Камбоджа, но без червените кхмери |
За Камбоджа бях чувала откъслечни неща, свързани с червени кхмери, Пол Пот и война. Разбира се, и за Ангкор Ват – това знамение на природа и архитектура. Толкова. Никога не съм си представяла, че ще стигна до тази затънтена, в моите показа, страна. Е, имах този шанс.
Късмет беше и това, че екскурзията, която си проведох, стартира от Сайгон. Рейсче, цветна група от всевъзможни туристи от целия свят и моя благосклонност измежду тях. Потегляме. Късна есен е, райско време за тези географски ширини. Температурите са търпими – сред 25 и 30 градуса.
В автобусчето нашият гид стартира дрънканица на някакъв чудноват вид на британски. От него разбрах, че се споделя София с акцентиране на И-то и че приказва за себе си в 3 лице, ед. ч. Разказва индивидът някакви истории, хората се споглеждат – очевидно не съм била единствената неразбираща нищо от описа му. Но е занимателно – езикът му има някаква приятна мелодика, той самият е странна птица, май е камбоджанец с непрекъснат адрес във Виетнам, евентуално поради бизнеса. Изобщо нещата се подреждат.
Камбоджа е на няколко часа път от границата с Виетнам. Малко преди да я стигнем, София ни събира паспортите, против което аз се възпротивявам пламенно, само че нищо не мога да направя. В непозната страна съм въпреки всичко.
Първото, което виждам след границата, е Лас Вегас в смален тип. Блясък, цветове, реклами, мигащи светлини. Ле-ле, къде попаднах! Оказва се, че сравнението с Лас Вегас не ми е хрумнало на вятъра. На няколко километра от границата са ситуирани безчет казина.
Във Виетнам хазартът е неразрешен. Затова доста виетнамци постоянно прескачат оттатък границата да се позабавляват и да си пробват шанса.
Не съм хазартна натура и от дълго време съм схванала, че би трябвало да проработя парите си. Пробвах тото. Нищо, нищичко, даже и тройка не съумях да залепя. Разбрала съм тази истина и умерено мога да се отдам на картинките, които ми се оферират.
Влизам в първото казино. С паспорт или без, никой не те пита. Можех да изгубя някой и различен $, само че избрах да виждам. А, може да бъдете сигурни, има какво да се види. Девойки пърхат към закръглени азиатци, окуражават ги, пият от чашите им и ги прегръщат. Като на филм.
На игралните маси и машинки има и европейци, и американци, и азиатци. Всякакви. Има и дами, които пробват шанса си. Окуражават ме да опитам, само че аз отхвърлям.
Обикаляме и други казина. Една и съща е картинката.
Тук оставаме няколко часа, с цел да има време който желае, да си начеше крастата. На мен персонално скоро ми се доспива, тъй като е ранна заран, някъде сред 2 и 5 часа.
И поемаме към Пномпен. Градът не е нищо изключително. Впечатляват ме само увисналите отвред кабели на какво ли не. Разбира се, стоварват ни на пазара.
След дълго надговаряне съумявам да спазаря една сребърна гривна и да смъква цената й от 50 на 14 $. За което се самопоздравявам, тъй като и в пазарлъците не ме бива.
Тук може да се купи всякаква стока, само че ние сме тръгнали да преглеждаме. Няма кой знае какво да се види и по тази причина сядаме на бира.
Камбоджа е бедна страна. Вероятно най-вече печели от туризма. Затова се поставят съществени грижи. Хотелите са чисти, храната си я бива, бирата също. Местните са разучили маршрутите на туристическите автобусчета и са организирали сергии с плодове, зеленчуци и... пържени дребни насекоми, скорпиони и какво ли още не. Не бързайте да се отказвате от това меню. Вкусно е. От опит го знам.
Дори температура не подвигнах. За няколко минути ви дават обрамчена ваша фотография от пазара и упорстват да си я купите за спомен. От всичко се печели.
Хотелът е прекрасен, обслужването също, даже вана има в стаята. Храната е добра.
Но най-голямото предизвикателство следва. Ангкор Ват. Разстоянието от столицата е няколко часа. На автобусчето и потегляме. Добре е да знаете, че билети за разглеждането му е хубаво да се извадят преди да идете до такава степен. В моя случай уредниците са се погрижили за това. При идването ни единствено раздават баджовете, които наложително би трябвало да носите до излизане от комплекса.
В предишното Ангкор е бил столица на Кхмерската империя, която от IX до XII век се е разпростирала от Виетнам до Бенгалския залив. Защо е изчезнала не се знае, само че към XV век Ангкор остава запустял и джунглата настава. Така е до 1860 година, когато по една случайност французинът Анри Муо се натъква на това същинско знамение на архитектурата.
