За какво предупреждаваше света легендарният политик Хенри Кисинджър
За какво предупреждаваше света именитият посланик Хенри Кисинджър, който си отиде на 100-годишна възраст?
Кисинджър е запомнен като корав бранител на англосаксонското владичество, който се възприемаше не като типичен „ ястреб “, а като тип „ разумен “ политически див звяр, който не би кълвал никого за наслаждение, а единствено по нужда, пишат съветски медии.
Годините на влизане на еврейски бежанец от Германия в управлението на Съединени американски щати като консултант по националната сигурност на президента и държавния секретар се свързват с курса към „ действителна политика “. Той доведе при започване на 70-те години до „ разведряване и спокойно общуване на две системи. ” Кисинджър, който влезе в историята на дипломацията с изкуството си на „ совалкови договаряния “, реализира доста след нормализиране на връзките сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики, символизирано от визитата на президента Никсън при генералния секретар Брежнев през 1972 година Американският държавен секретар съвсем по едно и също време съумява да откри „ ключ “ към китайското управление, а то бе в открит спор със руското управление по това време и всички бяха удовлетворени от това.
Кисинджър беше прочут както с уреждането на войната във Виетнам (за експлоадирането на която той в началото допринесе), по този начин и с отделянето на арабите от израелците в ъглите на военния „ обръч “ по време на споровете от 1968 и 1973 година Той способства доста за всеобщата емиграция на евреите от Съветския съюз, той дръпна тайните конци на кървави преврати в Латинска Америка, най-вече в Чили и Аржентина. Президентът Алиенде беше свален от военачалник Пиночет с поддръжката на американците тъкмо когато Кисинджър съветваше президента на Съединени американски щати по външната политика.
Имаше доста неща в живота на еврейското момче Хайнц, което стана Хенри в Америка, които можеше да не се случат.
Семейство Кисинджър избяга от нацистите тъкмо в точния момент. Роднините им, останали в Германия, починаха в Холокоста.
След като стана жител на Съединени американски щати, се причисли към американската войска по време на Втората международна война.
Той служи във военното разузнаване, има чудесно образование в Харвард, работи във водещи американски „ мозъчни тръстове “ като експерт по нуклеарни оръжия. Някои даже настояват, че той също е работил в Централно разузнавателно управление на САЩ или поне в структурите, с които тази организация е „ другарска “. И самият той даде съображение за сходни догатки, като сподели при започване на 90-те години в диалог с съветския президент Владимир Путин:
„ Всички честни хора са почнали в разузнаването “.
Между другото, съветският президент постоянно се срещаше с Кисинджър, като постоянно намираше време да беседва с „ гуруто на интернационалната политика “ по време на визитите му в Съединените щати или когато Кисинджър идваше в Русия.
„ Кой сте вие, доктор Кисинджър? “ Този въпрос е от интерес за мнозина отдавна. Но самият воин явно предпочиташе да остане леко в сянката на събитията, макар че всички знаеха кой „ зададе светлина “ за тези събития. Понякога се подиграваше, с цел да ускори интригата. През 1972 година, когато Кисинджър се отличи в американската политика както на руския, по този начин и на китайския фронт по едно и също време, списание Playboy го разгласи за „ най-желания мъж на годината “, наблягайки триумфите му в политиката и с дамите. Самият политик очевидно поддържа тази тематика, неведнъж заявявайки, че „ най-хубавият афродизиак е властта “.
Мнението на Кисинджър постоянно се е слушало.
Книгите му бяха деликатно четени от специалисти и политици, препоръките му се слушаха.
Основното за нас е да помним, че той постоянно е приказвал „ за своите и е защитавал ползите им. Ако прагматизмът го е съветвал да търси общ език с съперниците си, той го е правил, само че напълно не тъй като се е тормозил за ползите на опонентите/враговете си.
" Просто не е нужно да ги довеждате до стадия на безизходност. Тогава те могат да станат още по-опасни ", споделя той.
Следователно Кисинджър нямаше и не можеше да изпитва благосклонности към Русия, а преди този момент към Съветския съюз. Той просто не беше склонен с тези, които желаеха и желаят да ги унищожат. " Не, би трябвало да се споразумеем при какви условия ще играем по техните правила. Тогава ръководството е по-надеждно… "
Кисинджър към момента удивлява с точността на прозренията си.
Какво ще кажете за това:
„ Чрез обществените мрежи потоци от болшинство отзиви се вливат в потребителите и човек губи способността да отразява.
Всичко това отслабва силата на духа, нужна за насърчаване на личните убеждения и за извървяване на избран път самичък – без това е невероятно да се сътвори нещо ново. Влиянието на интернет технологиите върху политиката е изключително видимо. Политическите водачи са заети с напън върху нас. Нямат време да мислят за подтекста и затова няма потребност да уголемяват мирогледа си. В цифровия свят скоростта е приоритет. Но той предотвратява размисъла.
Радикалите печелят преимущество пред мислещите хора. Ценностите се образуват от консенсуса на подгрупа, а не посредством процеса на размисъл. “
Написано преди пет години.
