За коня полицаят не е само верен другар. Разказваме за

...
За коня полицаят не е само верен другар. Разказваме за
Коментари Харесай

Вижте как работи руската конна полиция през зимата

За коня служителят на реда не е единствено правилен приятел.

Разказваме за това и за други особености на службата в съветската конна полиция.

Навън е минус 13 ºС, стара жена с чадър върви през незначителен вътрешен двор и гледа къде стъпва. Тя подвига глава и вижда момиче в полицейска униформа, която води бял кон.  Антон Белицки

„Погалете го, не хапе“, с лъчезарна усмивка споделя Елена Агаркова, старши сержант от полицията и кавалерист от първо поделение на първи взвод на първа рота на първи кавалерийски батальон (ето по този начин звучат длъжностите в конната полиция!).

„А не, вие пък какво, опасявам се!“, споделя бабата, само че ръката ѝ към този момент се протяга да погали коня по муцуната.

По думите на Елена по време на наблюдаване възрастни хора, фамилии с деца или задгранични туристи се радват на конете, молят да ги погалят или да се снимат.  Антон Белицки
Как да попаднеш в конната полиция
Първият действен полк на конната полиция, в който служат Елена и нейният кон Диктатор, е основан към Министерство на вътрешните работи преди повече от 40 години – през 1980-а. Част от неговите задания е да подсигурява реда на всеобщи мероприятия – манифестации, огромни концерти и фестивали, футболни мачове и така нататък  Антон Белицки

В полка служат близо 250 коня, които се сортират от най-хубавите съветски конезаводи. Един от конете – Златен лъч – е подарен от президента на Русия Владимир Путин през 2018 година.  Антон Белицки

Обикновено в полка влизат три-четиригодишни коне и жребци с укрепнали гърбове. Конете, които са родени в една и съща година, получават имена, чиято първа писмен знак от писмеността е една и съща: да вземем за пример Куриер, Каубой и така нататък

В продължение на няколко години конете биват подготвяни за службата – особено подготвени сътрудници ги упражняват да носят седло, да преодоляват трудности, да не се опасяват от уличната навалица, страничния звук и така нататък  Антон Белицки

Обучението на кавалеристите лишава от девет месеца до една година. Мъжете наложително би трябвало да имат опит в армията. Отначало бъдещите сътрудници минават на здравна комисия и психическо проучване. Лекарите вземат решение какъв брой дълго би трябвало да бъде образованието с конете на бъдещите кавалеристи. По предписание това или три, или шест месеца, споделя Елена Агаркова. Това обаче е единствено началото.  Антон Белицки

Първо, кавалеристите се учат да яздят, да оседлават кон, да го шипират (тоест да инсталират специфични шипове срещу хлъзгане в подковите) и да откриват контакт с него. Обучението се организира на разнообразни коне с разнообразни характери – от най-буйните до спокойните, с цел да могат да се схващат с всички животни.

Далеч не всички устоят този стаж.  Антон Белицки

„На всеки стажант се издава кон, за който той би трябвало и да се грижи, и да му чисти. Имаше случаи, когато някои не желаят да чистят, видите ли „Това не е мое, няма аз да го чистя“ и сами си отиват. А един път едно момиче получи алергия от козината на коня и по тази причина не можахме да я вземем. Отиде в пешия батальон“, споделя майорът от полицията Вячеслав Французов, заместник-командир на рота в специфичния полк.

След това кавалеристите отиват в образователния център, където получават служебна, правова и бойна подготовка. В края на курса те се явяват на изпит и постъпват на работа.
Един ден от живота на конния служител на реда
 Антон Белицки

Елена служи към този момент четвърта година. Тя се е обучавала в полицейския лицей, от юношество се занимава с конен спорт със своята сестра близначка, която също работи в полка.

„Идвахме тук на екскурзия и всичко съответства, и образованието, и обичаната работа, по този начин изборът беше очевиден“, спомня си Елена.  Антон Белицки

Заедно с нея служи и брачният партньор ѝ Михаил Агарков, старши сержант от полицията, кавалерист от второ поделение на втори взвод от първа рота на първи батальон (ох, но какви са тези кавалеристки длъжности!). От юношество той е желал да служи в Министерство на вътрешните работи или в армията.

„Преди армията също се интересувах от конния спорт и по този начин съчетах едното с другото. Не обичам работа зад бюро, не си се представям в офис“, споделя Михаил Агарков.

На фотографията те са с два коня, Принцеса (черния) и Сказка (белия), само че служат най-често със „своите“ коне – Елена на своя Диктатор, а Михаил – на Ереван.  Антон Белицки

„Диктатор желае непрекъснато да си контактува с хора, той е доста разговорлив и хиперподвижен, не може да стои на едно място. Ако минеш около него и не го погалиш, той стартира свива уши“, по този начин ласкаво Елена споделя за коня си.

Михаил дефинира Ереван с една дума – „Ленивец“. Помежду си те се майтапят, че всички коне наподобяват на стопаните си и споделят, че те възприемат тяхното въодушевление. Именно по тази причина е толкоз значимо да идваш на работа в положително разположение на духа и да ги зарадваш с лакомства.  Антон Белицки

В елементарен зимен ден промяната на кавалеристите стартира в 8:45 сутринта. Те идват в полка, минават инструктаж, на който ги срещат с дневния ред и при нужда им дават насочваща информация за нарушители. Кавалеристът приготвя коня си, получава цялата нужна екипировка – белезници, уоки-токи, палки, таблети с база данни и служебна документи. Конете се вкарват в специфичен превоз, конска карета, в която могат да се поберат шест коня, и отиват на работа, най-често в зона, в която има парк с гора. След това се връщат в полка, рапортуват за работата си и се прибират вкъщи.

По време на работа за избрани мероприятия – концерти, манифестации или футболни мачове – началото на промяната се измества. Понякога сътрудниците на конната полиция работят и пеша, без коне.
Как да не замръзнеш на седлото
 Антон Белицки

Конната полиция работи при температури до минус 25 °С. Когато стане -10 °С, кавалеристите работят на ратоционен принцип – до момента в който едните служат няколко часа, другите се топлят в служебния превоз.

„Ние обличаме долни ризи, термо долни дрехи, пуловери от полар, даже използваме отопляеми стелки и ръкавици. На коня обличаме специфични топли ботуши, само че те са непрекъснато в придвижване, а ние седим, тъй че те не мръзнат като нас. Маските също оказват помощ, те защищават лицето от заледяване и обветряне“, споделя Елена за главните работни „лайфхакове“ при работа в студено време.  Пресцентър на Главното ръководство на Министерство на вътрешните работи за Москва

Цялото си свободно време семейство Агаркови прекарват също с коне – образоват се на конна езда и вземат участие в надпревари по прескачане на трудности, които се организират както измежду чиновниците на полка, по този начин и с други клубове по конен спорт.

„Понякога е мъчно да стоиш в ризница шест часа, физически е мъчно, от време на време е студено, от време на време има нерви по време на някои осъществявания. Но най-хубавото е, че ние не просто сортираме документи, а непрекъснато участваме в събития и развиваме уменията в конния спорт, а към конете се отнасяме като към свои“, обобщава Елена Агаркова.

източник: RUSSIA BEYOND
Източник: novinata.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР