Унизителни условия за български летци в САЩ, възмутиха генерал Шивиков
За кой ли път следващото недомислие, сътворено от чиновническия уред на МО !? Вчера прочетох информация, че българските летци, избрани да заминат на образование в Съединени американски щати за асимилиране на новите самолети F-16, в продължение на 3, 5 години, възмути се военачалник Шивиков в обществената мрежа фейсбук.
Красноречив образец, че продължаваме да подценяваме и не оценяваме човешкия фактор , макар че всеки един шеф и министър в МО при встъпване в служба заявява, че фокусът на неговото ръководство ще бъде индивидът с пагони. Според оскъдната информация сътрудниците се командироват с по 70 $ дневно..
За комунално - битови услуги и квартирни не се оповестява, което ще рече, че летците ще бъдат настанени в база, като бойци. Бързам да дам разяснение за какво това е несериозно отношение на институциите към подготовката и бъдещото безрезервно служене на сътрудниците към родината. Според мен този период е прекомерно дълъг. Това са подготвени водачи, които към този момент летят на сходни самолети. Един образец от моя непретенциозен офицерски опит.
През 2010 година, завръщайки се от задачата в Афганистан летяхме от Кабул до Бишкек с транспортен аероплан C-17. Пилотите бяха двама млади офицера, като единият беше госпожица от български генезис на 21 години. Командирът млад капитан на 25 години. Бях поканен в кокпита и по време на полета ги попитах като са толкоз млади, по кое време са учили и какъв брой време е било образованието, с цел да пилотират този голям аероплан. Отговорът беше, че образованието е ЕДНА година.
Към оня миг тези младежи имаха към този момент няколко стотин пролетени часове. Ок, някой ще се опита да ме опровергае, няма неприятно. За мен от значително значение е тези сътрудници, с цел да имат самочувствието за равнопоставеност с американците би трябвало да им се обезпечат идентични условия , а сякаш за икономии да ги набутаме в казармата. Желателно е да се даде опция да бъдат със фамилиите си.. Сигурен съм, че не е помислено страната да поеме цената на спомагателния багаж. Колегите ще бъдат изпратени с право на един куфар, в който би трябвало да носят няколко униформи и цивилни облекла.
Пак ще дам образец с мен. През 2011 и 2012 бях на образование в колежа на Сухопътните войски на Съединени американски щати. Бяхме представители от 67 страни. В рамките на тези 16 месеца се срещнах и сприятелих с всички сътрудници. Заминах с един куфар и когато пристигна време да се прибираме се оказа, че всички сътрудници от другите страни имат право на голямо количество спомагателен багаж, чийто разноски се поемат от съответната страна. Аз и фамилията ми си платихме багажа.
След завръщането написах докладна, в която предложих това да се премисли. Отговорът меко казано беше, че би трябвало да съм признателен, че съм бил изпратен и че откакто съм отишъл с един куфар, кой ме е карал да си закупувам облекла и да ги вземам с мен. Ето за какво се надявам това да се прочете и от хората, които да премислят и вземат съответни решения. След като се изпращат тези сътрудници да бъдат сложени при равни условия с другите. Иначе е отблъскване на номера, написа още той.
Красноречив образец, че продължаваме да подценяваме и не оценяваме човешкия фактор , макар че всеки един шеф и министър в МО при встъпване в служба заявява, че фокусът на неговото ръководство ще бъде индивидът с пагони. Според оскъдната информация сътрудниците се командироват с по 70 $ дневно..
За комунално - битови услуги и квартирни не се оповестява, което ще рече, че летците ще бъдат настанени в база, като бойци. Бързам да дам разяснение за какво това е несериозно отношение на институциите към подготовката и бъдещото безрезервно служене на сътрудниците към родината. Според мен този период е прекомерно дълъг. Това са подготвени водачи, които към този момент летят на сходни самолети. Един образец от моя непретенциозен офицерски опит.
През 2010 година, завръщайки се от задачата в Афганистан летяхме от Кабул до Бишкек с транспортен аероплан C-17. Пилотите бяха двама млади офицера, като единият беше госпожица от български генезис на 21 години. Командирът млад капитан на 25 години. Бях поканен в кокпита и по време на полета ги попитах като са толкоз млади, по кое време са учили и какъв брой време е било образованието, с цел да пилотират този голям аероплан. Отговорът беше, че образованието е ЕДНА година.
Към оня миг тези младежи имаха към този момент няколко стотин пролетени часове. Ок, някой ще се опита да ме опровергае, няма неприятно. За мен от значително значение е тези сътрудници, с цел да имат самочувствието за равнопоставеност с американците би трябвало да им се обезпечат идентични условия , а сякаш за икономии да ги набутаме в казармата. Желателно е да се даде опция да бъдат със фамилиите си.. Сигурен съм, че не е помислено страната да поеме цената на спомагателния багаж. Колегите ще бъдат изпратени с право на един куфар, в който би трябвало да носят няколко униформи и цивилни облекла.
Пак ще дам образец с мен. През 2011 и 2012 бях на образование в колежа на Сухопътните войски на Съединени американски щати. Бяхме представители от 67 страни. В рамките на тези 16 месеца се срещнах и сприятелих с всички сътрудници. Заминах с един куфар и когато пристигна време да се прибираме се оказа, че всички сътрудници от другите страни имат право на голямо количество спомагателен багаж, чийто разноски се поемат от съответната страна. Аз и фамилията ми си платихме багажа.
След завръщането написах докладна, в която предложих това да се премисли. Отговорът меко казано беше, че би трябвало да съм признателен, че съм бил изпратен и че откакто съм отишъл с един куфар, кой ме е карал да си закупувам облекла и да ги вземам с мен. Ето за какво се надявам това да се прочете и от хората, които да премислят и вземат съответни решения. След като се изпращат тези сътрудници да бъдат сложени при равни условия с другите. Иначе е отблъскване на номера, написа още той.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