиват непосредствено в бюджета на Европейски Съюз, не в националните;
- Отмяна на закрепеното финансиране за селското стопанство и регионите;
- Нов централен фонд „ Конкурентоспособност “, който ще ръководи парите по всички стратегии – в това число за изкуствен интелект и земеделие;
- Механизъм „ пари против промени “, но оценката за триумфа ще се прави от Брюксел;
- Предстоящ падеж по Коронавирус заема: ~30 милиарда евро.
Надявам се нашето държавно управление да осъзнае тези опасности и да отбрани националния интерес в бъдещите договаряния, разяснява Меглена Плугчиева.
Разговорът е сниман на 10 юни 2025 година в Ехо Медия Студио
Акценти от изявлението:
За мен моментът не е подобаващ за влизане в еврозоната – тя не е в добра кондиция. Тезата, че България влиза в „ клуба на богатите “, е обидна и издава комплекс за непълноценност.
Твърдо имам вяра, че България нямаше друго по-добро бъдеще от участието си в Европейския съюз. Но това не е оня Европейски Съюз от 2007 година и малко преди този момент – има сериозна отрицателна разлика в развиването му през последните години. Именно оттова идва и моят песимизъм.
Договорът ни за присъединение към Европейски Съюз планува включване на България в еврозоната, при изискване че са изпълнени съответните критерии. България ги извършва съгласно отчетите. Но до каква степен самият Европейски Съюз и еврозоната съблюдават критериите, по които правят оценка нас? Официалните данни на ЕЦБ демонстрират, че през 2023 година задлъжнялостта на страните от еврозоната е 88,6% – надалеч над 60-процентната граница. Ако някой извършва критериите, това са България, Люксембург, Финландия и Естония. Този, който печели от нашето влизане, е еврозоната. Ние би трябвало да имаме самочувствието да пожелаваме и от останалите членове да ги съблюдават.
Обидно е, че през последните шест години няма действителен спор – цялото поле е заето от черно-бели мнения „ за “ или „ срещу “, без място за справедлив диалог. Обидна е тезата, че би трябвало да се гордеем с влизането в „ клуба на богатите “ – това демонстрира сериозен комплекс за непълноценност и слага въпроса: къде сме били до момента – пред вратата им, като просяци? Това е неприемливо политическо държание от страна на нашите ръководещи.
Дали в този момент е моментът да се присъединим към еврозоната?
Изведнъж внезапно спря да се приказва за тежкото финансово завещание на министър Асен Василев. Сега, скоростно и в хор, всички би трябвало да сме щастливи, че това ще стане на 1.01.2026 година Това буди съмнение и отслабва възприемането на преимуществата на участието. Да – несъмнено има преимущества: за търговията, за туризма. Но има и опасности. Би било надалеч по-честно и почтено пред обществото да се обяснят както изгодите, по този начин и рисковете – тъй като Европа надалеч не е в най-хубавата си икономическа и финансова форма. Делът на европейската стопанска система от международния Брутният вътрешен продукт е понижен до 14%.
Докладът на Марио Драги от есента на 2024 година показа тежка оценка за последните пет години: демографски проблеми, изгубена конкурентоспособност, оттегляне по отношение на Китай, Съединени американски щати и страните от БРИКС, спад на вложенията и позиции в областта на високите технологии. Основната рекомендация беше: 800 милиарда евро годишно за вложения, в случай че Европа желае да навакса изгубеното и да възвърне тежестта си. Трябва да се запитаме – какво се случи от този момент насам?
Да не забравяме провокациите, свързани с връщането на Тръмп на власт и новото му отношение към Европа – както и митата върху стомана и алуминий.
Къде влиза България в този миг?
Познавайки Европейски Съюз и мненията на водещи специалисти, изводът е, че рисковете са съществени, а еврозоната – нестабилна. ЕЦБ регистрира задлъжнялост от 7,9 милиарда евро за 2024 година, а Германската централна банка – 19,2 милиарда Това са тревожни обстоятелства, които трябваше да се кажат на обществото.
