Какво е кармата и как да се освободите от нея
За кармичната връзка сред постъпките и следствията им и за „ подобряването “ на кармата се замислят даже тези, които не са изключително осведомени с концепциите на индуизма. Целта обаче не е да си „ натрупате плюсове “ в кармата, а да се освободите от нея. Добрата или неприятната карма са в идентична степен заробващи – по този начин счита йога-учителят Садхгуру. Той разяснява в детайли мислите си в своята книга „ Вътрешно инженерство “.
Play
Unmute
Remaining Time -0:09
Fullscreen
„ Карма “ значи безусловно „ деяние “. Действието може да е от три вида – то може да се извърши на телесно, умствено или енергийно равнище. Всяко наше деяние оставя избрана диря. Тази диря образува своя присъща скица, модел, който остава с нас. Постепенно този модел се трансформира в наклонност, а ние самите – в автоматизирани играчки, плебеи на своите схеми.
Кармата наподобява на остаряла компютърна стратегия, която неумишлено сме написали сами за себе си. Всяко наше деяние се вписва в тази стратегия. Когато програмата е написана и задействана, цялата система действа по съответния метод. Затова в живота ни се повтарят едни и същи схеми. Разбира се, има и вариации, само че те не са прекалено много.
След известно време тази повтаряемост може да стане непреодолима. Важно е да забележите, че тези схеми ни ръководят от вътрешната страна. Никой не ни котролира извън. Понякога ни се коства, че е настъпил един нов ден. Но събитията се трансформират, до момента в който ние вътрешно още веднъж и още веднъж изпитваме същото.
Ние сме безнадеждно заседнали в кармичното си русло. „ Свобода “ към този момент е празна дума за нас. Нашите мисли и усеща, разбиранията ни за живота, даже методът ни на седене, стоене и придвижване – всичко това е обусловено от предишните ни усещания. Когато сме се родили, всичко в живота ни се е определяло от събитията. Сред тях са родителите, фамилията, образованието, приятелите, местожителството и маршрутите на пътуванията. Кармата е кодирана във всички аспекти от живота. Тя е запечатана в умствената ни памет, в основите на тялото ни, в химията ни и самата ни сила.
Всичко това са системи за аварийно прекопирване. Дори в случай че изгубим тялото или разсъдъка си, ние отново няма да изгубим кармата си! Толкова е мощна тя. Онова, което считаме за своя персона – съвкупността от черти и трендове, от която сме формирани – съществува поради информацията, която сме събрали неумишлено.
Тези трендове обичайно се назовават васани. Думата „ васана “ безусловно значи „ миризма “. Контейнерът за отпадък мирише на това, което е попаднало в него през днешния ден. Нашата миризма ще притегля към нас избрани житейски обстановки. Да предположим, че през днешния ден в контейнера за отпадък има изгнила риба. Миризмата ѝ ни отвращава, само че на доста други същества тя им се коства привлекателна. Утре в контейнера ще попаднат цветя и мирисът им ще притегли други същества.
Природа или стратегия?
Ако някой ни пита за какво вършим нещо по избран метод, а не по различен, ние постоянно споделяме „ Такава ми е природата. Защо да не мога да върша това, което желая? “ Това не е нашата природа. Ние вършим не това, което желаеме. Причината е, че тези трендове са станали натрапчиви. Това е ограничаване. Ако програмата ни е основана изцяло, на нас ни остава единствено веднъж.
Съдбата ни като че ли е предопределена? Но духовният развой значи, че сме решили умишлено да пренапишем компютърната си стратегия. В Индия думата „ карма “ се употребява непрекъснато. Ако човек е захласнат от нещо, другите незабавно ще кажат „ О, такава е неговата карма “. Тоест, това е нещо, основано от него.
Важно е да не забравяте, че думата „ карма “ не носи отрицателен смисъл. Кармата обезпечава непоклатимост и конструкция на живота. Всеки един момент посредством сетивата ни в нас се влива поток от усещания – и всичките те се записват. В тази информация няма нищо неприятно. Тя е доста потребна за оцеляването ни. Лишени от нея, ние нямаше да знаем по какъв начин да се оправим с най-простите аспекти от живота си.
Духовният развой не се стреми да унищожи това вместилище на кармични усещания, само че ни оказва помощ да ги осъзнаем и да си създадем едно малко пространство, което да ни разреши да се разграничим от тях. По този метод нашата програмна част сама по себе си не съставлява проблем. Тя се трансформира в проблем, единствено в случай че стане определящ фактор в живота ни.
