Да продаваш грамофонни плочи – нещо много повече от бизнес
За меломаните началото и средата на 90-те години на предишния век бяха времена на промени. Касетите, които две десетилетия по-рано изместват плочите като главен музикален притежател, на собствен ред са изместени от компактдисковете (CD).
Светът върви напред и всичко демонстрира, че старите, обемисти винилови плочи вечно са останали в историята, сменени от новите технологии. Но това умозаключение се оказва преждевременно. 20 години по-късно винилът претърпява същински Ренесанс, а в основата му са хора като тези, за които ще ви разкажем в този момент.
Различни пътища, една обич
Стефан Колев, който години по-късно ще се трансформира в един от моторите на пловдивската хип-хоп сцена под името DJ SKILL, посреща политическите промени у нас от 1989 година като дете, влюбено в гълъбите. В оня миг той употребява всеки вероятен миг, с цел да отиде на село и да се грижи за тях. Докато един ден не открива, че целият му гълъбарник е погубен.
„ Това ме съкруши и не желаех повече да отивам на село. Оставах повече в града, а по-големите започнаха да ме водят по нощни заведения и музиката се трансформира в отдушник за това, което ми се случи, и ме насочи в напълно друга посока. Тогава се възпламених и по диджейството. За първи път видях човек на диджей пулт – застанал над всички, целият в светлини, погледите вперени в него. Това ме изпрати в друга галактика и взех решение, че и аз желая да бъда като него “, споделя ми Стефан.
Парите за закуски стартират да отиват за хип-хоп касети, а около хип-хопа идва и любовта към скречовете с плочи. През 1994 година изкарва курс за диджеи с една ясна мисъл в главата си – аз не желая да миксирам, желая да скречирам.
„ Тогава стартира едно огромно търсене на плочи. Да намериш плоча, която е подобаваща за скречове, беше огромно събитие. Всички разполагахме само с плочите от „ Балкантон “ на баба, вуйна, майка, баща, само че започнахме да се учим “, спомня си той.
Подходящи грамофони за скречиране няма, тъй че Стефан и неговите другари стартират да модифицират моделите на „ Респром “. А когато човек влага толкоз старания в нещо, любовта е на една ръка разстояние.
По същото време Красимир Делийски от Варна към този момент е десетокласник и по през целия ден в учебно заведение барабани по чиновете. Това му въодушевление в последна сметка го трансформира в част от една от първите варненски пънк банди – „ Аборт “. Като барабанист на групата, той става лице на тази субкултура в морската ни столица, а тя се характеризира и с още нещо с изключение на гребените, цветните облекла и все по-голямата си известност – доста от нейните представители събират плочи.
Но при започване на 90-те интернет няма, леснодостъпна информация също.
„ Издирвахме всякакви контакти на хора в Германия, Англия, Нидерландия. Но нямаше по какъв начин да купуваме самите плочи – нито имаше опция за парични преводи, нито нищо. Тогава някой даде концепцията отсам да изпращаме водка – „ Царевец “ и „ Търговище “ - а на нас да ни изпращат плочи. Беше доста необичайно. Никога не съм чувал за сходно нещо от този момент. Започнахме да създаваме даже кутии за бутилките с водка. И до ден сегашен нито знам по какъв начин са минавали през митниците, нито за какво хората бяха подготвени на тази разменна търговия “, споделя с усмивка Красимир.
На 600 километра на запад от Варна - в София - осемгодишният при започване на новия век Лазар Ангелов открива регето с един презаписан на касета албум на Боб Марли.
„ Аз съм израснал през 90-те години, във времето на дисковете и касетите. Но през 2010-11 година една другарка ми подари грамофон и имах останали плочи от сбирката на татко ми. Така взех решение и аз да стартира да натрупвам “, споделя той.
Междувременно неговата сбирка от музика към този момент е набъбнала серизоно и той стартира да пуска на разнообразни празненства под името Lazy Face.
Сигурно ще се запитате: Какво е общото сред тези три истории? Отговорът е: Днес Стефан, Красимир и Лазар са едни от хората, които стоят зад ренесанса на плочите като музикален притежател в България.
