За мен културата винаги ще бъде изключително важна, едно от

„ За мен културата постоянно ще бъде извънредно значима , едно от най-важните полета в развиването на нашата нация. Ще отвръщам изключително внезапно постоянно, когато видя нарушение на законите “, безапелационен бе министър Тодоров при започване на конференцията, която даде през днешния ден пред медиите и на която показа своята визия за излизане от рецесията в културата. 

В обобщението на разбора си министър Тодоров уточни, че това, което се случва сега, е резултат от погрома върху културата в последните 30 години. „ Нека сме почтени – проблемите в културата са от десетилетия. И това не са тези проблеми, които излизат в медиите към изборите, както виждам всякога. Като длъжностен министър зная, че тогава е най-интересно да се изкарват проблеми в културата, а за какво – тъй като и позитивните неща, и проблемите, следствията от тях, идват след доста години. Това е разликата сред културата и стопанската система. Ето за какво Министерството на културата е толкоз значимо и не разбирам за какво през последните 10-15 години това министерство е било толкоз пренебрегнато “, сподели министър Тодоров.

„ Една нация без просвета е територия с някакви хора, които чакат някой различен да ги избавя “, уточни министър Тодоров, акцентирайки върху това, че културата е част от националната сигурност на една нация, по тази причина и би трябвало да сме доста деликатни, когато „ се заиграваме “ с нея.  

Той разясни, че всеки един от създадените разновидности за справяне с културната рецесия работи самичък по себе си, само че те са свързани с това в каква посока желае да поеме България политически – дали желаеме дясно, центристко или ляво развиване в културата. Изборът ще бъде оставен на Народното събрание сега, когато се появи постоянно държавно управление. 

Визията на министър Тодоров не е обвързвана с обрисуваните три разнообразни пътя, а с това, което би трябвало да се свърши, без значение от това кой път ще изберем.  

На първо място България към момента няма Стратегия за развиване на културата. Министър Тодоров напомни, че отрасловото министерство е предписание опити в годините обратно за приемането на такава тактика, като изясни, че процесът е много по-сложен от чисто административна позиция и това е регламентирано в признатата още през 2010 година специфична Методология за стратегическото обмисляне на Република България.

Той очерта значимите съгласно него тематики, по които би трябвало да се работи сега, даже преди приемането на тактиката и посоката, в която желаеме културата да се развива отсега нататък.  

В театралните изкуства – смяна в Закона за протекция и развиване на културата (ЗЗРК) с смяна на философията на финансирането. Подготвен е законопроект, който ще бъде импортиран в Народното събрание сега, в който той стартира работа. 

Промяна за съответно пресмятане на работното време в културния бранш е идващото предложение, както и картографиране на България и стимулиране на развиването и на гостуванията на театралните изкуства в районите, където няма такива, защото огромна част от нацията ни няма достъп до театрални изкуства. 

Категоризация на държавните културни институти – значим миг, който ще промени метода на тяхното функциониране; въвеждане на препоръка за културните институти, за техните ръководители и за служителите; основаване на държавна задача за подкрепяне на развиването на приоритетни  за нацията области в културата. 

В по-дългосрочен проект министър Тодоров сподели, че съгласно него би трябвало да се направи разделяне сред художественото и административното управление на държавните културни институти. Министър Тодоров изрази подозрение, че някой може да даде образец в страна по света, където креативното, административното и финансовото управление са съсредоточени в един човек.  

Друг проблем в театралните изкуства, който министър Тодоров уточни, е, че доста от съставите понижават от ден на ден, а чужденците някъде доближават до над 60, 80%. От една страна, това е отлично, че се отваряме пред света, само че изчезват българските фрагменти. Затова би трябвало незабавно да се сътвори осъвременен лист на застрашените специалности в културата, специалности, в които към този момент няма деца, които да учат.

По отношение на самостоятелния бранш, един от главните мотори в културата у нас, министър Тодоров показа, че в Министерството за този бранш няма чиновници, които да дават отговор за него. Той изрази вярата си, че посредством новите електронни регистри на професионалните актьори и експерти в региона на културата, както и осъвременения електронен указател на културните организации, ще се подкрепят тези хора. 

В бранш „ литература “ министър Тодоров уточни, че би трябвало да се подкрепи дигитализацията на библиотеките и да се основат интерактивни кътове, с цел да могат да се привлекат и младежите. Като добър образец министър Тодоров уточни общинската библиотека в Бургас, където това към този момент е направено.  

Спешно да се стартират договаряния с университетите в чужбина за основаване на компетентност „ българистика “ , е друго от предложенията на министър Тодоров, съгласно който концепцията е да можем да превеждаме книги от български език. През месец май 2025 година България ще бъде страна на фокус в Подгорица, Черна гора, на техния панаир на книгата, а нямаме книги на техния език, уточни министър Тодоров и зададе реторичния въпрос „ Как желаеме светът да знае тогава за нашите създатели? “. 

