За какво да се внимава при залесяването с неусвоените 60

За какво да се внимава при залесяването с неусвоените 60 млн. лв. по стратегия " Околна среда " беседваме с Петко Цветков от Българска фондация " Биоразнообразие ". Той разяснява решението изсичането на гори в аграрни земи да минава през Оценка за въздействието върху околната среда и какъв брой е значимо да има две инстанции при обжалване на процедури по Оценка на въздействието върху околната среда за планове с национално значение. Има потребност от ускорение на процеса за Оценката за влияние върху околната среда за автомагистрала „ Струма “. Желанието ни като природозащитни организации е да се възвърне консенсуса от 2008 година. и тогавашното решение по Оценка на въздействието върху околната среда автомагистралата да мине отвън дефилето с съществена опция тунел, разяснява екологът. Той показа, че хората слагат преди всичко проблеми в дърветата в градски условия и изсичането на гори като един от главните резултати от плана „ Застъпници за природата “. Г-н Цветков, сред първо и второ четене на Закона за запазване на околната среда бе решено с голямо болшинство „ втората правосъдна инстанция “ да не бъде възобновена за обжалване на Оценка на въздействието върху околната среда за обекти от национално значение? Защо екологичните организации сте срещу? Двуинстанционното произвеждане е процедура от османската империя и до ден сегашен. С ограничението на правото да се жали едно решение единствено на първа инстанция, държавното управление на ГЕРБ и Патриотите тогава смятаха, че могат да улеснят решаването на избрани проблеми. Например, какъвто е казусът с прекосяването на автомагистралата през Кресненския пролом. Оценката за въздействието върху околната среда (ОВОС), която беше некачествена, а държавното управление утвърди. То разчиташе, че единствено с опцията за едно жалене, което безусловно ще дава отговор на избран кръг заинтригувани страни, ще ги облагодетелства. За страдание това нещо и до през днешния ден, не им е помогнало, единствено форсира процеса на обжалването на дадения въпрос, който стигна по-бързо до европейските институции. Всъщност импортираният от служебното държавно управление законопроект планува възобновяване на традициите в правото. Предложението на Министерство на околната среда и водите е двуинстанционното произвеждане да бъде възобновено. Законът планува отпадането на специфични преференции, които се дават на планове от национално значение. Досега нямаше ясна визия кои планове са с национално значение. Всъщност с тази опция за тълкования съществува риск за планове, които са в частен интерес да бъдат показани по неразбираеми критерии и да не могат да бъдат обжалвани. А могат ли да се съкратят процедурите по Оценка на въздействието върху околната среда, тъй че да се форсира осъществяване на някои планове, само че и да се резервира тяхното качество? Процедурите по Оценка на въздействието върху околната среда не са дълги. Те дават гаранции, че когато изследваш въздействие върху околната среда е належащо време изключително що се отнася до растения или животни. Няма по какъв начин примерно есента или началото на зимата да се назначи процедура по Оценка на въздействието върху околната среда, която включва влияние върху типовете върху Кресненско дефиле да вземем за пример и в това време да бъде показан отчет за това влияние преди есента на идната година. Необходимо е да има най-малко един вегетационен интервал, в който специалистите да могат да отидат на терен да видят има ли ги, няма ли ги, на какви дистанции са. Когато правиш оценка единствено на хартия, в несъответствуващия сезон за тези типове, тя е некачествена, а до огромна степен- манипулирана. Как да се оправим с наказателните процедури за България в областта на опазването на типовете и зоните от „ Натура 2000 “? Не единствено Оценките за въздействието върху околната среда е значимо да бъдат качествени, само че е значимо да се прави следващ надзор. Много сме бързи да претупаме едни процедури както е с оповестяването на предпазените зони. Вече страната е Съда на Европейски Съюз поради неналичието на оповестяване на всички предпазени зони по „ Натура 2000 “ и характерните цели за тяхното запазване. Много сме положителни бързо да претупаме едни процедури, по-късно да издаваме позволение, което пък никой не управлява до каква степен се съблюдава. Крайният резултат ще бъде, че не прилагаме националното си законодателство, не прилагаме и европейското. Има спомагателни проблеми с ръководството на „ Натура 2000 “. Далеч не всички предпазени зони имат качествени заповеди за своето оповестяване. През последната година, пробвайки се да наваксат тези процеси, одобряваха, променяха заповеди, правеше се публично разискване. Но задачите за запазване на предпазените зони в тези заповеди не са били обсъждани от Националния съвет за биоразнообразие, каквото е