Ново издание на „Петър Дънов. За Христос и новото човечество“
За книгата
В беседите си Учителя Петър Дънов неведнъж приканва за общение с Христовия дух, за едно живо християнство, надраснало църковните канони, приложено във всички аспекти на живота ни. Словата му, произнесени при започване на XX век, са изключително настоящи през днешния ден – във времената на духовна рецесия и възходяща суматоха, подклаждана от предсказанията за свършека на света.
И като че ли забравихме да се запитаме къде е Христос в това смутно време. Нима Той, безконечният мотор на човешката история, вярата за избавление на индивида, не даде дума: ще бъда с вас до скончанието на века!
Според Учителя, Христос в никакъв случай не е напускал земята и в този момент работи повече от всеки път за духовното събуждане на народите. Всеки човек може да го открие в живота си. Всеки има достъп до Христовия дух, в случай че издигне съзнанието си над привидния безпорядък на всекидневието, в случай че се посвети на Доброто и съумее да трансформира омразата в обич.
Откъс
Предговор
„ Християнско ли е учението на Петър Дънов? Философия ли е, или вяра, източен окултизъм или фракция? “ Многократно съм чувала тези въпроси. Отговорите са ясни за тези, които са си създали труда да се срещнат, въпреки и незадълбочено, с неговите беседи и лекции. Настоящият алманах ще разкрие пред необятния читателски кръг какво е отношението на Петър Дънов към Христос и уповавам се, ще изясни думите на Учителя: „ Учение на Петър Дънов не съществува. Това, което аз приказвам, и това, което Христос е приказвал преди 2000 години, идва от един и същи източник “.
Христовото наличие откриваме през цялото време на духовната задача на Учителя Петър Дънов. През 1898 година той основава Веригата за покачване на религиозния дух на българския народ, чиито събори се организират годишно до 1915 година във Варна и Велико Търново. „ Тази Верига, в която сме свързани и която опасва цялата земя, върви от горе надолу “, споделя той в една сказка през 1909 година От записките на тези събори излиза наяве, че се приготвя и реализира осъзнаване на Христовото наличие във всички области на живота и в природата. Още тогава Учителя стартира да приказва за повторното идване на Христос в душите и сърцата на хората. В 1914 година той стартира да изнася всяка неделя беседи, предопределени за необятен кръг слушатели. Те са стенографирани и първите седем тома с неделни беседи излизат под името „ Сила и Живот “. В тях, съгласно личните му думи, Учителя Петър Дънов изнася основите на учението, което той назовава Новото обучение, или Учението на Всемирното Бяло Братство. Всяка сказка стартира с откъс от Библията, нормално от Новия завет, и е издигната върху този откъс. В съвсем всяка от тях той привежда образци от живота на Христос, дава пояснение на Христовите слова, като ги свързва със съвременността. Необходимо е да се означи, че от най-ранна младежка възраст самият Петър Дънов има мистични прекарвания – срещи и диалози с Христовия Дух. Свидетелства за това намираме в персоналното му тефтерче, непокътнато и издавано неколкократно, в това число и като клише. Последното издание е взаимно на изд. „ Бяло Братство “ и Народна библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “. То обгръща интервала 1898–1900 година Всяка негова страница е пропита с отдаденост на Духа. Един още по-ранен документ е открит в годишника на Методистката епископална черква, включващ материал на шефа на Американското научно-богословско учебно заведение в Свищов, където Петър Дънов учи от 1880 до 1884 година В своето есе, отдадено на обръщането му към Христа, гимназистът написа: „ Бях изумен от болест, която ме докара съвсем до прага на гибелта. Когато се почувствах толкоз беззащитен и си мислех, че скоро ще се явя пред Бога, аз взех решение да последвам Христа и със сълзи на очи молих за помилван на греховете си. Скоро по-късно здравето ми се възвърне. Моето предпочитание е да бъда вечно Христов и да потвърждавам за Него “. И всеки ден до заминаването си от този свят той го прави.