Да се приказва за добра и неприятна карма е същото, като да се приказва за положително и неприятно иго. Няма такова нещо. Кармата е наше лично създание. Тя не е нито добра, нито неприятна. Тази стратегия може да бъде потребна, в случай че се освободим от нея. Духовният развой е ориентиран към намаляване на хватката на кармата. Каквато и да е природата на предходната карма, човек има задоволително разсъдливост, с цел да поеме цялостната отговорност за кармата си в сегашния миг.
Разтваряне на кармата
Искаме някакви преобразувания в живота си, някакво постъпателно придвижване, само че всичко това може да се случи, единствено в случай че разрушим цикличните схеми на кармата. Всички циклични процеси изискват непрекъснато придвижване, само че то не води наникъде.
Човек, сензитивен към живота, схваща това рано. По-малко сензитивният го осъзнава като по-възрастен. Струва ни се, че всичко става по този начин, както сме желали – професионалната ни активност отбелязва триумфи, капиталът ни се усилва, фамилията процъфтява – само че ние в действителност не се движим наникъде. Усещайки дефицит на нещо, ние си мислим, че всичко ще стане хубаво, незабавно щом се осъществят фантазиите ни. Но когато фантазиите ни се сбъдват, ние внезапно осъзнаваме, че въпреки всичко да става по този начин, както сме желали, животът отново ни се коства неосъществен и неудовлетвореността си остава.
Докато не разрушим този цикъл, в живота ни няма да има същински избор. Понякога имаме възприятието, че сме създали пробив. Три дни ни се коства, че всичко се е трансформирало, че в този момент всичко ще бъде отлично – само че на четвъртия ден се връщаме в същото русло.
Това не ви ли се е случвало доста пъти? Работата е там, че до момента в който сме крепко хванати в челюстите на кармата, ние сме лишени от независимост на мислите, на страстите, на дейностите и опита. В същото време да се отбягва кармата също не е решение на казуса. Отбягването може да ни даде известно равновесие, само че с времето животът ни ще се лиши от прохлада и наслада. Опитът да отричаш и потискаш живота или да бягаш от него води по-скоро до иго, в сравнение с до независимост. „ Аз не желая карма! “ – това предпочитание единствено по себе си става огромна карма!
Процесът на живота е разтварянето на кармата. Ако изживяваме умишлено всяка секунда от живота си, ние разтваряме голямо количество от кармата си. Когато одобряваме изцяло това, което ни спохожда, и изживяваме всяко поемане на живот с оптималната активност, без да се разсейваме в мисли, страсти и психически драми, ние се освобождаваме от самия развой на раждането и гибелта. Тогава ние не просто живеем – ние ставаме самия живот.
Йога предлага метод да се дистанцираме освен от кармата, само че и от самия ѝ източник – разграничаващия разсъдък. Това ни дава опция във всеки един миг да изберем кой да бъдем – жертва, наблюдаващ или стопанин на живота си. При избрана степен на старание и процедура ние можем да напишем за себе си стратегия, която да ни дава наслада и благоденствие.
Упражнение: „ Какво желая в действителност? “
Не е мъчно да се забележи, че всичките ви материални достижения наподобяват скъпи единствено на фона на по-малките достижения на други хора. Следователно тази наслада произтича от непознати ограничения. Наистина ли можете да наречете това наслада? Нима това не е болест? Време е да обърнете внимание на това. Ако бяхте сами на тази планета, какво щяхте да желаете да имате? Задайте си този въпрос и вижте до каква степен ще ви докара той.
Пробвайте следния способ. Поседете уединено пет минути и вижте какъв би бил животът ви, в случай че останехте напълно сами на този свят. Ако нямаше никого, с който да можете да се сравнявате, какво бихте желали в действителност? Какво би било в действителност значимо за вас, в случай че нямаше външна оценка и рецензия? Ако вършиме това упражнение всеки ден, ще се свържете с желанията от оня живот, който сте станали вие самите, а не с натрупването на кармата, за което се смятате.