Домът на плочата „ Soul Searchin “ - в търсене на душата на музиката
„ Брандът Soul Searchin е част от самия мен. Във всяка една музика, която съм разкрил във времето, съм търсил нещо, което да ми нахрани душата. Всяка музика, която е направена от душа и сърце, е моята музика. Оттам идва и името “, споделя Стефан Колев.
За първи път той се появява като име на онлайн радио, което завършва съществуването си след повече от 300 излъчвания. Но марката заживява собствен личен живот.
Като част от кандидатурата си за Европейска столица на културата през 2019 година Община Пловдив взема решение да възроди един от старите квартали на града – Капана. А един от спечелилите планове, призвани да създадат това, е концепцията на Стефан Колев да сътвори радио, репетиционна и звукозаписно студио. Но мястото, което получава, не е задоволително за толкоз огромен план. Така се ражда Домът на плочата „ Soul Searchin ”, където DJ Skill излага цялата си сбирка от плочи.
Едно от първите неща, които прави след отварянето, е да разлепи из Пловдив постер, гласящ: Ако имате непотребни плочи, намерете им дом!
„ Имах доста позвънявания – от елементарни хора до професори, чиито архиви съм съхранил и до през днешния ден. Имам архиви на Милчо Левиев, Ангел Заберски, Огнян Видев, Бончо Бончев от хор „ Бодра промяна “. Това са плочи с подписи, които в никакъв случай не мога да потегли да продавам. Идеята ми беше да спася плочите, тъй като в тези години доста от тях се изхвърляха. Смело мога да кажа, че аз съм един от хората, които възроди този притежател в България “, споделя той.
Покрай плочите DJ Skill стартира да провежда сбирки за хора, които имат интерес към тях. Започва да провежда и първите базари за винил.
„ Първото ни събитие се споделяше „ Винилизация “ и събрахме търговци и меломани от цяла България, направихме галерия с всички грамофони от началото до днешно време. Впоследствие от един махленски фестивал с брейк, графити и хип-хоп се появи Капана фест, на който също имаше големи базари. Затваряхме цели улици “, спомня си Стефан.
След като набира скорост за няколко години, Домът на плочата „ Soul Searchin ” се мести в по-голямо помещение и се трансформира в кафе, в което всеки може да се наслаждения на сбирката на Стефан Колев. Самият той става представител на My Vinyl – комерсиален бранд единствено за нови плочи – през който счита, че ще може да „ да наложи някакъв усет за музика “. Оказва се обаче, че в България работи единствено бизнес моделът с комерсиални, продаваеми неща.
Стефан Колев, DJ Skill
„ Трябва да зареждаш в огромни размери и вложенията са огромни – до 10 000 на месец - а в никакъв случай не се знае дали този, който е поръчал обещано заглавие, ще го купи. Още повече, че в избрани моменти имаше проблем и с доставката на извънредни издания “, продължава да споделя Стефан Колев.
В последна сметка планът с разширеният Дом на плочите се проваля и преди няколко месеца затваря порти. Но това надалеч не значи, че DJ Skill се е отказал от обичаните си плочи. Напротив, той възнамерява да върне сбирката си в първичния ѝ дом и да продължи да прави нещата по този начин, както ги схваща – от сърце и душа.
„ Нарочно в никакъв случай не съм желал да върша магазин, тъй като аз не съм търговец, не съм продавач, аз съм колекционер. Това е огромната разлика сред мен и доста други хора, които се занимават с плочи. Никога не съм желал просто да продавам плочи. Аз ги натрупвам, запазвам ги и ги демонстрирам на хората “, безапелационен е той.
Vinyl Home Varna – призванието да бъдеш просветник
Когато излиза от казармата при започване на 90-те години, Красимир Делийски влиза в бизнеса с недвижими парцели, където остава цели 25 години – до 2017-18 година
„ Това беше забавна работа, само че постоянно идва миг, в който се изчерпваш. Вече не ми носеше това наслаждение. Трябваше да сменя амплоато. Може би демонстрирах и някакъв търговски усет – защото считам, че всичко, без значение дали става дума за история, политика или музика, се сменя на интервал от 30 години - и взех решение да трансформира заниманието си в специалност. Вече осем години няма по-щастлив човек от мен – съчетах потребното с приятното и в никакъв случай не съм възприемал това, с което се занимавам, като работа “, споделя той мотивацията си за откриването на своя магазин за плочи Vinyl Home Varna, който с времето получава прякора „ аленото магазинче “, през 2018 година
Самата дата на разкриване също не е инцидентна – 24 май.
