Местни за Панчарево: „И кича развалиха“, „Става като на Черноморието“, „Сегашната управа май раздава разрешения за кой каквото поиска“
За шанс на „ раздаващите “ служители, Панчарево е доста настрана от вниманието, на което се радва центърът на София, да речем, или гигантските мегаквартали, през които има трафик колкото в средноголям град. Не е в полезрението на болшинството по ред аргументи, в това число и географски.
За страдание обаче на „ раздаващите “ служители, Панчарево има много гласовити поданици и ефективно Сдружение за развиване.
Нещата, ми наподобява, се мъчат да се балансират и успехите за „ раздаващите “ служители се редуват със загуби, там ситуацията ми се коства да е: да пробваме и в случай че мине – мине…
Спомням си да вземем за пример, че през 2020 година жителите на общината там бяха „ осъдени “ с орязване на парите от финансовата стратегия.
Ето в този момент имаме и това: „ В община „ Панчарево “ е импортирано искане за издаване, позволение за градеж на Хотелски комплекс, попадащ в чашката на езерото Панчарево “.
Това е вест, която, в случай че си признаем, не е достигнала до огромна част от софиянците, камо ли българите, като цяло. И, като нищо, може да си мине „ под радара “ и да си се случат нещата. Едно от удобствата на гигантския поток от вести е, че едни от тях остават незабелязани.
И ето това е повода, заради която не можем да си имаме хубави неща. Имаме планини, езера, море, а ги използваме за зареждане на „ предприемачи “. И се прави тихомълком, надявайки се, че хората ще „ гледат на другата страна “, а след това – изправени пред приключен факт, няма да има какво да създадат. И се прави бързо, може би с цел да няма време за реагиране?
Какво имаме срещу хотелите ли? Нищо. Когато не никнат като гъби на най-странни места. Чашката на езерото? Наистина ли това е най-подходящото място да изникне хотел? А за какво не напряко вътре в езерото? Да го попресушат малко и готово. Да го изключвам ли като „ новаторска “ последваща стъпка след няколко години?
Ето какво тревожи жителите: „ Авторите на петицията желаят привикване на Местен референдум, посредством който да бъдат спрени: Смяна статута на пешеходна и велоалея в път със свободен достъп, свързващ с. Герман със с. Кокаляне!
Изграждането на хотел и прилежащите му постройки и спортни съоръжения;
Нарушаване на еко системата и еко равновесието в региона на езерото „ Панчарево “;
Повишаване равнището на звук и прахуляк от множеството преминаващи през селото коли и тежкотоварни транспортни средства;
Прекъсване на свободното напредване и водопоя на дивите горски животни, обитаващи планината;
Индиректното преобразяване на ул. „ Патриарх Герман “ в различен път на Самоковско шосе;
Строителството в чашката на езерото „ Панчарево “ “.
Тоест: ще бъдат атакувани както спокойната велоалея и алеята за разходки, по този начин и спокойствието и животът на локалните представители на животинското царство. Но другояче доста обичаме и сънародниците си, и страната си, и доста ги пазим, и сме огромни патриоти… стига да не ни пречат на капиталовите планове.
…
На страницата на Сдружението за развиване на Панчарево и Кокаляне хората разясняват по следния метод: „ Сегашната администрация май раздава позволения за кой каквото изиска. Във вилните зони се строят блокове, които можеш да видиш като къща единствено с огромно предпочитание и верен тласък “;
„ … а какво ще кажеш за тази грозота с куличките, която е тъкмо до лятната опера? И труфя скапаха! “;
„ Сдружение за развиване на Панчарево и Кокаляне: Собственикът отхвърли, че ще прави хотел с 50 кревати, а сподели, че ще прави 2 къщи за по 25 спортуващи – гребци. Не по врат, а по шия! Същата работа “.
…
„ Инвестиционното желание “ придобива по-широка известност в края на предишния месец. Тогава жителите и Сдружението реагират ето по този начин: „ Хората в региона се оплакват, че им се бавят преписки с месеци, че и повече, а за този план нашият регион издава виза за планиране за няма и един месец. Скицата е получена от компанията на 14.01.22 год., а визата за планиране е подписана на 11.02.22 год., по-малко от един месец! Интересно по какъв начин едни биват обслужени стремително, а други чакат за обикновени неща с месеци?! “
Интересен въпрос, нали?
Опасенията на жителите са, че с изключение на постройката, която изникна внезапно на брега до понтона, с изключение на двата блока против кметството, в този момент ще си имат още един хотел, който ще „ украсява “ пейзажа!
Но доста по-страшното е ето това терзание: „ Ако се продължава с този ритъм, скоро достъп до езерото ще имат евентуално единствено притежателите на хотели, подиуми, заведения и бани “.
