За любителите на бокса този спорт е едва ли не

За феновете на бокса този спорт е надали не изкуство. Но медицинският взор върху мозъците на боксьорите разкрива бруталната истина: мозъчните увреждания, водещи от време на време даже до гибел, са съвсем непредотвратими.

Преди броени дни, на 28 август 2021, Жанет Сапата беше повалена на земята по време на боксов мач в Канада. При този дуел младата мексиканка получи голям брой удари по главата. Пет дни по-късно Сапата умря в болница от получените контузии - на 18-годишна възраст.

Как е допустимо това? Какво се случва с мозъка, когато по главата се нанасят толкоз доста тежки удари? „ Човек губи схващане, а в най-лошия случай може да стартира кървене на мозъка ", споделя за Дъждовни води световноизвестният невролог Стивън Лорис. „ Нашият мозък е сензитивен и се нуждае от доста сила. Снабден е с четири огромни артерии и голям брой на брой дребни кръвоносни съдове. Когато те се скъсат, мозъкът е под напън и може да настъпи гибел ", изяснява специалистът.

Невидимата заплаха

При бокса цел е точно тази изключително сензитивна част на тялото, а това може да има доста тежки последствия. „ Десет, двайсет години по-късно резултатът е един мозък с понижен размер, болен и дементен - в резултат на понесените тежки удари ", споделя неврологът. В медицината диагнозата е позната като хронична травматична енцефалопатия (CTE), наричана още боксьорска деменция.

Казано още по-просто: боксът предизвиква заболяване на мозъка, което не се лекува, а провалите са толкоз огромни, че даже могат да трансформират напълно личността на индивида, защото са наранени дялове от мозъка, които дават отговор за паметта и страстите на индивида. „ Мозъчните кафези поддържат връзка между тях посредством един тип мостове. Когато получиш тежък удар по главата, тези мостове се унищожават и връзката безусловно прекъсва. Раздрусаш ли ги, те просто се чупят ", споделя Лорис.

Коварното на бокса е това, че тези пострадвания не се виждат незабавно. От един тенисист със счупено рамо или от един футболист със супен крайник никой не чака да продължат да играят. Не обаче и в бокса - там си на кръга макар получените мозъчни контузии.

„ Много боксьори даже не подозират, че страдат от CTE - просто тъй като провалите са невидими ", споделя Лорис. За установяването им са нужни проучвания със специфични мозъчни скенери, а същинските мащаби на провалите се виждат след 10, 20 или даже 30 години, добавя неврологът.

Редица боксьори настояват, че най-хубавата отбрана на кръга е умеенето да избягваш ударите на съперника. Бившият немски първенец при дилетантите Кевин Боакие-Шуман споделя пред Дъждовни води, че главната му цел на кръга е била точно това - да не бъде удрян прекалено много по главата. „ Има значително боксьори, които съумяват да се оправят добре с тази задача и си водят най-нормален живот и на 50, 60, 70 или даже на 80 години ", твърди той.

" Защо позволяваме млади спортисти да се постановат по главите? "

„ Имал съм 150 мача на кръга и нито едно тежко пострадване, тъй като умеех добре да се защищавам от ударите на съперника ", споделя и Михаел Тим, който през днешния ден е треньор по бокс. Д-р Лорис признава, че такива изключения има. " Но не можем да пренебрегнем мощната връзка сред ударите по главата и уврежданията на мозъка ", споделя още той и прибавя:

" Мисля си, че бъдещите генерации ще гледат на бокса по този начин, както през днешния ден гледаме на гладиаторите в Древен Рим. Питам се по какъв начин е допустимо ние като общество да позволяваме млади спортисти да се постановат по главите и да се разболяват тежко ".