„ Тогава ми пожелаха моята роля да не бъде единствено комерсиална, а и просветителска. И макар че не се считам за просветник, когато става дума за музика във Варна, в действителност съм подобен. Особено за младото потомство. Много от хората, родени след 2000 година, изобщо не бяха чували за грамофонна плоча “, споделя Красимир.
Затова и той си слага и една персонална идея - да събере всички грамофонни плочи, излизали от „ Балкантон “ (и не само), на тематика Варна. Всички те през днешния ден са рамкирани и изложени като непрекъсната експозиция в „ аленото магазинче “, което го превръша в годишен участник в самодейността „ Нощ на музеите “.
Освен това, със своята локация на основната улица във Варна и поддържания си двор от 200 квадратни метра, то се трансформира в място за срещи за варненци.
Красимир Делийски
Иначе Красимир залага както на остарели плочи „ първа преса “, по този начин и на нови. Но първите нормално избира да ги пази за себе си.
„ Всеки се стреми към „ първите преси “. Това е най-реалният, най-достоверният тон от годината на издаване. Затова и старите издания са доста по-скъпи, когато са непокътнати. Но аз имам както такива, по този начин и нови, тъй като пазарът го изисква “, изяснява фокуса си някогашният барабанист на пънк групата „ Аборт “ и сегашен на не по-малко паметната „ Психобагажник “.
А какви са проектите му за бъдещето?
„ Мечатат ми е да трансформира „ аленото магазинче “ в музикално кафе и сцена за концерти. Аз съм представител на ъндърграунд сцената и на драго сърце бих направил нещо такова. Едно огромно пространство, на което да се слуша музика от плочи. Виждал съм заведения, разграничени на кафези, в които всеки може да слуша независимо. Има и места, в които можеш да си наемеш цяла стая. Аз не считам да стигам чак до такава степен, само че желая да направя едно винил-кафе с камерна сцена “, изяснява Красимир Делийски.
Пънк музиката също продължава да е част от неговия живот:
„ Пънкът в никакъв случай няма да почине. Искрата е жива. Не се взимаме насериозно. Правим го за наслаждение, а не за възнаграждения. И ще продължим да го вършим “.
Catch a Fire – Боб Марли като бизнес ентусиазъм
Преди 10 години Лазар Ангелов също взема решение, че може да трансформира заниманието си да събира плочи в бизнес, макар че е наясно, че даже към оня миг пазарът в София към този момент е задоволително развъртян, с цел да не е доста елементарно да влезеш в него.
„ Предложих на един другар да отворим магазин дружно, само че той имаше други цели и цели в живота и аз взех решение да опитвам нещо самичък. Започнах с онлайн магазин, само че с течение на времето се оказа, че хората имат интерес, подхожда им усета ми за музика и се наложи да отворя физическа локация. През октомври 2018 година проведох pop-up магазин в една изложба на дребните „ Пет кюшета “. Нещата се навързаха и изскочи местенцето, в което съм и в този момент на ул. Ангел Кънчев “, споделя Лазар.
Магазинът е кръстен на паметния албум на Боб Марли „ Catch a Fire “, а бизнес моделът му е изцяло в звук с разбиранията на реге легендата – да бъдеш друг.
