„Саботаж“. Как ГЕРБ, ДПС и служебното правителство могат да провалят влизането в еврозоната
За какво ти е да саботираш влизането на България в еврото, в случай че си политик? Основните критерии за влизане в еврозоната са постоянните финанси и ниската инфлация, а самото въвеждане на еврото е една от задачите на България. Въпреки това има среди, за които всичко това е добре да не стане.
Вдигане на налозите и растеж на разноските. Това планува планът за бюджет за 2025 година, направен от служебното държавно управление на Димитър Главчев . Той би трябвало да бъде прегледан и гласуван от депутатите.
Една от главните цели на бюджета е да се реализиран параметри, които да разрешават приемането на България в еврозоната.
Приемането на една страна в еврозоната зависи от изпълняването на четири критерия: ценова непоклатимост, най-вече 3% бюджетен недостиг, непоклатимост на валутните курсове и съответни равнища на дълготрайните лихвени проценти.
Въвеждането на еврото е обвързвано и с изсветляване на финанси.
В „ Студио България “ на Свободна Европа Генка Шикерова беседва с депутата от „ Продължаваме промяната – Демократична България “ Мартин Димитров за това кой има интерес от забавянето на въвеждането на еврото и бюджета за 2025 година
Най-важното от изявлението " Ние считаме, че на България ѝ би трябвало постоянно държавно управление и за задачата би трябвало да се проведат диалози пред цялото общество с всички партии, отвън „ Възраждане “ и Движение за права и свободи на Пеевски ". " [Пеевски] доста желае да има предварителни избори, като задачата му е да успее да превземе другото Движение за права и свободи ". " [В плана за бюджет] оптималният застрахователен приход нараства с към 10 %, което е доста за настоящата обстановка в България. Ще създадем вероятното, с цел да може нарастването да е по-малко ". " Виждам бойкот от служебното държавно управление, което в претекстовете към бюджета за 2025 година споделя, че дефицитът за 2024 година година е 3,3% и те щели да създадат каквото могат да бъде 3%, какъвто е критерият на Европейски Съюз за влизане в еврозоната ". " Не за първи път ГЕРБ и Движение за права и свободи – изтъквам ги, тъй като те имат голямо въздействие в служебното държавно управление – саботират по този метод еврозоната ". " Ако в служебния кабинет са държали на еврозоната, нямаше да дадат тези пари на общините, нямаше да вършат спомагателни разноски, които можеха да спестят ". " Наша неточност е, че до момента в който беше последното постоянно държавно управление, не се направи осведомителна акция и хората бяха лъгани по един възмутителен метод за еврозоната ". " Еврозоната води до ниски лихви, до привличане на вложения, до понижаване на транзакционни разноски, тъй като главният външно-търговски сътрудник на България е Европейски Съюз ". " Никой не твърди, че в еврозоната няма и опасности и проблеми, само че изгодите са повече и са доста значими ". По-високи налози
„ Ще се опитаме нарастването [на оптималния застрахователен доход] да е доста по-малко “, сподели Мартин Димитров. В момента оптималният застрахователен приход е 3750 лв.. В плана за бюджет за 2025 година е планувано той да бъде повишен с 380 лв.. По думите му „ голям проблем на бюджета за следващата година е, че не се прави опит за понижаване на неефективни разноски “.
Според Димитров „ едно от положителните неща за 2025 година, в случай че го удържим, е връщането на ставката по Данък добавена стойност назад на 20 на 100 “.
Ставката на Данък добавена стойност по принцип е 20%, само че по време на пандемията беше понижена до 9 на 100 за ресторантьорите. Решението беше взето от, а по-късно мярката беше удължавана няколко пъти.
Еврозоната
„ Виждам бойкот от служебното държавно управление “ на влизането в еврозоната, сподели Мартин Димитров. Причината е в недостига, който се обрисува в бюджета за 2024 година „ В претекстовете към бюджета за 2025 година [служебното правителство] споделя, че дефицитът за 2024 година година е 3,3% и те щели да създадат каквото могат да бъде 3%, какъвто е критерият на Европейски Съюз за влизане в еврозоната “, сподели Димитров.
По думите му не за първи път ГЕРБ и Движение за права и свободи „ саботират по този метод еврозоната “. Според Димитров „ те не желаят спомагателния надзор и разпоредбите, които ще дойдат с влизането в еврозоната “.
Димитров сподели, че част от този недостиг е насъбран в следствие от парите, които държавното управление отпусна на избрани общини след изборите, без това да е било планувано в бюджета.
