За корупцията Българската корупция е ендемична – дълбоко вкоренена както

За корупцията
Българската корупция е ендемична – надълбоко вкоренена както в обществото, по този начин и в държавните институции. Превърнала се е в рутинна процедура, възприема се като " естествен " метод за приемане на услуги, на административни позиции, за печелене на публични поръчки или за заобикаляне на закона. Гражданите и бизнесът я възприемат като наложителност, защото формалните механизми не са ефикасни. Среща се на всички места – от ниските административни звена до върховете на изпълнителната и правосъдната власт.

Освен това дребна група лица – брокерите за въздействие - удовлетворяват ползите на
проведената престъпност и олигархията, свързвайки ги с управляващите. Те обезпечават корупционната логистика и подсигуряват безотговорност от правораздаването. Това го има и в други страни, само че корупцията у нас има още една доста значима характерност.

Особеното на българския корупционен модел е извънредно порочната му деградация.
Първоначално ролята на брокери на въздействие се изпълняваше от креатури на някогашната Държавна сигурност – като Илия Павлов, Емил Кюлев и Ахмед Доган. По-късно тази роля бе поета от лица с генезис от силовите групировки. Така проведената престъпност навлезе в корупцията и като овладя управляващите, се трансформира в мафия.

Българската корупция се самозахранва както всяка друга, на която не се противодейства.

Присвоеният обществен запас се употребява за подсилване на властта; укрепената власт от своя
страна пази и подтиква нови корупционни практики, които генерират още запаси, а те още повече и още по-опорочена власт. Така корупционният механизъм се самоускорява и разраства.

Това у нас докара до все по-голямо обогатяване и овластяване на мафията.
" Борците " с корупцията
Избирателите неведнъж търсеха излаз. Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев, Бойко Борисов заклеймяваха корупцията и обещаваха да я борят, само че се оказваха част от нейния механизъм. Енергично атакуваха единствено реформаторското ръководство на Обединените
демократични сили от 1997-2001. Брокерите на въздействие се сменяха или оставаха, само че изпълняваха своята роля. Причините бяха разнообразни – поддаване, изтощение, непросветеност, боязън, само че резултатът в този момент е, че поради мафиотското облагодетелстване институциите все по-брутално се употребяват като инструмент за безвластие и принуждение.

Днес обществото разпорежда очаквания на Румен Радев, който даде обещание ръководството му пламенно и уверено " да бъде мотор на битката с корупцията ". Но след четвърт век разгръщане на корупцията въпросите и към него остават същите: знае ли по какъв начин да разгради този модел и подготвен ли е да го направи, даже в случай че това заплаши политическото му оцеляване? Ще допусне ли да се появят нови брокери на въздействие или ще отстрани тази съсипваща страната и обществото ни роля?

По делата ще познаем дали новите ръководещи ще разрушат корупционния механизъм или
просто ще се наредят на опашката за повече пари, които мафията и олигархията към този момент заделят за тях.

Ще стартират ли незабавно да работят уверено и самоуверено със систематични антикорупционни промени или корупцията ще ги трансформира в последваща частица на своето развиване? Ако бъдат конфигурирани нови брокери или направени единствено лични смени по върховете на
изпълнителната и правосъдната власт, това доста скоро ще стане видно.
Рискът за новите управляващи
Корупцията е корист с власт, т.е. постоянно е недостатък на властимащите. Сега цялата власт ще бъде в ръцете на " Прогресивна България ". От тази голяма отговорност произтича рискът да се провалят в противодействието на корупцията. Този риск се образува от две рискове.

Първо, с встъпването си в ръководство ръководещите неизбежно поемат и отговорността за корупционните практики по всички равнища на администрацията. Тя не е основана от тях, само че бързо ще стартира да им се приписва – изключително в случай че не бъде навреме осветена и пресечена.

Второ, те не са ваксинирани от това на най-високите им равнища да се окажат лица, подготвени да употребяват властта за корупционно облагодетелстване. Затова най-трудните борби против корупцията, които би трябвало да водят, са във вътрешността измежду тях самите и измежду ръководената от тях администрация.

Управлението на ОДС пострада най-силно от посочените две рискове. Това, което ние правехме, бе да противодействаме с промени против заварения от нас брокер за въздействие, неговата " Мултигруп " и против силовите групировки. До огромна степен успяхме да го обезвреждаме.

Естествено, понесохме последствията от корупционната накърнимост и от самото противопоставяне.

Оттук следва и най-важният въпрос: ще имат ли още първоначално новите ръководещи
нужната подготвеност, храброст и увереност да обезвреждат посочените корупционни рискове? Те не могат да правораздават и глобяват. Овладяването на правосъдната власт може да им се привижда като бързо и дейно решение, тъй като тя самата е надълбоко наранена от корупционния механизъм и поръчково създава безотговорност. Но преодоляването ѝ не взема решение нито един от проблемите.

Ако се съди по импортирания от " Прогресивна България " Закон за изменение и допълнение на Закона за правосъдната власт, новите ръководещите не са подготвени до извършат цялостно пречистване и реформиране на правосъдната власт.

Очаквайте Част 2 на разбора.