„ Ако искаш да си мейнстрийм магазин, би трябвало да имаш всичко ново. Моята ниша обаче са плочите втора ръка и доста рядко продавам нови неща. При мен могат да се откри по-рядко срещана музика – остарял джаз, типичен хип-хоп, реге, електроника и така нататък – които няма по какъв начин да бъдат открити на други места. Това е моята ниша – да предложа нещо забавно, което го няма другаде “, изяснява той, а по отношение на провокациите по пътя прибавя:
„ Когато започнах, просто си споделих: Ще опитвам нещо, пък в случай че стане, стане, в случай че не – здраве да е. Най-важното е да си намериш публика, което по никакъв начин не е елементарно. Трябва да имаш постоянни клиенти, които да ти имат доверие и да се връщат при теб. По някакъв метод го реализирах с годините. Ние живеем в дребна страна, с дребен пазар, а и има от ден на ден предложение. Трябва да намериш точната ниша за това, което ти съответно предлагаш “.
Лазар Ангелов
За бъдещето не мисли в съответни рамки. Точно както Боб Марли. Иска само да продължава да популяризира магията на винила, както и до момента.
„ Никога не съм си представял, че изобщо ще имам сходно място. Така че най-вече се надявам изобщо да продължи да го има. Нещата да вървят, всичко да е наред и да си слушаме музиката “, споделя Лазар и разказва един елементарен ден в Catch a Fire:
„ Отваряш, пускаш вентилатора, поливаш цветята и идва моментът, в който да усетиш личното си въодушевление. Пробваш няколко разнообразни неща, намираш това, което ти се слуша, пускаш музиката и чакаш хората с техните истории “.
Бъдещето на винила
И тримата ни герои са безапелационни, че бъдещето пред грамофонните плочи като музикален притежател е повече от перспективно. И аргументите за това надалеч не са свързани единствено с бизнес, а и с романтика и чувство за нещо същинско.
„ В днешното ни всекидневие и слушането на музика е забързано. Даже не изслушваме задачите песни. А едно време знаехме всяка ария от началото до края. В днешно време плочата е този притежател, който може да даде на хората това чувство. От друга страна, когато хванеш една плоча, можеш да разгледаш обложката - самичък по себе си нейният дизайн е изкуство и носи история “, изяснява своята позиция DJ Skill.
„ Днес всички имат Spotify и могат да намерят цялата музика на света, само че не могат да я допрян. Съвсем друго е да хванеш плочата в ръката си, да имаш една красива обложка, да можеш да прочетеш цялата нужна информация. Това способства доста за завръщането на винила, дружно с аналоговия тон, несъмнено “, прибавя Лазар Ангелов.
Светът върви напред и всичко демонстрира, че старите, обемисти винилови плочи вечно са останали в историята, сменени от новите технологии. Но това умозаключение се оказва преждевременно. 20 години по-късно винилът претърпява същински Ренесанс, а в основата му са хора като тези, за които ще ви разкажем в този момент.
Различни пътища, една обич
Стефан Колев, който години по-късно ще се трансформира в един от моторите на пловдивската хип-хоп сцена под името DJ SKILL, посреща политическите промени у нас от 1989 година като дете, влюбено в гълъбите. В оня миг той употребява всеки вероятен миг, с цел да отиде на село и да се грижи за тях. Докато един ден не открива, че целият му гълъбарник е погубен.
„ Това ме съкруши и не желаех повече да отивам на село. Оставах повече в града, а по-големите започнаха да ме водят по нощни заведения и музиката се трансформира в отдушник за това, което ми се случи, и ме насочи в напълно друга посока. Тогава се възпламених и по диджейството. За първи път видях човек на диджей пулт – застанал над всички, целият в светлини, погледите вперени в него. Това ме изпрати в друга галактика и взех решение, че и аз желая да бъда като него “, споделя ми Стефан.
Парите за закуски стартират да отиват за хип-хоп касети, а около хип-хопа идва и любовта към скречовете с плочи. През 1994 година изкарва курс за диджеи с една ясна мисъл в главата си – аз не желая да миксирам, желая да скречирам.
„ Тогава стартира едно огромно търсене на плочи. Да намериш плоча, която е подобаваща за скречове, беше огромно събитие. Всички разполагахме само с плочите от „ Балкантон “ на баба, вуйна, майка, баща, само че започнахме да се учим “, спомня си той.
Подходящи грамофони за скречиране няма, тъй че Стефан и неговите другари стартират да модифицират моделите на „ Респром “. А когато човек влага толкоз старания в нещо, любовта е на една ръка разстояние.