И още по-рано предизвести: „ Интернет лишава обществото от неговата история.
Кисинджър е запомнен като корав бранител на англосаксонското владичество, който се възприемаше не като типичен „ ястреб “, а като тип „ разумен “ политически див звяр, който не би кълвал никого за наслаждение, а единствено по нужда, пишат съветски медии.
Годините на влизане на еврейски бежанец от Германия в управлението на Съединени американски щати като консултант по националната сигурност на президента и държавния секретар се свързват с курса към „ действителна политика “. Той доведе при започване на 70-те години до „ разведряване и спокойно общуване на две системи. ” Кисинджър, който влезе в историята на дипломацията с изкуството си на „ совалкови договаряния “, реализира доста след нормализиране на връзките сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики, символизирано от визитата на президента Никсън при генералния секретар Брежнев през 1972 година Американският държавен секретар съвсем по едно и също време съумява да откри „ ключ “ към китайското управление, а то бе в открит спор със руското управление по това време и всички бяха удовлетворени от това.
Кисинджър беше прочут както с уреждането на войната във Виетнам (за експлоадирането на която той в началото допринесе), по този начин и с отделянето на арабите от израелците в ъглите на военния „ обръч “ по време на споровете от 1968 и 1973 година Той способства доста за всеобщата емиграция на евреите от Съветския съюз, той дръпна тайните конци на кървави преврати в Латинска Америка, най-вече в Чили и Аржентина. Президентът Алиенде беше свален от военачалник Пиночет с поддръжката на американците тъкмо когато Кисинджър съветваше президента на Съединени американски щати по външната политика.
Имаше доста неща в живота на еврейското момче Хайнц, което стана Хенри в Америка, които можеше да не се случат.
Семейство Кисинджър избяга от нацистите тъкмо в точния момент. Роднините им, останали в Германия, починаха в Холокоста.
След като стана жител на Съединени американски щати, се причисли към американската войска по време на Втората международна война.
Той служи във военното разузнаване, има чудесно образование в Харвард, работи във водещи американски „ мозъчни тръстове “ като експерт по нуклеарни оръжия. Някои даже настояват, че той също е работил в Централно разузнавателно управление на САЩ или поне в структурите, с които тази организация е „ другарска “. И самият той даде съображение за сходни догатки, като сподели при започване на 90-те години в диалог с съветския президент Владимир Путин:
„ Всички честни хора са почнали в разузнаването “.
Между другото, съветският президент постоянно се срещаше с Кисинджър, като постоянно намираше време да беседва с „ гуруто на интернационалната политика “ по време на визитите му в Съединените щати или когато Кисинджър идваше в Русия.
„ Кой сте вие, доктор Кисинджър? “ Този въпрос е от интерес за мнозина отдавна. Но самият воин явно предпочиташе да остане леко в сянката на събитията, макар че всички знаеха кой „ зададе светлина “ за тези събития. Понякога се подиграваше, с цел да ускори интригата. През 1972 година, когато Кисинджър се отличи в американската политика както на руския, по този начин и на китайския фронт по едно и също време, списание Playboy го разгласи за „ най-желания мъж на годината “, наблягайки триумфите му в политиката и с дамите. Самият политик очевидно поддържа тази тематика, неведнъж заявявайки, че „ най-хубавият афродизиак е властта “.
Мнението на Кисинджър постоянно се е слушало.
Книгите му бяха деликатно четени от специалисти и политици, препоръките му се слушаха.
Основното за нас е да помним, че той постоянно е приказвал „ за своите и е защитавал ползите им. Ако прагматизмът го е съветвал да търси общ език с съперниците си, той го е правил, само че напълно не тъй като се е тормозил за ползите на опонентите/враговете си.
" Просто не е нужно да ги довеждате до стадия на безизходност. Тогава те могат да станат още по-опасни ", споделя той.
Следователно Кисинджър нямаше и не можеше да изпитва благосклонности към Русия, а преди този момент към Съветския съюз. Той просто не беше склонен с тези, които желаеха и желаят да ги унищожат. " Не, би трябвало да се споразумеем при какви условия ще играем по техните правила. Тогава ръководството е по-надеждно… "
Кисинджър към момента удивлява с точността на прозренията си.
Какво ще кажете за това:
„ Чрез обществените мрежи потоци от болшинство отзиви се вливат в потребителите и човек губи способността да отразява.
Всичко това отслабва силата на духа, нужна за насърчаване на личните убеждения и за извървяване на избран път самичък – без това е невероятно да се сътвори нещо ново. Влиянието на интернет технологиите върху политиката е изключително видимо. Политическите водачи са заети с напън върху нас. Нямат време да мислят за подтекста и затова няма потребност да уголемяват мирогледа си. В цифровия свят скоростта е приоритет. Но той предотвратява размисъла.
Радикалите печелят преимущество пред мислещите хора. Ценностите се образуват от консенсуса на подгрупа, а не посредством процеса на размисъл. “
Написано преди пет години.
И още по-рано предизвести: „ Интернет лишава обществото от неговата история.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