Спешно осъвременяване и привеждане в електронен тип на Регистъра на читалищата е идващото предложение на министър Тодоров, като съгласно него би трябвало да се трансформират и критериите за читалищата, да се вкарат критерии за повърхност и за наложителни действия. 

В региона на музеите и галериите е нужна напълно нова подредба, защото актуалната е фиктивна и неработеща, съобщи министър Тодоров, давайки образец с броя и другите типове музеи, някои от които се подкрепят от страната, а други - не. 

В археологията би трябвало напълно да се промени програмата за финансиране, к атегоричен бе министър Тодоров, като описа по какъв начин все още протичат сесиите за финансиране. Идеята му е да се премине към дълготраен цикъл за финансиране в археологията и към категоризация на археологическите обекти взаимно с Българска академия на науките, с установяване на национално значимите, които наложително би трябвало да бъдат финансирани. 

По отношение на участието ни в ЮНЕСКО министър Тодоров уточни, че би трябвало да изпълним семейството на 47-ата сесия на Комитета по международно завещание на ЮНЕСКО и има доста хора, които са срещу в България, тъй като считат, че страната ни няма потенциала за това. „ За мен това е обидно “, сподели министър Тодоров. 

„ Бранд България “, отворена преди година от Мария Габриел, министър Тодоров сподели, че имаме „ тежка потребност от основаване на обединителна форма за плановете и обектите, които способстват за имиджа и самочувствието на нашата нация “. Трябва да създадем цифрово пространство за обектите и събитията, които са част от „ Бранд България “, уточни още министър Тодоров.

Разделяне на културния календар на Министерството на културата на две - Национален културен календар и Информативен културен календар, предложи още министър Тодоров. Така значимите за страната ни събития в народен проект ще бъдат предпочитано финансирани. За образец министър Тодоров даде балетния конкурс във Варна и компликациите при неговото възобновяване.  

Финансирането на фолклорните сформира и техният статут бе различен проблем, посочен от министър Тодоров. Те би трябвало да станат районни културни институти, с цел да могат да са по-видими, да извършват по-добре активността си и да са по-добре финансирани, сподели министър Тодоров.  

Необходимост от картографиране на театралните пространства в България, картографиране на постройките на културното завещание, правене на паспортизация на тези здания са също задания от незабавен порядък съгласно министър Тодоров.  

Като най-болезнени в бранш „ просвета “ тематики министър Тодоров дефинира общо 4. По думите му е нужна цялостна промяна в Министерство на културата. Например, Министерството на културата дава отговор за медиите, а няма отдел, който да прави тази активност. Няма и отдел за цифровизация, а ПВУ е ориентирано главно към дигитализацията. Освен това следва да се направи прегрупиране на дирекциите по смисъла на тяхната активност – в този момент, да вземем за пример, дирекцията, която дава отговор за театрите и оперите, дава отговор и за учебните заведения по изкуствата и по културата. Или пък читалищата са в една дирекция с европейските планове и интернационалната активност.  

За Национален фонд „ Култура “ министър Тодоров също предлага смяна на модела на съуправление през смяна в ЗЗРК, за по-бързи и съответни решения и отбягване на спорове на ползи. Да се сътвори предпочитано финансиране за записаните професионални актьори и културни организации, предлага още министър Тодоров. „ Идеята не е да покажем какъв брой доста хора или организации финансираме и да ги финансираме, тъй че нищо да не могат да създадат. При дефицит на финансиране, дано финансираме по-малко на брой, само че да ги финансираме с повече “, предложи министър Тодоров. Райониране на страната и предпочитано финансиране за районите, в които има незадоволително културни събития, е още една от нуждите съгласно културния министър. 

Министър Тодоров приказва и за смяна в ЗЗРК за основаване на общинските фондове „ Култура “, които и в този момент съществуват, само че са пожелателни и това се оказва голям проблем при въвеждането на Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ). Според него би трябвало Национален фонд „ Култура “ да подкрепя общинските фондове „ Култура “ с стратегия за съфинансиране  от НФК на планове, утвърдени от общинските фондове. Така, по думите му, страната ще подкрепя значимите за общините събития. 

Министър Тодоров съобщи, че може да продължи още доста, само че есенцията на това, което желае да каже, е следната: „ Културата е в рецесия. Не от в този момент. Културата е в рецесия от доста години “, приключи разбора си министър Тодоров. 

Всеки миг е значим! Последвайте ни в  и , с цел да сте в крайник с тематиките на деня