За кратък (според стандартите на Вселената) период от време нашата

За къс (според стандартите на Вселената) интервал от време нашата цивилизация е постигнала необикновен прогрес – Хомо сапиенс се е трансформирал в преобладаващ тип на планетата и даже е съумял да излезе отвън нейните граници. Сега, през призмата на продължаващия софтуерен и медицински напредък, може да наподобява, че ни чака ярко бъдеще, само че това, уви, е единствено заблуда. Поне до този извод са стигнали създателите на ново проучване от Стокхолмския университет, които са разпознали 14 „ еволюционни клопката “, в които популацията на Земята евентуално може да попадне и в последна сметка да загине. Авторите на публикацията означават, че една от аргументите за това нестабилно положение на нещата се крие в непосредствения триумф на актуалната цивилизация:

„ Ние се оправяме прекомерно добре сами за себе си – нашата доминация и триумф могат да доведат до рискови последствия “.

Какво в действителност е еволюционният капан?

„ Еволюционният капан “ е постоянно срещано измежду животните събитие, което води до това, че едно в началото преференциално държание става нездравословно и даже съдбовно. Еволюционният капан може да възникне във всеки един миг от времето, като понижава адаптивността и вероятността за оцеляване на даден организъм.

Изследователите дефинират три съществени характерности на еволюционните клопки: първо, те би трябвало да се развият вследствие на в началото адаптивен процес; второ, те би трябвало да показват доказателства за нежелани резултати на световно равнище (или висока възможност за такива резултати в бъдеще); и трето, те би трябвало да имат механизъм, който ги прави сложни за превъзмогване.

„ Еволюционните клопки са добре позната идея в животинското царство. Точно както голям брой инсекти се притеглят от светлината – постепенен инстикт, който може да докара до гибелта им в актуалния свят – човечеството рискува да реагира на някои нови феномени по нездравословен за него метод “ – изяснява Петер Сьогор Йоргенсен от Стокхолмския университет.

Неотдавна в научна публикация, оповестена в списание Philosophical Transactions of the Royal Society B, учени приложиха концепцията на еволюционния капан към човечеството и откриха 14 евентуално съдбовни казуса за нашия тип.

Какво заплашва човечеството?

Научната работа озаглавена „ Еволюция на поликризата: клопки на антропоцена, предизвикващи световната резистентност “ разпознава 14 еволюционни задънени улици, които са се появили след в началото сполучливите нововъведения, като да вземем за пример несъразмерната взаимозависимост от селскостопанското произвеждане. Интересно е, че 12 от 14-те разпознати клопката са в интензивно положение, като 10 от тях демонстрират негативни трендове.

Авторите на проучването установяват също по този начин, че еволюционните клопки са склонни да се укрепват взаимно, като усилват вероятността да се намираме в поликриза – т.е. да сме попаднали в няколко клопката по едно и също време. Трябва да се означи, че терминът „ поликриза “ е въведен в края на 90-те години на предишния век, с цел да опише цялостен набор от световни проблеми: пандемии, военни спорове, рискови климатични събития, дефицит на сила и инфлация. Може даже да се каже, че поликризата е отражение на актуалната ера.

Някои от по-малко дейните еволюционни клопки, посочени в публикацията, са софтуерната автоматизация и роботизация благодарение на изкуствен интелект (AI); цифровизацията, която води до загуба на обществен капитал; свръхпотреблението; екологичните рецесии и въздействието на новите технологии.

Авторите на проучването класифицират тези пет клопката като световни, защото те са „ инициирани от прекосяването към по-високи равнища на обществена организация “, което от своя страна води до по-голяма успеваемост и напредък, а оттова и до по-голяма потребност от запаси.

Други пет еволюционни клопката са разпознати като софтуерни по своя темперамент. Сред тях са рискът от обвързване с физическата инфраструктура заради неоправдани разноски, както и въздействието на новите химични съединения и материали върху здравето и околната среда – и двете се смятат за съществени резултати от иновационните цикли.

Другите три софтуерни клопката, посочени в документа, се смятат за „ късни странични резултати на напредналите технологии “. Те включват екзистенциалната опасност от мощни технологии като изкуствения разсъдък и самостоятелните технологии, които не подхождат на човешките цели, в допълнение към риска от експоненциално повишаване на дезинформацията и цифровизацията.

Активната промяна

Авторите на публикацията обръщат особено внимание на краткосрочния стопански напредък и бързите софтуерни решения, защото съгласно учените те съставляват риск за дълготрайната резистентност на цивилизацията. Освен това те усилват и свръхпотреблението (поради възходящите световни вериги за доставки) и нездравословното влияние на урбанизацията върху околната среда.

Да, картината е много мрачна, само че учените не са обезкуражени. Нещо повече, съгласно изследователския екип това, от което се нуждаем в този момент, е самодейна промяна – не просто признание, че би трябвало да се носим по течението, а целенасочени старания в противоположна посока. И въпреки да сме недалновидни и деструктивни като тип, ние сме също по този начин изобретателни и способни да си сътрудничим един с различен.

Това значи, че има вяра, че ориста ни към момента не е предрешена. Така че, макар рисковете, свързани с всички клопки, посочени в този документ, човечеството не е обречено на изгубване (но единствено в случай че се бори интензивно с цялата поредност от открити проблеми).

„ Време е хората да осъзнаят новата действителност и да създадат всичко допустимо за оцеляването на личния си тип. В последна сметка, ние притежаваме мощни креативен качества, а способността ни за нововъведения и съдействие ни дава идеалните принадлежности за интензивно планиране на бъдещето “ – изяснява създателят на проучването Петер Сьогард Йоргенсен.

Едно доста просто нещо, което всеки може да направи, е да се ангажира повече с природата и обществото, като в същото време се запознае с позитивните и негативните световни въздействия на личните си дейности на локално равнище.