По същото време Красимир Делийски от Варна към този момент е десетокласник и по през целия ден в учебно заведение барабани по чиновете. Това му въодушевление в последна сметка го трансформира в част от една от първите варненски пънк банди – „ Аборт “. Като барабанист на групата, той става лице на тази субкултура в морската ни столица, а тя се характеризира и с още нещо с изключение на гребените, цветните облекла и все по-голямата си известност – доста от нейните представители събират плочи.
Но при започване на 90-те интернет няма, леснодостъпна информация също.
„ Издирвахме всякакви контакти на хора в Германия, Англия, Нидерландия. Но нямаше по какъв начин да купуваме самите плочи – нито имаше опция за парични преводи, нито нищо. Тогава някой даде концепцията отсам да изпращаме водка – „ Царевец “ и „ Търговище “ - а на нас да ни изпращат плочи. Беше доста необичайно. Никога не съм чувал за сходно нещо от този момент. Започнахме да създаваме даже кутии за бутилките с водка. И до ден сегашен нито знам по какъв начин са минавали през митниците, нито за какво хората бяха подготвени на тази разменна търговия “, споделя с усмивка Красимир.
На 600 километра на запад от Варна - в София - осемгодишният при започване на новия век Лазар Ангелов открива регето с един презаписан на касета албум на Боб Марли.
„ Аз съм израснал през 90-те години, във времето на дисковете и касетите. Но през 2010-11 година една другарка ми подари грамофон и имах останали плочи от сбирката на татко ми. Така взех решение и аз да стартира да натрупвам “, споделя той.
Междувременно неговата сбирка от музика към този момент е набъбнала серизоно и той стартира да пуска на разнообразни празненства под името Lazy Face.
Сигурно ще се запитате: Какво е общото сред тези три истории? Отговорът е: Днес Стефан, Красимир и Лазар са едни от хората, които стоят зад ренесанса на плочите като музикален притежател в България.
Домът на плочата „ Soul Searchin “ - в търсене на душата на музиката
„ Брандът Soul Searchin е част от самия мен. Във всяка една музика, която съм разкрил във времето, съм търсил нещо, което да ми нахрани душата. Всяка музика, която е направена от душа и сърце, е моята музика. Оттам идва и името “, споделя Стефан Колев.
За първи път той се появява като име на онлайн радио, което завършва съществуването си след повече от 300 излъчвания. Но марката заживява собствен личен живот.
Като част от кандидатурата си за Европейска столица на културата през 2019 година Община Пловдив взема решение да възроди един от старите квартали на града – Капана. А един от спечелилите планове, призвани да създадат това, е концепцията на Стефан Колев да сътвори радио, репетиционна и звукозаписно студио. Но мястото, което получава, не е задоволително за толкоз огромен план. Така се ражда Домът на плочата „ Soul Searchin ”, където DJ Skill излага цялата си сбирка от плочи.
Едно от първите неща, които прави след отварянето, е да разлепи из Пловдив постер, гласящ: Ако имате непотребни плочи, намерете им дом!
„ Имах доста позвънявания – от елементарни хора до професори, чиито архиви съм съхранил и до през днешния ден. Имам архиви на Милчо Левиев, Ангел Заберски, Огнян Видев, Бончо Бончев от хор „ Бодра промяна “. Това са плочи с подписи, които в никакъв случай не мога да потегли да продавам. Идеята ми беше да спася плочите, тъй като в тези години доста от тях се изхвърляха. Смело мога да кажа, че аз съм един от хората, които възроди този притежател в България “, споделя той.
Покрай плочите DJ Skill стартира да провежда сбирки за хора, които имат интерес към тях. Започва да провежда и първите базари за винил.
„ Първото ни събитие се споделяше „ Винилизация “ и събрахме търговци и меломани от цяла България, направихме галерия с всички грамофони от началото до днешно време. Впоследствие от един махленски фестивал с брейк, графити и хип-хоп се появи Капана фест, на който също имаше големи базари. Затваряхме цели улици “, спомня си Стефан.