За градежа на комплекса от здания са употребявани 5 милиона каменни блока с тегло сред 2 и 10 тона, докарани от кариери на десетки километра от това място. Стените с барелефи са с дължина над 1.2 км и включват над 11 000 фигури. Гледка, величествена и неописуема. Някои от статуите на Буда са обезглавени и осакатени. Техните елементи от дълго време са продадени от режима на Пол Пот на китайски колекционери.
Ангкор Ват е най-добре непокътнатият храм в Ангкор и единственият, останал значим набожен център от основаването си до наши дни. Сградите са пример на високия типичен жанр на кхмерската архитектура.
За разлика от доста други кхмерски храмове Ангкор Ват е насочен на запад, а не на изток, по тази причина се допуска, че е бил предопределен за траурен храм. Годишно тук се изсипват над 2 млн. гости. Той е предпазен от ЮНЕСКО и е едно от Чудесата на света.
Запазен е и най-големият плувен басейн в света от древността 700х400 м от 1181 година
Не единствено самият храм е толкоз впечатляващ. Природата е също детайл от това същинско знамение. Тук може да видите дървета, чийто корени са увити към постройките. Всъщност заслуга на алените кхмери е изсичането на джунглата към комплекса. Толкова е красива тази симбиоза сред дърво и камък, че човешкият разум не може да го побере.
Красиво е и езерото с лотосите, около което минавате. Красиви са и танцьорите с разноцветни сарита – в действителност не знам дали тук по този начин им викат, които са подготвили специфична стратегия за туристите.
Ангкор Ват е прочут и с повече от 3000 апсари (небесните нимфи), издълбани в стените му. Апсара е женски дух на облаците и водите в хиндуистката и будистка митология. Според митологията те се явяват в облика на млади дами, съпруги на музикантите гандхарвите (Gandharva) в небесните дворци на боговете. Апсарите танцували на музиката на гандхарвите, нормално в дворците на боговете, с цел да ги развличат и забавляват.
Според някои учени Ангкор Ват е дребен вид на Вселената, земен модел на галактическия свят. Според други паметникът символизира митичната планина Меру, ситуирана в центъра на Вселената – петте кули съответствали на върховете на Меру, а външната стена е сравнявана с ръба на планината, заобиколена от трап оттатък океаните.
Не ми се потегля от това място. И освен на мен. Благодарна съм на ориста, че ме запрати тук. Толкова е надалеч от европейските показа и толкоз мощно ти се забива в сърцето. Завинаги.
Късмет беше и това, че екскурзията, която си проведох, стартира от Сайгон. Рейсче, цветна група от всевъзможни туристи от целия свят и моя благосклонност измежду тях. Потегляме. Късна есен е, райско време за тези географски ширини. Температурите са търпими – сред 25 и 30 градуса.
В автобусчето нашият гид стартира дрънканица на някакъв чудноват вид на британски. От него разбрах, че се споделя София с акцентиране на И-то и че приказва за себе си в 3 лице, ед. ч. Разказва индивидът някакви истории, хората се споглеждат – очевидно не съм била единствената неразбираща нищо от описа му. Но е занимателно – езикът му има някаква приятна мелодика, той самият е странна птица, май е камбоджанец с непрекъснат адрес във Виетнам, евентуално поради бизнеса. Изобщо нещата се подреждат.
Камбоджа е на няколко часа път от границата с Виетнам. Малко преди да я стигнем, София ни събира паспортите, против което аз се възпротивявам пламенно, само че нищо не мога да направя. В непозната страна съм въпреки всичко.
Първото, което виждам след границата, е Лас Вегас в смален тип. Блясък, цветове, реклами, мигащи светлини. Ле-ле, къде попаднах! Оказва се, че сравнението с Лас Вегас не ми е хрумнало на вятъра. На няколко километра от границата са ситуирани безчет казина.
Във Виетнам хазартът е неразрешен. Затова доста виетнамци постоянно прескачат оттатък границата да се позабавляват и да си пробват шанса.
Не съм хазартна натура и от дълго време съм схванала, че би трябвало да проработя парите си. Пробвах тото. Нищо, нищичко, даже и тройка не съумях да залепя. Разбрала съм тази истина и умерено мога да се отдам на картинките, които ми се оферират.
Влизам в първото казино. С паспорт или без, никой не те пита. Можех да изгубя някой и различен $, само че избрах да виждам. А, може да бъдете сигурни, има какво да се види. Девойки пърхат към закръглени азиатци, окуражават ги, пият от чашите им и ги прегръщат. Като на филм.
На игралните маси и машинки има и европейци, и американци, и азиатци. Всякакви. Има и дами, които пробват шанса си. Окуражават ме да опитам, само че аз отхвърлям.