За създателя:
Садхгуру е йогин и човеколюбец, създател на фонда „ Иша “ – нестопанска благотворителна организация със 7 милиона доброволци. Под управлението на Садхгуру фондът оказва помощ на небогати хора да получат обучение, доставя лекарства в страни от третия свят, занимава се със отбрана на природата и опазване на здравето. Книгата му „ Вътрешно инженерство “ е станала бестселър на New York Times и към момента заема горните места в класациите за най-хубави книги за здравето.
Play
Unmute
Remaining Time -0:09
Fullscreen
„ Карма “ значи безусловно „ деяние “. Действието може да е от три вида – то може да се извърши на телесно, умствено или енергийно равнище. Всяко наше деяние оставя избрана диря. Тази диря образува своя присъща скица, модел, който остава с нас. Постепенно този модел се трансформира в наклонност, а ние самите – в автоматизирани играчки, плебеи на своите схеми.
Кармата наподобява на остаряла компютърна стратегия, която неумишлено сме написали сами за себе си. Всяко наше деяние се вписва в тази стратегия. Когато програмата е написана и задействана, цялата система действа по съответния метод. Затова в живота ни се повтарят едни и същи схеми. Разбира се, има и вариации, само че те не са прекалено много.
След известно време тази повтаряемост може да стане непреодолима. Важно е да забележите, че тези схеми ни ръководят от вътрешната страна. Никой не ни котролира извън. Понякога ни се коства, че е настъпил един нов ден. Но събитията се трансформират, до момента в който ние вътрешно още веднъж и още веднъж изпитваме същото.
Ние сме безнадеждно заседнали в кармичното си русло. „ Свобода “ към този момент е празна дума за нас. Нашите мисли и усеща, разбиранията ни за живота, даже методът ни на седене, стоене и придвижване – всичко това е обусловено от предишните ни усещания. Когато сме се родили, всичко в живота ни се е определяло от събитията. Сред тях са родителите, фамилията, образованието, приятелите, местожителството и маршрутите на пътуванията. Кармата е кодирана във всички аспекти от живота. Тя е запечатана в умствената ни памет, в основите на тялото ни, в химията ни и самата ни сила.
Всичко това са системи за аварийно прекопирване. Дори в случай че изгубим тялото или разсъдъка си, ние отново няма да изгубим кармата си! Толкова е мощна тя. Онова, което считаме за своя персона – съвкупността от черти и трендове, от която сме формирани – съществува поради информацията, която сме събрали неумишлено.
Тези трендове обичайно се назовават васани. Думата „ васана “ безусловно значи „ миризма “. Контейнерът за отпадък мирише на това, което е попаднало в него през днешния ден. Нашата миризма ще притегля към нас избрани житейски обстановки. Да предположим, че през днешния ден в контейнера за отпадък има изгнила риба. Миризмата ѝ ни отвращава, само че на доста други същества тя им се коства привлекателна. Утре в контейнера ще попаднат цветя и мирисът им ще притегли други същества.
Природа или стратегия?
Ако някой ни пита за какво вършим нещо по избран метод, а не по различен, ние постоянно споделяме „ Такава ми е природата. Защо да не мога да върша това, което желая? “ Това не е нашата природа. Ние вършим не това, което желаеме. Причината е, че тези трендове са станали натрапчиви. Това е ограничаване. Ако програмата ни е основана изцяло, на нас ни остава единствено веднъж.
Съдбата ни като че ли е предопределена? Но духовният развой значи, че сме решили умишлено да пренапишем компютърната си стратегия. В Индия думата „ карма “ се употребява непрекъснато. Ако човек е захласнат от нещо, другите незабавно ще кажат „ О, такава е неговата карма “. Тоест, това е нещо, основано от него.
Важно е да не забравяте, че думата „ карма “ не носи отрицателен смисъл. Кармата обезпечава непоклатимост и конструкция на живота. Всеки един момент посредством сетивата ни в нас се влива поток от усещания – и всичките те се записват. В тази информация няма нищо неприятно. Тя е доста потребна за оцеляването ни. Лишени от нея, ние нямаше да знаем по какъв начин да се оправим с най-простите аспекти от живота си.
Духовният развой не се стреми да унищожи това вместилище на кармични усещания, само че ни оказва помощ да ги осъзнаем и да си създадем едно малко пространство, което да ни разреши да се разграничим от тях. По този метод нашата програмна част сама по себе си не съставлява проблем. Тя се трансформира в проблем, единствено в случай че стане определящ фактор в живота ни.