След като набира скорост за няколко години, Домът на плочата „ Soul Searchin ” се мести в по-голямо помещение и се трансформира в кафе, в което всеки може да се наслаждения на сбирката на Стефан Колев. Самият той става представител на My Vinyl – комерсиален бранд единствено за нови плочи – през който счита, че ще може да „ да наложи някакъв усет за музика “. Оказва се обаче, че в България работи единствено бизнес моделът с комерсиални, продаваеми неща.
Стефан Колев, DJ Skill „ Трябва да зареждаш в огромни размери и вложенията са огромни – до 10 000 на месец - а в никакъв случай не се знае дали този, който е поръчал обещано заглавие, ще го купи. Още повече, че в избрани моменти имаше проблем и с доставката на извънредни издания “, продължава да споделя Стефан Колев.
В последна сметка планът с разширеният Дом на плочите се проваля и преди няколко месеца затваря порти. Но това надалеч не значи, че DJ Skill се е отказал от обичаните си плочи. Напротив, той възнамерява да върне сбирката си в първичния ѝ дом и да продължи да прави нещата по този начин, както ги схваща – от сърце и душа.
„ Нарочно в никакъв случай не съм желал да върша магазин, тъй като аз не съм търговец, не съм продавач, аз съм колекционер. Това е огромната разлика сред мен и доста други хора, които се занимават с плочи. Никога не съм желал просто да продавам плочи. Аз ги натрупвам, запазвам ги и ги демонстрирам на хората “, безапелационен е той.
Vinyl Home Varna – призванието да бъдеш просветник
Когато излиза от казармата при започване на 90-те години, Красимир Делийски влиза в бизнеса с недвижими парцели, където остава цели 25 години – до 2017-18 година
„ Това беше забавна работа, само че постоянно идва миг, в който се изчерпваш. Вече не ми носеше това наслаждение. Трябваше да сменя амплоато. Може би демонстрирах и някакъв търговски усет – защото считам, че всичко, без значение дали става дума за история, политика или музика, се сменя на интервал от 30 години - и взех решение да трансформира заниманието си в специалност. Вече осем години няма по-щастлив човек от мен – съчетах потребното с приятното и в никакъв случай не съм възприемал това, с което се занимавам, като работа “, споделя той мотивацията си за откриването на своя магазин за плочи Vinyl Home Varna, който с времето получава прякора „ аленото магазинче “, през 2018 година
Самата дата на разкриване също не е инцидентна – 24 май.
„ Тогава ми пожелаха моята роля да не бъде единствено комерсиална, а и просветителска. И макар че не се считам за просветник, когато става дума за музика във Варна, в действителност съм подобен. Особено за младото потомство. Много от хората, родени след 2000 година, изобщо не бяха чували за грамофонна плоча “, споделя Красимир.
Затова и той си слага и една персонална идея - да събере всички грамофонни плочи, излизали от „ Балкантон “ (и не само), на тематика Варна. Всички те през днешния ден са рамкирани и изложени като непрекъсната експозиция в „ аленото магазинче “, което го превръша в годишен участник в самодейността „ Нощ на музеите “.
Освен това, със своята локация на основната улица във Варна и поддържания си двор от 200 квадратни метра, то се трансформира в място за срещи за варненци.
Красимир Делийски Иначе Красимир залага както на остарели плочи „ първа преса “, по този начин и на нови. Но първите нормално избира да ги пази за себе си.
„ Всеки се стреми към „ първите преси “. Това е най-реалният, най-достоверният тон от годината на издаване. Затова и старите издания са доста по-скъпи, когато са непокътнати. Но аз имам както такива, по този начин и нови, тъй като пазарът го изисква “, изяснява фокуса си някогашният барабанист на пънк групата „ Аборт “ и сегашен на не по-малко паметната „ Психобагажник “.
А какви са проектите му за бъдещето?
„ Мечатат ми е да трансформира „ аленото магазинче “ в музикално кафе и сцена за концерти. Аз съм представител на ъндърграунд сцената и на драго сърце бих направил нещо такова. Едно огромно пространство, на което да се слуша музика от плочи. Виждал съм заведения, разграничени на кафези, в които всеки може да слуша независимо. Има и места, в които можеш да си наемеш цяла стая. Аз не считам да стигам чак до такава степен, само че желая да направя едно винил-кафе с камерна сцена “, изяснява Красимир Делийски.
