Кралската планина“. Как Калининград породи конфликт между Литва и Русия
За Калининград се водят борби от епохи и 2022 година не е изключение. Този път Литва забрани до такава степен да стигат артикули, попадащи под глобите на Европейски Съюз. А Русия не може да стигне по суша до Калининград, без да мине през Литва. Сега се чака Москва да отвърне на удара.
Калининград е на Балтийско море и е заключен сред членките на НАТО Полша и Литва. Снабдяването му по суша става най-вече с железопътни транспорти през литовска територия.
Забраната, наложена от Литва, се отнася главно за транспорта на стомана, черни метали, въглища, цимент и дървесина с генезис от Русия. Губернаторът на региона Антон Алиханов заяви, че решението на Литва визира към 50% от всички артикули, внасяни в Калининград.
Вилнюс твърди, че това е разумно използване на глобите и получи поддръжка от Европейската комисия (ЕК).
Според Москва обаче това е “вражеска обсада “ на популацията в Калининградска област, която нарушава интернационалното право и човешките права. Затова Кремъл заплаши, че ще отговори по "болезнен за литовските жители метод ", с цел да отбрани националните си ползи.
"Подготвени сме за ответни вражески дейности от страна на Русия, като да вземем за пример изключването ни от интегрираната електропреносна система БРЕЛЛ (Беларус, Русия, Естония, Литва и Латвия) или някакви други ограничения. Не имам вяра Русия да ни провокира във военно отношение, тъй като сме член на НАТО ", отвърно обаче литовският президент Гитанас Науседа.
30 години след отделянето си от Съюз на съветските социалистически републики и 17 години след влизането си в Европейски Съюз балтийските страни Литва, Латвия и Естония към момента зависят от Русия за обезпечаването на устойчиви доставки на електричество.
Миналата година обаче Вилнюс инсталира съоръжение по електропреносната си връзка с Полша, което разрешава на Литва бързо да се свърже с останалата част от мрежата на континентална Европа. А план с европейско финансиране от 1,6 милиарда евро планува през 2025 година балтийските страни да бъдат изключени от мрежата с Русия и Беларус и напълно присъединени към децентрализираната енергийна система на Европа.
Градът на Кант
Историята на този град е бурна и комплицирана. В разнообразни интервали регионът е обявяван за придобиван и загубван от съвсем всяка съперническа мощ.
През Средновековието е заселен от балтийското племе на прусаците, които тогава към момента нямат нищо общо с германците на запад. През 1255 година, по време на Северните кръстоносни походи, идват немскоговорящите рицари от Тевтонския медал, които основават войнствена монашеска страна. Те основават град и го назовават Кьонигсберг (Кралската планина) - в чест на крал Отокар II от Бохемия. Те построяват и цитадела върху рид.
През 1806-1807 година на негова територия се водят борби сред войските на Русия и Наполеон.
Градът през 20-и век
Градът е обсаден от руснаците несполучливо по време на Първата международна война. През Втората международна война той е на практика погубен от Червената войска след двумесечна блокада, която приключва през април 1945 година В руини остават катедралата от 14-и век, в която е заровен Кант, великият палат на Тевтонските рицари и остарелият университет. Червената войска отвоюва града от изтеглящите се нацистки сили и поставя завършек на огромния немски търговски и културен център.
С Потсдамското съглашение от същата година тази територия е присъединена към Съюз на съветските социалистически републики. Оцелелите германци са прогонени, а Москва заселва региона със свои жители. Още на идната година Кьонигсберг е преименуван на Калининград в памет на комунистически функционер Михаил Калинин.
В оня миг тази смяна в статута на града няма огромно значение, защото прилежащите Литва и Беларус също са част от Съветския съюз, а Полша скоро става формален съдружник във Варшавския контракт.
Нещата обаче се трансформират, когато през 1991 г- Съюз на съветските социалистически републики се разпада и за няколко години Литва и Полша се причисляват към Европейски Съюз и НАТО.
Тогава област Калининград остава част от Руската федерация, само че е отделена от нея с към 360 км територия, принадлежаща на Литва, Латвия и Беларус.
За този регион постоянно се споделя, че той е анклав, само че в действителност става дума за ексклав - това е част от територията на страна, която няма обща граница с нейната съществена част и е обкръжена от непозната територия. Като Аляска, която е ексклав на Съединени американски щати.
Цялата Калининградска област заема повърхност от 13 614 km² или 0,09% от територията на Русия. Населението по данни от 1 януари 2017 година е 994 708 души (54-то място в Руската федерация, 0,68% от общото население). В самия Калининград живеят 467 000 души. Градът е ситуиран при вливането на река Преголя във Висленската лагуна и се намира на 1289 км от Москва.
Калининград и Путин
Днес Калининград е най-западната част на Русия с значимо стратегическо значение за президента Владимир Путин - служи му като аванпост. Там се намира генералният щаб на съветския Балтийски флот. Там са ситуирани военни и балистични ракетни системи от вида “Искандер ”, както и системи за противовъздушна защита С-400.
През февруари 2022 година Москва разположи там хиперзвукови ракети - тъкмо преди нашествието в Украйна. А през май Кремъл заяви, че в локалните бази са симулирали офанзиви с ракети, които могат да носят нуклеарни бойни глави.