И, в случай че ви се коства пресилено, то ще би трябвало да се подсетим за това по какъв начин по морето притежатели на терени заграждат публични пътища, заграждат елементи от плажа (който в Конституцията особено е избран като благосъстоятелност на всички нас), по какъв начин достъпът до разнообразни елементи на сякаш публични терени е стеснен, заварден, завзет и откраднат от нас.
Пълзящо завладяване? Как другояче да го назовем?
…
Самият терен през последните 20 години е сменял притежателите си неведнъж, като препродажбите от време на време са били сред сдружения, представлявани от едно и също лице. „ Схема “? Най-вероятно, да. Всичко е почнало в далечната 2001 година, когато двете сдружения (с към момента държавно присъединяване тогава) Инжстрой и Софстрой се спогаждат с тогавашния кмет на София Стефан Софиянски и купуват терени за толкоз алегорични дами, че са избрани като „ жълти стотинки “. Един от терените е тъкмо въпросният.
Дълги години никой не е имал желание да строи нищо там, а единствено да печели от препродаване, само че ето, че е пристигнал денят.
Денят, в който някой прекомерно бързо е разрешил пешеходната и велоалеята до езерото да изчезнат и хората да имат още едно място по-малко, на което да се разходят или да си разрешат да си помислят, че са поданици на европейска столица, която се грижи за тях и за чистата природа. Панчаревското езеро и прилежащата красива природа там стават все по-малко наши и от ден на ден присвоени и моделирани.
Едно единствено не мога да схвана: в случай, че на този свят има към този момент толкоз доста благоприятни условия за вложения: от IT до храни, от произвеждане до услуги, тъй като строителството в диви терени, чисти територии и с подозрителни разрешителни си остава толкоз мечтано у нас? Защо е толкоз примамливо за някои?
Когато едни служители бавят обикновени преписки с месеци, а по този начин бързо разписват за строителство на място, което бърка в очите на хората и скапва красивата природа, остава освен „ чувство за връзкарство “, само че и доста по-лошото: примамливостта у тези вложения е прекомерно подозрителна. За служителите – то е ясно какъв им е ползата. Но за инвеститорите… Там остава неприятното съмнение, че се купуват терени на цени, които разрешават великански облаги. Как става това? Прекалено (и подозрително) евтини? На различен няма да му разрешат, а мястото е красиво? Печалби от по N-стотин %? Отворена врата към прекомерно бързи облаги?
А нас хората ни интересува единствено: по кое време най-сетне ще ни разрешат да си имаме и ние хубави неща и красиви места единствено за нас си – без „ вложители “ и без пълзящо завладяване, да се почувстваме все едно сме поданици на същинска европейска страна?
__________________
P.S. Какво споделя един от членовете на групата на Сдружението:
За страдание обаче на „ раздаващите “ служители, Панчарево има много гласовити поданици и ефективно Сдружение за развиване.
Нещата, ми наподобява, се мъчат да се балансират и успехите за „ раздаващите “ служители се редуват със загуби, там ситуацията ми се коства да е: да пробваме и в случай че мине – мине…
Спомням си да вземем за пример, че през 2020 година жителите на общината там бяха „ осъдени “ с орязване на парите от финансовата стратегия.
Ето в този момент имаме и това: „ В община „ Панчарево “ е импортирано искане за издаване, позволение за градеж на Хотелски комплекс, попадащ в чашката на езерото Панчарево “.
Това е вест, която, в случай че си признаем, не е достигнала до огромна част от софиянците, камо ли българите, като цяло. И, като нищо, може да си мине „ под радара “ и да си се случат нещата. Едно от удобствата на гигантския поток от вести е, че едни от тях остават незабелязани.
И ето това е повода, заради която не можем да си имаме хубави неща. Имаме планини, езера, море, а ги използваме за зареждане на „ предприемачи “. И се прави тихомълком, надявайки се, че хората ще „ гледат на другата страна “, а след това – изправени пред приключен факт, няма да има какво да създадат. И се прави бързо, може би с цел да няма време за реагиране?
Какво имаме срещу хотелите ли? Нищо. Когато не никнат като гъби на най-странни места. Чашката на езерото? Наистина ли това е най-подходящото място да изникне хотел? А за какво не напряко вътре в езерото? Да го попресушат малко и готово. Да го изключвам ли като „ новаторска “ последваща стъпка след няколко години?
Ето какво тревожи жителите: „ Авторите на петицията желаят привикване на Местен референдум, посредством който да бъдат спрени: Смяна статута на пешеходна и велоалея в път със свободен достъп, свързващ с. Герман със с. Кокаляне!
Изграждането на хотел и прилежащите му постройки и спортни съоръжения;
Нарушаване на еко системата и еко равновесието в региона на езерото „ Панчарево “;
Повишаване равнището на звук и прахуляк от множеството преминаващи през селото коли и тежкотоварни транспортни средства;
Прекъсване на свободното напредване и водопоя на дивите горски животни, обитаващи планината;
Индиректното преобразяване на ул. „ Патриарх Герман “ в различен път на Самоковско шосе;
Строителството в чашката на езерото „ Панчарево “ “.