Пънк музиката също продължава да е част от неговия живот:
„ Пънкът в никакъв случай няма да почине. Искрата е жива. Не се взимаме насериозно. Правим го за наслаждение, а не за възнаграждения. И ще продължим да го вършим “.
Catch a Fire – Боб Марли като бизнес ентусиазъм
Преди 10 години Лазар Ангелов също взема решение, че може да трансформира заниманието си да събира плочи в бизнес, макар че е наясно, че даже към оня миг пазарът в София към този момент е задоволително развъртян, с цел да не е доста елементарно да влезеш в него.
„ Предложих на един другар да отворим магазин дружно, само че той имаше други цели и цели в живота и аз взех решение да опитвам нещо самичък. Започнах с онлайн магазин, само че с течение на времето се оказа, че хората имат интерес, подхожда им усета ми за музика и се наложи да отворя физическа локация. През октомври 2018 година проведох pop-up магазин в една изложба на дребните „ Пет кюшета “. Нещата се навързаха и изскочи местенцето, в което съм и в този момент на ул. Ангел Кънчев “, споделя Лазар.
Магазинът е кръстен на паметния албум на Боб Марли „ Catch a Fire “, а бизнес моделът му е изцяло в звук с разбиранията на реге легендата – да бъдеш друг.
„ Ако искаш да си мейнстрийм магазин, би трябвало да имаш всичко ново. Моята ниша обаче са плочите втора ръка и доста рядко продавам нови неща. При мен могат да се откри по-рядко срещана музика – остарял джаз, типичен хип-хоп, реге, електроника и така нататък – които няма по какъв начин да бъдат открити на други места. Това е моята ниша – да предложа нещо забавно, което го няма другаде “, изяснява той, а по отношение на провокациите по пътя прибавя:
„ Когато започнах, просто си споделих: Ще опитвам нещо, пък в случай че стане, стане, в случай че не – здраве да е. Най-важното е да си намериш публика, което по никакъв начин не е елементарно. Трябва да имаш постоянни клиенти, които да ти имат доверие и да се връщат при теб. По някакъв метод го реализирах с годините. Ние живеем в дребна страна, с дребен пазар, а и има от ден на ден предложение. Трябва да намериш точната ниша за това, което ти съответно предлагаш “.
Лазар Ангелов За бъдещето не мисли в съответни рамки. Точно както Боб Марли. Иска само да продължава да популяризира магията на винила, както и до момента.
„ Никога не съм си представял, че изобщо ще имам сходно място. Така че най-вече се надявам изобщо да продължи да го има. Нещата да вървят, всичко да е наред и да си слушаме музиката “, споделя Лазар и разказва един елементарен ден в Catch a Fire:
„ Отваряш, пускаш вентилатора, поливаш цветята и идва моментът, в който да усетиш личното си въодушевление. Пробваш няколко разнообразни неща, намираш това, което ти се слуша, пускаш музиката и чакаш хората с техните истории “.
Бъдещето на винила
И тримата ни герои са безапелационни, че бъдещето пред грамофонните плочи като музикален притежател е повече от перспективно. И аргументите за това надалеч не са свързани единствено с бизнес, а и с романтика и чувство за нещо същинско.
„ В днешното ни всекидневие и слушането на музика е забързано. Даже не изслушваме задачите песни. А едно време знаехме всяка ария от началото до края. В днешно време плочата е този притежател, който може да даде на хората това чувство. От друга страна, когато хванеш една плоча, можеш да разгледаш обложката - самичък по себе си нейният дизайн е изкуство и носи история “, изяснява своята позиция DJ Skill.
„ Днес всички имат Spotify и могат да намерят цялата музика на света, само че не могат да я допрян. Съвсем друго е да хванеш плочата в ръката си, да имаш една красива обложка, да можеш да прочетеш цялата нужна информация. Това способства доста за завръщането на винила, дружно с аналоговия тон, несъмнено “, прибавя Лазар Ангелов.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