За малко щях да умра на сцената. Играехме спектакъла Уестсайдска

„ За малко щях да умра на сцената. Играехме спектакъла „ Уестсайдска история “ в Пловдив. Толкова старателно се увих с въжето, че усетих по какъв начин стартирам да се удушавам. Добре че сътрудника Георги Георгиев се хвърли и ме избави! Имала съм и доста други произшествия по време на представления, само че не си давам труд да ги помня “ – споделя огромната актриса Цветана Манева, която феновете могат да гледат по кината в българския филм „ Далеч от брега “ на режисьора Костадин Бонев.
Сакатлъкът се случва на първата режисура на новооткритата младежка сцена в Пловдив, където ще се играе „ Уестсайдска история “. Младият режисьор Коко Азарян сътворява театър, в който актьорите пеят, танцуват и се надиграват и който се трансформира в същински шлагер. Любители на театъра от София и други градове пътуват до Пловдив единствено поради тази режисура.

Именно на едно от представленията Цветана едвам не се обесва сама на сцената. В мюзикъла нейната героиня се споделя Копелето. Танцува рап, другите й ръкопляскат, а тя изяснява за какво я назовават по този начин. Майка й е курва, татко й – алкохолик, липсващ малко след раждането й.
„ Какво бъдеще и какъв излаз от живота може да има едно такова копеле, с изключение на да се обеси “, споделя актрисата от сцената. И Манева го „ прави “.
„ Цветана като всички млади амбициозни актриси разиграваше сцената с нескривано наслаждение “, споделя Тодор Колев в автобиографията си. Технически „ обесването “ е решено по този начин – в металната структура зад хоризонтална греда са направени две издатини като стъпенки, които не се виждат от публиката. Актрисата донася стол, висок колкото двете издатини, и го слага пред тях. После стъпва на стъпенките, само че за феновете наподобяват, че тя стои на стола. В един миг Манева е единствено с единия крайник върху стъпенките, а с другия ритва стола. После остава стъпила на двете стъпенки, само че за феновете се основава илюзията, че виси във въздуха.

В злощастната вечер Манева ритва стола, само че тялото й се залюлява от по-силния подтик и кракът й не намира стъпенките. Подхлъзва се и въжето се впива във врата й. През това време част от героите седят на сцената с тил към публиката и беседват. Изведнъж някои от тях виждат по какъв начин краката на Цветана се изплъзват от желязната стъпенка и тя увисва в действителност. Първи реагира артистът Георги Георгиев. Той скача и подхваща тялото на колежката си. Още няколко души му оказват помощ да изнесе Манева от сцената, а останалите стартират да импровизират, все едно че станалото е част от действието в пиесата. Зад кулисите Цветана е в безсъзнание, тъй като въжето е засегнало сънната й артерия. Дежурният доктор идва бързо, преглежда я и, популярност Богу, открива, че няма разкъсан прешлен. Иначе – край.

Спасява я фактът, че кракът върху стъпенката поема част от тежестта на увисналото тяло. Актрисата се свестява и още веднъж се включва в представлението. След време Крикор Азарян споделя, че оставят номера с „ обесването “, само че към този момент не завързват клупа за горната греда, а единствено го премятат.
Плеяда звезди в „ Далеч от брега “
Куп звезди ще забележим в новия български филм „ Далеч от брега. “ Освен Цветана Манева в него играят още Пенко Господинов, Стефан Вълдобрев, Цветана Манева, Жоржета Николова, Йоана Буковска и Мая Новоселска.

„ Въпреки че „ Далеч от брега “ носи отчетливите белези на избрана ера, от него сякаш лъха някакво злокобно безвремие. Клаустрофобията на кораба, затвореното общество на трупата, антиутопичната, съвсем по Оруел атмосфера са тъжна прилика и на актуалното общество. Случките за някои фенове може и да са отпреди 30-40 години, само че днешното време не е по-различно във връзка с неналичието на независимост. Цензурата евентуално не е по този начин директна, само че ние непринудено сме се затворили в златен кафез и отхвърляме да разперим криле и да загърбим удобството “, споделя актрисата.
„ Далеч от брега “ е основан на цензурирания преди 1989 година разказ „ Чайки надалеч от брега “ на Евгений Кузманов, определян като откровена ирония на тоталитарния режим. Българско-украинската копродукция съставлява интерпретация на връзките сред създателя и цензурата по времето на комунизма.

Сценарият на Никола Петков, Евгени Кузманов и самият Костадин Бонев споделя историята за надарен сценичен режисьор, изпъден по незнайни аргументи от столицата, който стартира работа в дребен недодялан спектакъл.
Той се пробва да сложи пиеса, която вълнува мислите му, в която се приказва за хора, неразделно следени и живеещи в непрекъснат боязън от наказване. Постепенно кошмарите от пиесата стартират да се придвижват в живота на трупата…
Инфо: bgdnes