Тоест: ще бъдат атакувани както спокойната велоалея и алеята за разходки, по този начин и спокойствието и животът на локалните представители на животинското царство. Но другояче доста обичаме и сънародниците си, и страната си, и доста ги пазим, и сме огромни патриоти… стига да не ни пречат на капиталовите планове.
…
На страницата на Сдружението за развиване на Панчарево и Кокаляне хората разясняват по следния метод: „ Сегашната администрация май раздава позволения за кой каквото изиска. Във вилните зони се строят блокове, които можеш да видиш като къща единствено с огромно предпочитание и верен тласък “;
„ … а какво ще кажеш за тази грозота с куличките, която е тъкмо до лятната опера? И труфя скапаха! “;
„ Сдружение за развиване на Панчарево и Кокаляне: Собственикът отхвърли, че ще прави хотел с 50 кревати, а сподели, че ще прави 2 къщи за по 25 спортуващи – гребци. Не по врат, а по шия! Същата работа “.
…
„ Инвестиционното желание “ придобива по-широка известност в края на предишния месец. Тогава жителите и Сдружението реагират ето по този начин: „ Хората в региона се оплакват, че им се бавят преписки с месеци, че и повече, а за този план нашият регион издава виза за планиране за няма и един месец. Скицата е получена от компанията на 14.01.22 год., а визата за планиране е подписана на 11.02.22 год., по-малко от един месец! Интересно по какъв начин едни биват обслужени стремително, а други чакат за обикновени неща с месеци?! “
Интересен въпрос, нали?
Опасенията на жителите са, че с изключение на постройката, която изникна внезапно на брега до понтона, с изключение на двата блока против кметството, в този момент ще си имат още един хотел, който ще „ украсява “ пейзажа!
Но доста по-страшното е ето това терзание: „ Ако се продължава с този ритъм, скоро достъп до езерото ще имат евентуално единствено притежателите на хотели, подиуми, заведения и бани “.
И, в случай че ви се коства пресилено, то ще би трябвало да се подсетим за това по какъв начин по морето притежатели на терени заграждат публични пътища, заграждат елементи от плажа (който в Конституцията особено е избран като благосъстоятелност на всички нас), по какъв начин достъпът до разнообразни елементи на сякаш публични терени е стеснен, заварден, завзет и откраднат от нас.
Пълзящо завладяване? Как другояче да го назовем?
…
Самият терен през последните 20 години е сменял притежателите си неведнъж, като препродажбите от време на време са били сред сдружения, представлявани от едно и също лице. „ Схема “? Най-вероятно, да. Всичко е почнало в далечната 2001 година, когато двете сдружения (с към момента държавно присъединяване тогава) Инжстрой и Софстрой се спогаждат с тогавашния кмет на София Стефан Софиянски и купуват терени за толкоз алегорични дами, че са избрани като „ жълти стотинки “. Един от терените е тъкмо въпросният.
Дълги години никой не е имал желание да строи нищо там, а единствено да печели от препродаване, само че ето, че е пристигнал денят.
Денят, в който някой прекомерно бързо е разрешил пешеходната и велоалеята до езерото да изчезнат и хората да имат още едно място по-малко, на което да се разходят или да си разрешат да си помислят, че са поданици на европейска столица, която се грижи за тях и за чистата природа. Панчаревското езеро и прилежащата красива природа там стават все по-малко наши и от ден на ден присвоени и моделирани.
Едно единствено не мога да схвана: в случай, че на този свят има към този момент толкоз доста благоприятни условия за вложения: от IT до храни, от произвеждане до услуги, тъй като строителството в диви терени, чисти територии и с подозрителни разрешителни си остава толкоз мечтано у нас? Защо е толкоз примамливо за някои?
Когато едни служители бавят обикновени преписки с месеци, а по този начин бързо разписват за строителство на място, което бърка в очите на хората и скапва красивата природа, остава освен „ чувство за връзкарство “, само че и доста по-лошото: примамливостта у тези вложения е прекомерно подозрителна. За служителите – то е ясно какъв им е ползата. Но за инвеститорите… Там остава неприятното съмнение, че се купуват терени на цени, които разрешават великански облаги. Как става това? Прекалено (и подозрително) евтини? На различен няма да му разрешат, а мястото е красиво? Печалби от по N-стотин %? Отворена врата към прекомерно бързи облаги?
А нас хората ни интересува единствено: по кое време най-сетне ще ни разрешат да си имаме и ние хубави неща и красиви места единствено за нас си – без „ вложители “ и без пълзящо завладяване, да се почувстваме все едно сме поданици на същинска европейска страна?
__________________
P.S. Какво споделя един от членовете на групата на Сдружението:
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