Чепеларе чества 20 години злато от зимна олимпиада
За дребна и бедна страна като нашата и преди 20 години на олимпиадата в Нагано и в този момент - на тази олимпиада в ПьонЧанг, е еднообразно огромен подвиг да има олимпийски първенец, сподели Екатерина Дафовска. Единствената ни златна шампионка от зимна олимпиада празнува през днешния ден на площад " Олимпийски ", дружно с целия си роден град и тима от Нагано 20 години от паметната си олимпийска купа.
Чепеларе стартира олимпийски ден със надпревари за децата в разнообразни спортове на ски център " Мечи чал ". След това на видеостена на площада беше излъчено директно откриването на Олимпиадата в ПьонЧанг, на която чепеларци пратиха цели 4-ма спортисти - двама в сноуборда и двама в биатлона.
Тази вечер целият град празнува тържествено 20 години на големия триумф на Дафовска преди 20 години дружно с целия и тим от Нагано, измежду които Радка Попова, Павлина Филипова, Ирина Никулчина, Валентина Торлакова. На тържеството дойде и Йордан Йовчев. Заедно те си припомниха върховия миг.
" Спортът допуска да сме едно огромно семейство и огромни другари. Горим в една област. Тръпката постоянно си остава в един състезател. Може би 20 години по-късно сме по-улегнали. Това беше един неповторим ден, ужасно доста страсти, сълзи, ден сякаш беше предназначен за България. Страхотно преживяване, незабравима страст, сякаш е било през вчерашния ден. За нас беше неповторим празник да видиш българин за първи път на най-високото ходило. Ние сме израснали по един и същи метод, знаем какви ограничения сме имали с цел да стъпим на олимпийския подиум. Никой не мислеше, че могат да се получат нещата. Предния сезон преди олимпиадата не й се получаваха на Катя нещата. Но Господ дава късмет на всички готови. Тя има неповторимата дарба да се концентрира на огромни надпревари ", сподели Ирина Никулчина.
Чепеларе посрещна нея и всички от тима от Нагано в шпалир от млади спортни очаквания и с аплодисменти.
" Спомням си най-важните моменти, стълбичката, химна. С тима от Нагано сме се събирали през годините. Миналата и по-миналата година правихме такива " ветерански " сбирки, само че в този момент е още по-добро събирането, тъй като празника е прекрасен ", сподели Дафовска.
По думите й, колкото и да сме напреднали през тези 20 години, отново нещата в спорта са много сложни, и още повече в зимните спортове. " 20 години нямаме стадион за биатлон и не знам дали ще имаме. Държавата в действителност натъртва на огромните градове, на огромните уреди, на по-малките спортове и за зимните центрове особено не знам по кое време ще пристигна реда. Ние се опитваме да поддържаме традициите в нашия спорт. И мисля, че съумяваме с мъжкия тим, който ни е на много високо равнище. Освен това класирахме 9 индивида за олимпиадата, което не се е случвало от 1992 година И всяко от тези неща ни е коствало много и време, и старания. Радостното е, че успяхме да подсигурим цялостния екип, който ни беше необходим за олимпиадата и нека те да ни зарадват ", сподели Дафовска. Тя съобщи, че мъжката ни щафета в биатлона има доста огромни шансове на стартовете в ПьонЧанг. " Знаем, че руснаците ги няма, нямат щафета, няма ги и в другите дисциплини, стопираха най-хубавите им спортисти. Така, че шансове има, още по-големи, защото не е имало олимпиада, на която да има толкоз малко руснаци. Но и изискванията са значими. Знаем, че там е доста студено в Корея, би трябвало да свикнат със студа. Всички стартове са през нощта, на осветяване, доста вятър духа. За биатлона изискванията са доста тежки ", разяснява Дафовска.
За разлика от преди 20 години, при започване на демокрацията, когато липсвали средства, в този момент националните тимове са подсигурени напълно и в това отношение няма пропуски, готвят се в чужбина, на най-хубавите места, означи биатлонистката. Голяма болежка през годините й обаче остава спортното учебно заведение в Чепеларе. " Не е цветущо ситуацията му и в този момент. В Чепеларе хората са малко. Мисля, че този жанр системи на развиване на спорта, за дребния град най-малко, са извънредно сложни и би трябвало да се реформират по някакъв метод. Но може би ще минат много години, тъй като и страната не желае да се закриват, пробват се и от общината да го запазят. В същото време ние сме тръгнали повече от клубове. Изключително е мъчно, тъй като няма система, това е истината. На ниското равнище е кой както оцелее ", разяснява Дафовска.
Тя оказва помощ гратис на клуба по биатлон в Чепеларе, където се готвят 15 деца и декларира, че сред девойките има огромни очаквания. За след 20 години Дафовска пожела в България да са направени промени освен на закона на спорта, само че и в особено отношение към треньорите, които се занимават с децата в дребните градчета, тъй като те стават с годините все по-малко, а съгласно нея се обръща внимание повече на огромните градове сега.