В беседите си Учителя неведнъж приканва за жива връзка с Христовия Дух, за едно живо християнство, надраснало църковните канони, приложено във всички аспекти на всекидневието ни. Словата му са произнесени при започване на ХХ век, само че са изключително настоящи в този момент – във времената на духовна рецесия, възходяща суматоха, подклаждана не на последно място от предсказанията за свършека на света, от тиражираните драговолно от медиите закани на лъжепророци, проектиращи личния си нравствен ужас в мозъците на хората. Според Учителя чака ни не край, а ново начало, нови благоприятни условия за изказване на Христовия Дух. Кризите и катаклизмите на сегашното са сходни на разтърсването на задремал човек. Съвременното човeчество се пробужда за нов живот, за нова ера в развиването си; ражда се новият човек. Всяко раждане е съпроводено с болежка, само че когато детето е родено, майката не помни болките. Понякога от подтекста на беседите се изваждат и популяризират пасажи, описващи катаклизми, само че Учителя в никакъв случай не е определял времето им и е подчертавал, че оттатък тях просветва зората на Новата просвета.
Масовото схващане сега е захласнато от интерпретациите на Календара на маите и свършека на света през близката 2012 година И май забравихме да си задаваме въпроса къде е Христос в цялата тази блъсканица! Той, безконечният мотор на човешката история, Живият Бог, в никакъв случай не е напускал Земята и в този момент работи повече от всеки път за духовното събуждане на народите – това е тезата на Учителя. Всеки човек може да го потърси и да го откри в живота си. Всеки може да има достъп до Христовия Дух, в случай че издигне съзнанието си над привидния безпорядък на всекидневието, в случай че се посвети на Доброто, в случай че умее да трансформира омразата в Любов и направи най-малкото положително всеки ден, най-дребната постъпка, внасяща мир и естетика в света към него.
Когато съпоставяме казаното на разнообразни места от Учителя за Второто идване на Христа, прави усещане, че той приказва в бъдеще време и в същото време твърди, че Христос в никакъв случай не е напускал Земята. В мненията на Боян Боев, стенографирал всички диалози на Учителя, намираме същото разбъркване на времената. Задава се въпросът: по какъв начин ще пристигна Той още веднъж, в случай че към този момент е тук? Изводът, до който стигаме, като проучваме другите текстове, е, че когато става въпрос за Второто пришествие, има се поради очевидното и интензивно проявяване на Христовите сили в света, водещо до всеобщото събуждане на човечеството като цяло.
Като звън на камбана звучат думите на Учителя, отдадени на „ Онзи, Който е бил, е и ще бъде “, и звукът им радостно отеква в душите: „ Той иде! Пригответе пътя на Мощния, Силния, Който иде в този момент! Ликува душата! Иде, иде самичък Той, иде да оказва помощ Той! “.
Светла Балтова
В беседите си Учителя Петър Дънов неведнъж приканва за общение с Христовия дух, за едно живо християнство, надраснало църковните канони, приложено във всички аспекти на живота ни. Словата му, произнесени при започване на XX век, са изключително настоящи през днешния ден – във времената на духовна рецесия и възходяща суматоха, подклаждана от предсказанията за свършека на света.
И като че ли забравихме да се запитаме къде е Христос в това смутно време. Нима Той, безконечният мотор на човешката история, вярата за избавление на индивида, не даде дума: ще бъда с вас до скончанието на века!
Според Учителя, Христос в никакъв случай не е напускал земята и в този момент работи повече от всеки път за духовното събуждане на народите. Всеки човек може да го открие в живота си. Всеки има достъп до Христовия дух, в случай че издигне съзнанието си над привидния безпорядък на всекидневието, в случай че се посвети на Доброто и съумее да трансформира омразата в обич.
Откъс
Предговор
„ Християнско ли е учението на Петър Дънов? Философия ли е, или вяра, източен окултизъм или фракция? “ Многократно съм чувала тези въпроси. Отговорите са ясни за тези, които са си създали труда да се срещнат, въпреки и незадълбочено, с неговите беседи и лекции. Настоящият алманах ще разкрие пред необятния читателски кръг какво е отношението на Петър Дънов към Христос и уповавам се, ще изясни думите на Учителя: „ Учение на Петър Дънов не съществува. Това, което аз приказвам, и това, което Христос е приказвал преди 2000 години, идва от един и същи източник “.