Само преди седмици в съветския парламент беше импортиран законопроект за анулация на решението за независимостта на Литва, приета през 1991 година Това най-вероятно стана в отговор на изгонването на съветския дипломат от Вилнюс. А тогава Литва към момента не беше спряла преноса на артикули до Калининград.
Калининград е на Балтийско море и е заключен сред членките на НАТО Полша и Литва. Снабдяването му по суша става най-вече с железопътни транспорти през литовска територия.
Забраната, наложена от Литва, се отнася главно за транспорта на стомана, черни метали, въглища, цимент и дървесина с генезис от Русия. Губернаторът на региона Антон Алиханов заяви, че решението на Литва визира към 50% от всички артикули, внасяни в Калининград.
Вилнюс твърди, че това е разумно използване на глобите и получи поддръжка от Европейската комисия (ЕК).
Според Москва обаче това е “вражеска обсада “ на популацията в Калининградска област, която нарушава интернационалното право и човешките права. Затова Кремъл заплаши, че ще отговори по "болезнен за литовските жители метод ", с цел да отбрани националните си ползи.
"Подготвени сме за ответни вражески дейности от страна на Русия, като да вземем за пример изключването ни от интегрираната електропреносна система БРЕЛЛ (Беларус, Русия, Естония, Литва и Латвия) или някакви други ограничения. Не имам вяра Русия да ни провокира във военно отношение, тъй като сме член на НАТО ", отвърно обаче литовският президент Гитанас Науседа.
30 години след отделянето си от Съюз на съветските социалистически републики и 17 години след влизането си в Европейски Съюз балтийските страни Литва, Латвия и Естония към момента зависят от Русия за обезпечаването на устойчиви доставки на електричество.
Миналата година обаче Вилнюс инсталира съоръжение по електропреносната си връзка с Полша, което разрешава на Литва бързо да се свърже с останалата част от мрежата на континентална Европа. А план с европейско финансиране от 1,6 милиарда евро планува през 2025 година балтийските страни да бъдат изключени от мрежата с Русия и Беларус и напълно присъединени към децентрализираната енергийна система на Европа.
Градът на Кант
Историята на този град е бурна и комплицирана. В разнообразни интервали регионът е обявяван за придобиван и загубван от съвсем всяка съперническа мощ.
През Средновековието е заселен от балтийското племе на прусаците, които тогава към момента нямат нищо общо с германците на запад. През 1255 година, по време на Северните кръстоносни походи, идват немскоговорящите рицари от Тевтонския медал, които основават войнствена монашеска страна. Те основават град и го назовават Кьонигсберг (Кралската планина) - в чест на крал Отокар II от Бохемия. Те построяват и цитадела върху рид.
През 1806-1807 година на негова територия се водят борби сред войските на Русия и Наполеон.
Градът през 20-и век
Градът е обсаден от руснаците несполучливо по време на Първата международна война. През Втората международна война той е на практика погубен от Червената войска след двумесечна блокада, която приключва през април 1945 година В руини остават катедралата от 14-и век, в която е заровен Кант, великият палат на Тевтонските рицари и остарелият университет. Червената войска отвоюва града от изтеглящите се нацистки сили и поставя завършек на огромния немски търговски и културен център.
С Потсдамското съглашение от същата година тази територия е присъединена към Съюз на съветските социалистически републики. Оцелелите германци са прогонени, а Москва заселва региона със свои жители. Още на идната година Кьонигсберг е преименуван на Калининград в памет на комунистически функционер Михаил Калинин.
В оня миг тази смяна в статута на града няма огромно значение, защото прилежащите Литва и Беларус също са част от Съветския съюз, а Полша скоро става формален съдружник във Варшавския контракт.
Нещата обаче се трансформират, когато през 1991 г- Съюз на съветските социалистически републики се разпада и за няколко години Литва и Полша се причисляват към Европейски Съюз и НАТО.
Тогава област Калининград остава част от Руската федерация, само че е отделена от нея с към 360 км територия, принадлежаща на Литва, Латвия и Беларус.
За този регион постоянно се споделя, че той е анклав, само че в действителност става дума за ексклав - това е част от територията на страна, която няма обща граница с нейната съществена част и е обкръжена от непозната територия. Като Аляска, която е ексклав на Съединени американски щати.
Цялата Калининградска област заема повърхност от 13 614 km² или 0,09% от територията на Русия. Населението по данни от 1 януари 2017 година е 994 708 души (54-то място в Руската федерация, 0,68% от общото население). В самия Калининград живеят 467 000 души. Градът е ситуиран при вливането на река Преголя във Висленската лагуна и се намира на 1289 км от Москва.
Калининград и Путин
Днес Калининград е най-западната част на Русия с значимо стратегическо значение за президента Владимир Путин - служи му като аванпост. Там се намира генералният щаб на съветския Балтийски флот. Там са ситуирани военни и балистични ракетни системи от вида “Искандер ”, както и системи за противовъздушна защита С-400.
През февруари 2022 година Москва разположи там хиперзвукови ракети - тъкмо преди нашествието в Украйна. А през май Кремъл заяви, че в локалните бази са симулирали офанзиви с ракети, които могат да носят нуклеарни бойни глави.
Само преди седмици в съветския парламент беше импортиран законопроект за анулация на решението за независимостта на Литва, приета през 1991 година Това най-вероятно стана в отговор на изгонването на съветския дипломат от Вилнюс. А тогава Литва към момента не беше спряла преноса на артикули до Калининград.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