Двамата й сина се занимават със спорт, като огромния е лекоатлет, а дребният тренира сноуборд при треньора на другата огромна спортна звезда на Чепеларе - Радослав Янков.
Чепеларе стартира олимпийски ден със надпревари за децата в разнообразни спортове на ски център " Мечи чал ". След това на видеостена на площада беше излъчено директно откриването на Олимпиадата в ПьонЧанг, на която чепеларци пратиха цели 4-ма спортисти - двама в сноуборда и двама в биатлона.
Тази вечер целият град празнува тържествено 20 години на големия триумф на Дафовска преди 20 години дружно с целия и тим от Нагано, измежду които Радка Попова, Павлина Филипова, Ирина Никулчина, Валентина Торлакова. На тържеството дойде и Йордан Йовчев. Заедно те си припомниха върховия миг.
" Спортът допуска да сме едно огромно семейство и огромни другари. Горим в една област. Тръпката постоянно си остава в един състезател. Може би 20 години по-късно сме по-улегнали. Това беше един неповторим ден, ужасно доста страсти, сълзи, ден сякаш беше предназначен за България. Страхотно преживяване, незабравима страст, сякаш е било през вчерашния ден. За нас беше неповторим празник да видиш българин за първи път на най-високото ходило. Ние сме израснали по един и същи метод, знаем какви ограничения сме имали с цел да стъпим на олимпийския подиум. Никой не мислеше, че могат да се получат нещата. Предния сезон преди олимпиадата не й се получаваха на Катя нещата. Но Господ дава късмет на всички готови. Тя има неповторимата дарба да се концентрира на огромни надпревари ", сподели Ирина Никулчина.
Чепеларе посрещна нея и всички от тима от Нагано в шпалир от млади спортни очаквания и с аплодисменти.
" Спомням си най-важните моменти, стълбичката, химна. С тима от Нагано сме се събирали през годините. Миналата и по-миналата година правихме такива " ветерански " сбирки, само че в този момент е още по-добро събирането, тъй като празника е прекрасен ", сподели Дафовска.
По думите й, колкото и да сме напреднали през тези 20 години, отново нещата в спорта са много сложни, и още повече в зимните спортове. " 20 години нямаме стадион за биатлон и не знам дали ще имаме. Държавата в действителност натъртва на огромните градове, на огромните уреди, на по-малките спортове и за зимните центрове особено не знам по кое време ще пристигна реда. Ние се опитваме да поддържаме традициите в нашия спорт. И мисля, че съумяваме с мъжкия тим, който ни е на много високо равнище. Освен това класирахме 9 индивида за олимпиадата, което не се е случвало от 1992 година И всяко от тези неща ни е коствало много и време, и старания. Радостното е, че успяхме да подсигурим цялостния екип, който ни беше необходим за олимпиадата и нека те да ни зарадват ", сподели Дафовска. Тя съобщи, че мъжката ни щафета в биатлона има доста огромни шансове на стартовете в ПьонЧанг. " Знаем, че руснаците ги няма, нямат щафета, няма ги и в другите дисциплини, стопираха най-хубавите им спортисти. Така, че шансове има, още по-големи, защото не е имало олимпиада, на която да има толкоз малко руснаци. Но и изискванията са значими. Знаем, че там е доста студено в Корея, би трябвало да свикнат със студа. Всички стартове са през нощта, на осветяване, доста вятър духа. За биатлона изискванията са доста тежки ", разяснява Дафовска.
За разлика от преди 20 години, при започване на демокрацията, когато липсвали средства, в този момент националните тимове са подсигурени напълно и в това отношение няма пропуски, готвят се в чужбина, на най-хубавите места, означи биатлонистката. Голяма болежка през годините й обаче остава спортното учебно заведение в Чепеларе. " Не е цветущо ситуацията му и в този момент. В Чепеларе хората са малко. Мисля, че този жанр системи на развиване на спорта, за дребния град най-малко, са извънредно сложни и би трябвало да се реформират по някакъв метод. Но може би ще минат много години, тъй като и страната не желае да се закриват, пробват се и от общината да го запазят. В същото време ние сме тръгнали повече от клубове. Изключително е мъчно, тъй като няма система, това е истината. На ниското равнище е кой както оцелее ", разяснява Дафовска.
Тя оказва помощ гратис на клуба по биатлон в Чепеларе, където се готвят 15 деца и декларира, че сред девойките има огромни очаквания. За след 20 години Дафовска пожела в България да са направени промени освен на закона на спорта, само че и в особено отношение към треньорите, които се занимават с децата в дребните градчета, тъй като те стават с годините все по-малко, а съгласно нея се обръща внимание повече на огромните градове сега.
Двамата й сина се занимават със спорт, като огромния е лекоатлет, а дребният тренира сноуборд при треньора на другата огромна спортна звезда на Чепеларе - Радослав Янков.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