Христовото наличие откриваме през цялото време на духовната задача на Учителя Петър Дънов. През 1898 година той основава Веригата за покачване на религиозния дух на българския народ, чиито събори се организират годишно до 1915 година във Варна и Велико Търново. „ Тази Верига, в която сме свързани и която опасва цялата земя, върви от горе надолу “, споделя той в една сказка през 1909 година От записките на тези събори излиза наяве, че се приготвя и реализира осъзнаване на Христовото наличие във всички области на живота и в природата. Още тогава Учителя стартира да приказва за повторното идване на Христос в душите и сърцата на хората. В 1914 година той стартира да изнася всяка неделя беседи, предопределени за необятен кръг слушатели. Те са стенографирани и първите седем тома с неделни беседи излизат под името „ Сила и Живот “. В тях, съгласно личните му думи, Учителя Петър Дънов изнася основите на учението, което той назовава Новото обучение, или Учението на Всемирното Бяло Братство. Всяка сказка стартира с откъс от Библията, нормално от Новия завет, и е издигната върху този откъс. В съвсем всяка от тях той привежда образци от живота на Христос, дава пояснение на Христовите слова, като ги свързва със съвременността. Необходимо е да се означи, че от най-ранна младежка възраст самият Петър Дънов има мистични прекарвания – срещи и диалози с Христовия Дух. Свидетелства за това намираме в персоналното му тефтерче, непокътнато и издавано неколкократно, в това число и като клише. Последното издание е взаимно на изд. „ Бяло Братство “ и Народна библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “. То обгръща интервала 1898–1900 година Всяка негова страница е пропита с отдаденост на Духа. Един още по-ранен документ е открит в годишника на Методистката епископална черква, включващ материал на шефа на Американското научно-богословско учебно заведение в Свищов, където Петър Дънов учи от 1880 до 1884 година В своето есе, отдадено на обръщането му към Христа, гимназистът написа: „ Бях изумен от болест, която ме докара съвсем до прага на гибелта. Когато се почувствах толкоз беззащитен и си мислех, че скоро ще се явя пред Бога, аз взех решение да последвам Христа и със сълзи на очи молих за помилван на греховете си. Скоро по-късно здравето ми се възвърне. Моето предпочитание е да бъда вечно Христов и да потвърждавам за Него “. И всеки ден до заминаването си от този свят той го прави.
В беседите си Учителя неведнъж приканва за жива връзка с Христовия Дух, за едно живо християнство, надраснало църковните канони, приложено във всички аспекти на всекидневието ни. Словата му са произнесени при започване на ХХ век, само че са изключително настоящи в този момент – във времената на духовна рецесия, възходяща суматоха, подклаждана не на последно място от предсказанията за свършека на света, от тиражираните драговолно от медиите закани на лъжепророци, проектиращи личния си нравствен ужас в мозъците на хората. Според Учителя чака ни не край, а ново начало, нови благоприятни условия за изказване на Христовия Дух. Кризите и катаклизмите на сегашното са сходни на разтърсването на задремал човек. Съвременното човeчество се пробужда за нов живот, за нова ера в развиването си; ражда се новият човек. Всяко раждане е съпроводено с болежка, само че когато детето е родено, майката не помни болките. Понякога от подтекста на беседите се изваждат и популяризират пасажи, описващи катаклизми, само че Учителя в никакъв случай не е определял времето им и е подчертавал, че оттатък тях просветва зората на Новата просвета.
Масовото схващане сега е захласнато от интерпретациите на Календара на маите и свършека на света през близката 2012 година И май забравихме да си задаваме въпроса къде е Христос в цялата тази блъсканица! Той, безконечният мотор на човешката история, Живият Бог, в никакъв случай не е напускал Земята и в този момент работи повече от всеки път за духовното събуждане на народите – това е тезата на Учителя. Всеки човек може да го потърси и да го откри в живота си. Всеки може да има достъп до Христовия Дух, в случай че издигне съзнанието си над привидния безпорядък на всекидневието, в случай че се посвети на Доброто, в случай че умее да трансформира омразата в Любов и направи най-малкото положително всеки ден, най-дребната постъпка, внасяща мир и естетика в света към него.
Когато съпоставяме казаното на разнообразни места от Учителя за Второто идване на Христа, прави усещане, че той приказва в бъдеще време и в същото време твърди, че Христос в никакъв случай не е напускал Земята. В мненията на Боян Боев, стенографирал всички диалози на Учителя, намираме същото разбъркване на времената. Задава се въпросът: по какъв начин ще пристигна Той още веднъж, в случай че към този момент е тук? Изводът, до който стигаме, като проучваме другите текстове, е, че когато става въпрос за Второто пришествие, има се поради очевидното и интензивно проявяване на Христовите сили в света, водещо до всеобщото събуждане на човечеството като цяло.
Като звън на камбана звучат думите на Учителя, отдадени на „ Онзи, Който е бил, е и ще бъде “, и звукът им радостно отеква в душите: „ Той иде! Пригответе пътя на Мощния, Силния, Който иде в този момент! Ликува душата! Иде, иде самичък Той, иде да оказва помощ Той! “.
Светла Балтова
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