За мен това не е подобаващият миг за влизане в еврозоната. Така, както Чехия отхвърли.
Елементаризирането на тематиката е обидно, разделя обществото и прави двете страни в разногласието радикални. Опасността да бъдем въвлечени в дългова серпантина е действителна. При валутния ръб имаше дисциплинираност. За ръководещите е комфортно – дългът ни е 24%, а таванът е 60%. Това им дава опция за заеми. Но в случай че тези заеми не се употребяват рационално – за икономическа непоклатимост – а отидат за пенсии и заплати, рискът е сериозен. Дори страните, основали критериите, се отклониха от тях. Надявам се да устоим на това прелъщение – само че заплахата е действителна.
Хиперинфлацията не е фантазия.
Смятам, че влизането в еврозоната към този момент е предрешено и гласуването на 8.07. ще е позитивно. На 1.01.2026 година ще влезем. Затова моля към всички институции с ангажимент по тематиката – използвайте времето, с цел да проведете почтен и рационален диалог с обществото.
Как се стигна до днешното състояние в Германия?
През 2006 година канцлерът Хелмут Кол, татко на обединена Германия, ми сподели:
„ Г-жо Плугчиева, помнете – най-голямата уязвимост на Европа, в това число и на Германия, ще бъде неналичието на водачи с визия и храброст. “
Следваха неточности: занемаряване на нуклеарната сила, отваряне към мигрантите – евентуално с положителни планове, само че с пагубни резултати. Претоварена обществена система, ниска трудова интеграция, радикализация, принуждение и рекордна престъпност.
Войната в Украйна и спирането на енергийните връзки с Русия доведоха до скок на цените и тежък удар за немската стопанска система. Германия падна от 6-о на 24-о място по конкурентоспособност от 67 страни.
С учудване проследявам немските медии. Появяват се от ден на ден фрагменти от Втората международна война – като че ли обществото се приготвя за милитаризация. Това е обезпокоително. Позицията на „ Алтернатива за Германия “ е друга: разговор с Русия, възобновяване на енергийните връзки, завършек на войната.
Не се обявява изследване, съгласно което 54% от германците биха приели възобновяване на енергийните доставки от Русия.
Г-жа Фон дер Лайен бе обществен министър в кабинета на Меркел, а по-късно – министър на защитата. Ако не беше станала ръководител на Европейска комисия, щеше да има следствие против нея за непозволено систематизиране на средства по разнообразни планове. Първият мандат ѝ беше „ спуснат с парашут “. Вторият бе с гласоподаване.
Всички изброени проблеми на Европейски Съюз – в това число тези в отчета на Марио Драги – се натрупаха точно по време на нейното ръководство. Преди избирането ѝ за втори мандат немски представители публично обявиха, че в случай че тя остане отпред на Комисията, провалите за Европа ще бъдат опустошителни.
В екипа си тя притегли хора, които са съперници на дипломацията и последователи на борбата. Виждаме наклонността към милитаризация. Но икономическите резултати приказват сами.
Тревожно е, че Европейски Съюз при ръководството на Фон дер Лайен се отдалечава от корените и полезностите, за които беше основан: мир, сигурност, взаимност, господство на правото. Европа сменя перушината си – от гълъб на мира се трансформира в ястреб на войната. Това не вещае нищо положително.
Зигмар Габриел, някогашен вицеканцлер на Германия, споделя:
„ Центърът на геополитическото развиване се измества от Атлантика към Пасифика, където живее две трети от популацията и се намират пет нуклеарни сили. “
Европа показва самоувереност и надменност, само че действително:
-е военно и софтуерно подвластна от Съединени американски щати,
- се конфронтира с Китай, от който зависи за първични материали,
- е на бойна нога с Русия.
Опасността Европа да остане в геополитическа изолация е изцяло действителна.