Обикаляме и други казина. Една и съща е картинката.
Тук оставаме няколко часа, с цел да има време който желае, да си начеше крастата. На мен персонално скоро ми се доспива, тъй като е ранна заран, някъде сред 2 и 5 часа.
И поемаме към Пномпен. Градът не е нищо изключително. Впечатляват ме само увисналите отвред кабели на какво ли не. Разбира се, стоварват ни на пазара.
След дълго надговаряне съумявам да спазаря една сребърна гривна и да смъква цената й от 50 на 14 $. За което се самопоздравявам, тъй като и в пазарлъците не ме бива.
Тук може да се купи всякаква стока, само че ние сме тръгнали да преглеждаме. Няма кой знае какво да се види и по тази причина сядаме на бира.
Камбоджа е бедна страна. Вероятно най-вече печели от туризма. Затова се поставят съществени грижи. Хотелите са чисти, храната си я бива, бирата също. Местните са разучили маршрутите на туристическите автобусчета и са организирали сергии с плодове, зеленчуци и... пържени дребни насекоми, скорпиони и какво ли още не. Не бързайте да се отказвате от това меню. Вкусно е. От опит го знам.
Дори температура не подвигнах. За няколко минути ви дават обрамчена ваша фотография от пазара и упорстват да си я купите за спомен. От всичко се печели.
Хотелът е прекрасен, обслужването също, даже вана има в стаята. Храната е добра.
Но най-голямото предизвикателство следва. Ангкор Ват. Разстоянието от столицата е няколко часа. На автобусчето и потегляме. Добре е да знаете, че билети за разглеждането му е хубаво да се извадят преди да идете до такава степен. В моя случай уредниците са се погрижили за това. При идването ни единствено раздават баджовете, които наложително би трябвало да носите до излизане от комплекса.
В предишното Ангкор е бил столица на Кхмерската империя, която от IX до XII век се е разпростирала от Виетнам до Бенгалския залив. Защо е изчезнала не се знае, само че към XV век Ангкор остава запустял и джунглата настава. Така е до 1860 година, когато по една случайност французинът Анри Муо се натъква на това същинско знамение на архитектурата.
За градежа на комплекса от здания са употребявани 5 милиона каменни блока с тегло сред 2 и 10 тона, докарани от кариери на десетки километра от това място. Стените с барелефи са с дължина над 1.2 км и включват над 11 000 фигури. Гледка, величествена и неописуема. Някои от статуите на Буда са обезглавени и осакатени. Техните елементи от дълго време са продадени от режима на Пол Пот на китайски колекционери.
Ангкор Ват е най-добре непокътнатият храм в Ангкор и единственият, останал значим набожен център от основаването си до наши дни. Сградите са пример на високия типичен жанр на кхмерската архитектура.
За разлика от доста други кхмерски храмове Ангкор Ват е насочен на запад, а не на изток, по тази причина се допуска, че е бил предопределен за траурен храм. Годишно тук се изсипват над 2 млн. гости. Той е предпазен от ЮНЕСКО и е едно от Чудесата на света.
Запазен е и най-големият плувен басейн в света от древността 700х400 м от 1181 година
Не единствено самият храм е толкоз впечатляващ. Природата е също детайл от това същинско знамение. Тук може да видите дървета, чийто корени са увити към постройките. Всъщност заслуга на алените кхмери е изсичането на джунглата към комплекса. Толкова е красива тази симбиоза сред дърво и камък, че човешкият разум не може да го побере.
Красиво е и езерото с лотосите, около което минавате. Красиви са и танцьорите с разноцветни сарита – в действителност не знам дали тук по този начин им викат, които са подготвили специфична стратегия за туристите.
Ангкор Ват е прочут и с повече от 3000 апсари (небесните нимфи), издълбани в стените му. Апсара е женски дух на облаците и водите в хиндуистката и будистка митология. Според митологията те се явяват в облика на млади дами, съпруги на музикантите гандхарвите (Gandharva) в небесните дворци на боговете. Апсарите танцували на музиката на гандхарвите, нормално в дворците на боговете, с цел да ги развличат и забавляват.
Според някои учени Ангкор Ват е дребен вид на Вселената, земен модел на галактическия свят. Според други паметникът символизира митичната планина Меру, ситуирана в центъра на Вселената – петте кули съответствали на върховете на Меру, а външната стена е сравнявана с ръба на планината, заобиколена от трап оттатък океаните.
Не ми се потегля от това място. И освен на мен. Благодарна съм на ориста, че ме запрати тук. Толкова е надалеч от европейските показа и толкоз мощно ти се забива в сърцето. Завинаги.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