Сергей Игнатов за Априлското въстание: Великата крачка, която показва, че България зависи единствено от себе си
За мен Априлското въстание е оня популярен, повратен миг, в който българите са строшили робските окови на личните си подозрения и страхове. Това е границата, оттатък която не просто се възражда един народ, а се раждат нови хора. Това сподели министърът на образованието проф. Сергей Игнатов в студиото на NOVA, отдадено на 150-тата годишнина от Априлското въстание.
Априлското въстание като преломен исторически миг
По думите на министъра, събитието съставлява първото в действителност общонародно дело, което не е обусловено от външна интервенция. Той акцентира, че то не зависи от „ началници “ извън – било то Брюксел през днешния ден или Москва в предишното.
„ Не. Това е българският подвиг като независимо решение “, добави той, като подчертава върху самостоятелността и волята на българите.
Саможертва и подвиг
Министърът обърна внимание и на изключителната всеотдайност на участниците във въстанието. Той ги разказа като хора, които умишлено са приели трагичната си орис:
„ Всички те умишлено са се разпънали на кръста, с цел да възкръсне България “.
Споменът от Клисура и младите революционери
Той показа и персонални усещания от визитата си в Клисура:
„ Вчера бях там и цитираха думите на младежите, членове на комитетите – към 20-годишни.
Те казвали:
„ Аз съм избраник на гибелта “. И са знаели къде отиват “.
По негови думи тези младежи са носели ясното схващане за жертва и дълг, което прави делото им още по-впечатляващо.
Национално самочувствие и просветителна настройка
Министърът акцентира, че е значимо всяко потомство да осмисля смисъла на Априлското въстание. Той означи, че в обществото постоянно се наслагва посредством медии и обучение чувството за взаимозависимост и маловажност, което съгласно него не дава отговор на историческата истина.
„ Върху нас постоянно се наслагва посредством медиите и образованието чувството, че сме дребни и незначителни, че постоянно подвластен от някого. А истината е, че подвластен от себе си. Това е великата крачка, която е направена “.
Патриотично образование в учебно заведение
Образователният министър засегна и тематиката за ролята на учебното заведение в построяването на полезности. Според него образователното наличие е уравновесено, само че в обществото постоянно се подценява духовното образование за сметка на материалните цели.
Той акцентира, че през последните над 30 години обществото се е концентрирало върху институции и икономическо развиване, до момента в който въпросите за патриотичното образование са останали на назад във времето.
Училището като център на духовно създаване
По думите му точно учебното заведение би трябвало да бъде главното място за образуване на полезности и еднаквост у младежите. Патриотичното образование, съгласно него, е значителен детайл, който не трябва да се подценява в просветителната система.
Инициативи и отбелязване на 20 април
Министърът даде образец с начинания, свързани с 20 април, който е бил разгласен за неучебен, само че присъствен ден. По думите му в началото е имало опозиция от страна на шефове, само че след това са осъществени над 5500 начинания в страната, свързани с историческата памет.
Той уточни, че даже в региони без директна историческа връзка с Априлското въстание са проведени възпоменателни събития – в това число и в детски градини със специфични просветителни потребности, където децата са взели участие в рецитации и възстановки.
Идея за формален празник
Министърът заяви, че се разисква 20 април да стане формален празник. По негови думи концепцията среща позитивен отклик както измежду политици, по този начин и измежду представители на локалната власт.
Той посочи, че денят не би трябвало да бъде просто почивен, а знак на историческа памет и дейна респект, в който възпитаници и жители да вземат участие в просветителни и културни начинания.
Организация на юбилейните празнувания
Министърът направи и съпоставяне с предходни национални празнувания, като означи, че подготовката за 150-годишнината е почнала късно. Според него сходни събития изискват по-дългосрочно обмисляне, започващо години по-рано.
Той уточни, че макар късите периоди държавното управление е подхванало дейности посредством постановления и обезпечено финансиране. В програмата са включени начинания в учебни заведения, университети и културни институции с присъединяване на историци, учени и публични персони.
Културни прояви в страната
Министърът добави, че редом се провеждат и голям брой културни събития в разнообразни градове. Те се осъществят в къси периоди, само че с дейното присъединяване на локалните институции и общности, което съгласно него демонстрира мощен публичен интерес към историческата памет.
Още вести четете в: България, Култура, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News