В началото на декември ще покрие последния аршин за влизане в еврозоната до януари. Става дума за критерия за размера на инфлацията .
Вдигане на налозите и растеж на разноските. Това планува планът за бюджет за 2025 година, направен от служебното държавно управление на Димитър Главчев . Той би трябвало да бъде прегледан и гласуван от депутатите.
Една от главните цели на бюджета е да се реализиран параметри, които да разрешават приемането на България в еврозоната.
Приемането на една страна в еврозоната зависи от изпълняването на четири критерия: ценова непоклатимост, най-вече 3% бюджетен недостиг, непоклатимост на валутните курсове и съответни равнища на дълготрайните лихвени проценти.
Въвеждането на еврото е обвързвано и с изсветляване на финанси.
В „ Студио България “ на Свободна Европа Генка Шикерова беседва с депутата от „ Продължаваме промяната – Демократична България “ Мартин Димитров за това кой има интерес от забавянето на въвеждането на еврото и бюджета за 2025 година
Най-важното от изявлението " Ние считаме, че на България ѝ би трябвало постоянно държавно управление и за задачата би трябвало да се проведат диалози пред цялото общество с всички партии, отвън „ Възраждане “ и Движение за права и свободи на Пеевски ". " [Пеевски] доста желае да има предварителни избори, като задачата му е да успее да превземе другото Движение за права и свободи ". " [В плана за бюджет] оптималният застрахователен приход нараства с към 10 %, което е доста за настоящата обстановка в България. Ще създадем вероятното, с цел да може нарастването да е по-малко ". " Виждам бойкот от служебното държавно управление, което в претекстовете към бюджета за 2025 година споделя, че дефицитът за 2024 година година е 3,3% и те щели да създадат каквото могат да бъде 3%, какъвто е критерият на Европейски Съюз за влизане в еврозоната ". " Не за първи път ГЕРБ и Движение за права и свободи – изтъквам ги, тъй като те имат голямо въздействие в служебното държавно управление – саботират по този метод еврозоната ". " Ако в служебния кабинет са държали на еврозоната, нямаше да дадат тези пари на общините, нямаше да вършат спомагателни разноски, които можеха да спестят ". " Наша неточност е, че до момента в който беше последното постоянно държавно управление, не се направи осведомителна акция и хората бяха лъгани по един възмутителен метод за еврозоната ". " Еврозоната води до ниски лихви, до привличане на вложения, до понижаване на транзакционни разноски, тъй като главният външно-търговски сътрудник на България е Европейски Съюз ". " Никой не твърди, че в еврозоната няма и опасности и проблеми, само че изгодите са повече и са доста значими ". По-високи налози
„ Ще се опитаме нарастването [на оптималния застрахователен доход] да е доста по-малко “, сподели Мартин Димитров. В момента оптималният застрахователен приход е 3750 лв.. В плана за бюджет за 2025 година е планувано той да бъде повишен с 380 лв.. По думите му „ голям проблем на бюджета за следващата година е, че не се прави опит за понижаване на неефективни разноски “.
Според Димитров „ едно от положителните неща за 2025 година, в случай че го удържим, е връщането на ставката по Данък добавена стойност назад на 20 на 100 “.
Ставката на Данък добавена стойност по принцип е 20%, само че по време на пандемията беше понижена до 9 на 100 за ресторантьорите. Решението беше взето от, а по-късно мярката беше удължавана няколко пъти.
Еврозоната
„ Виждам бойкот от служебното държавно управление “ на влизането в еврозоната, сподели Мартин Димитров. Причината е в недостига, който се обрисува в бюджета за 2024 година „ В претекстовете към бюджета за 2025 година [служебното правителство] споделя, че дефицитът за 2024 година година е 3,3% и те щели да създадат каквото могат да бъде 3%, какъвто е критерият на Европейски Съюз за влизане в еврозоната “, сподели Димитров.
По думите му не за първи път ГЕРБ и Движение за права и свободи „ саботират по този метод еврозоната “. Според Димитров „ те не желаят спомагателния надзор и разпоредбите, които ще дойдат с влизането в еврозоната “.
Димитров сподели, че част от този недостиг е насъбран в следствие от парите, които държавното управление отпусна на избрани общини след изборите, без това да е било планувано в бюджета.
В началото на декември ще покрие последния аршин за влизане в еврозоната до януари. Става дума за критерия за размера на инфлацията .
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