Да се приказва за добра и неприятна карма е същото, като да се приказва за положително и неприятно иго. Няма такова нещо. Кармата е наше лично създание. Тя не е нито добра, нито неприятна. Тази стратегия може да бъде потребна, в случай че се освободим от нея. Духовният развой е ориентиран към намаляване на хватката на кармата. Каквато и да е природата на предходната карма, човек има задоволително разсъдливост, с цел да поеме цялостната отговорност за кармата си в сегашния миг.
Разтваряне на кармата
Искаме някакви преобразувания в живота си, някакво постъпателно придвижване, само че всичко това може да се случи, единствено в случай че разрушим цикличните схеми на кармата. Всички циклични процеси изискват непрекъснато придвижване, само че то не води наникъде.
Човек, сензитивен към живота, схваща това рано. По-малко сензитивният го осъзнава като по-възрастен. Струва ни се, че всичко става по този начин, както сме желали – професионалната ни активност отбелязва триумфи, капиталът ни се усилва, фамилията процъфтява – само че ние в действителност не се движим наникъде. Усещайки дефицит на нещо, ние си мислим, че всичко ще стане хубаво, незабавно щом се осъществят фантазиите ни. Но когато фантазиите ни се сбъдват, ние внезапно осъзнаваме, че въпреки всичко да става по този начин, както сме желали, животът отново ни се коства неосъществен и неудовлетвореността си остава.
Докато не разрушим този цикъл, в живота ни няма да има същински избор. Понякога имаме възприятието, че сме създали пробив. Три дни ни се коства, че всичко се е трансформирало, че в този момент всичко ще бъде отлично – само че на четвъртия ден се връщаме в същото русло.
Това не ви ли се е случвало доста пъти? Работата е там, че до момента в който сме крепко хванати в челюстите на кармата, ние сме лишени от независимост на мислите, на страстите, на дейностите и опита. В същото време да се отбягва кармата също не е решение на казуса. Отбягването може да ни даде известно равновесие, само че с времето животът ни ще се лиши от прохлада и наслада. Опитът да отричаш и потискаш живота или да бягаш от него води по-скоро до иго, в сравнение с до независимост. „ Аз не желая карма! “ – това предпочитание единствено по себе си става огромна карма!
Процесът на живота е разтварянето на кармата. Ако изживяваме умишлено всяка секунда от живота си, ние разтваряме голямо количество от кармата си. Когато одобряваме изцяло това, което ни спохожда, и изживяваме всяко поемане на живот с оптималната активност, без да се разсейваме в мисли, страсти и психически драми, ние се освобождаваме от самия развой на раждането и гибелта. Тогава ние не просто живеем – ние ставаме самия живот.
Йога предлага метод да се дистанцираме освен от кармата, само че и от самия ѝ източник – разграничаващия разсъдък. Това ни дава опция във всеки един миг да изберем кой да бъдем – жертва, наблюдаващ или стопанин на живота си. При избрана степен на старание и процедура ние можем да напишем за себе си стратегия, която да ни дава наслада и благоденствие.
Упражнение: „ Какво желая в действителност? “
Не е мъчно да се забележи, че всичките ви материални достижения наподобяват скъпи единствено на фона на по-малките достижения на други хора. Следователно тази наслада произтича от непознати ограничения. Наистина ли можете да наречете това наслада? Нима това не е болест? Време е да обърнете внимание на това. Ако бяхте сами на тази планета, какво щяхте да желаете да имате? Задайте си този въпрос и вижте до каква степен ще ви докара той.
Пробвайте следния способ. Поседете уединено пет минути и вижте какъв би бил животът ви, в случай че останехте напълно сами на този свят. Ако нямаше никого, с който да можете да се сравнявате, какво бихте желали в действителност? Какво би било в действителност значимо за вас, в случай че нямаше външна оценка и рецензия? Ако вършиме това упражнение всеки ден, ще се свържете с желанията от оня живот, който сте станали вие самите, а не с натрупването на кармата, за което се смятате.
За създателя:
Садхгуру е йогин и човеколюбец, създател на фонда „ Иша “ – нестопанска благотворителна организация със 7 милиона доброволци. Под управлението на Садхгуру фондът оказва помощ на небогати хора да получат обучение, доставя лекарства в страни от третия свят, занимава се със отбрана на природата и опазване на здравето. Книгата му „ Вътрешно инженерство “ е станала бестселър на New York Times и към момента заема горните места в класациите за най-хубави книги за здравето.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