условието и една добра процедура би направила. Министърът с лека ръка подписва едни заповеди. За страдание и констатациите на Европейска комисия са, че заповедите, които до момента Министерство на околната среда и водите е обявявало имат най-малкото некачествени цели за запазване на естествените местообитания и на типовете растения и животни. Такъв образец е прекосяването на автомагистралата през Кресненския пролом. Европейска комисия споделя, че до момента в който не представим качествени създадени цели за запазване, не може да правим качествена оценка за съгласуемост каквато се изисква съгласно Директивата за местообитанията. В случая Европейска комисия преглежда по какъв начин и какви цели ще бъдат дефинирани и до каква степен те отразяват условията за запазване на природата в предпазена зона „ Кресна-Илинденци “. Ако България не стигне до установяване на качествени цели за запазване, в действителност не един и два капиталови плана, каквито са автомагистралите, да вземем за пример Струма и подобряването на корабоплаването по река Дунав, може и да не получат европейско финансиране. Не единствено това, а в случай че се извършват с национално финансиране България да бъде наказана за неприлагане на европейското законодателство. Това ще е спомагателен отрицателен резултат, тъй като освен няма да получим средства, само че ще би трябвало да плащаме санкции и наказания за некачествено осъществяване и неспазване на европейското законодателство. Имаме ли късмет да спрем наказателната процедура за оповестяване на предпазените зони от „ Натура 2000 “? Ако желанието е България да отговори оптимално бързо на условието на европейското законодателство, несъмнено, че има късмет. Но следим опити за взимане на решения на закрито, липса на неприкритост при осъществяване на избрани процедури или остойностяване на разнообразни разновидности за автомагистралата, още веднъж имам поради „ Струма “. Досега на природозащитните организации не е предоставена методиката или метода, по който са остойностени досегашните разновидности. Агенция „ Пътна инфраструктура “ не желае да даде такава информация. Важно е да се разясняват по открит метод всички причини за или срещу даден избор. Всъщност нашето предпочитание като природозащитни организации е да се възвърне консенсуса от 2008 година. Тогавашното решение по Оценка на въздействието върху околната среда беше, че при всички случаи автомагистралата би трябвало да мине отвън дефилето. Предпочетената опция беше тунел. Тогава неправителствените организации и тогавашното държавно управление, локалните общности дружно с Европейската комисия доближиха до единно решение. След това избрани строителни компании взеха решение, че няма да се облагодетелстват най-вече от определения вид. Някои компании се изплашиха, че би трябвало да разделят средствата евентуално с по-опитни компании и по-голям потенциал от други европейски страни. Има ли опция да се стигне бързо до консенсус по всички противоречиви въпроси във връзка с автомагистрала „ Струма “? Мисията на Бернската спогодба през предходната година възприе метод да се опитаме да прилагаме консенсусния принцип. За страдание това, което следим все още е, че тези процеси се бавят извънредно доста. Изискването за реализиране на консенсус се употребява да се отсрочва във времето и да се показват разновидности през Кресненския пролом, които да дават отговор на условията за запазване на природата, на ползите на локалните. Всъщност бавенето обслужва избрани ползи на строителния отрасъл вместо да се изпълнят условията да се опази природата, да има локален път за локалните хора, да има сигурност за пътуващите и да няма произшествия и жертви. Работната група за природозащитните цели е единствената, която все още се е събирала. Поне от страна на Министерство на околната среда и водите и на част от участниците в тази група има предпочитание нещата да се придвижат. Има две други групи, едната от които за Оценка на въздействието върху околната среда, където нещата имат потребност от ускорение на процеса. Какви средства плануват Плана за възобновяване и резистентност и по новата стратегия „ Околна среда “ за биоразнообразие? Дали плануваните ограничения ще надградят това, което към този момент сме създали? Не съм осведомен със всички последни промени по Плана. Но кардинално бих коментирал това, което е останало от предходния интервал. Проектите, свързани с запазване на биоразнообразието. Единият планува да приключи процеса по установяване на задачите и залагането им в заповедите за предпазените зони от „ Натура 2000 “. Надявам се да има единодушие по какъв начин да наподобяват задачите на предпазените зони, тъй че да бъдат обезпечени целите за запазване на природата и да се даде опция за осъществяване на качествени процедури за оценка за съгласуемост с задачите от „ Натура 2000 “ за всевъзможен тип капиталови планове. По този метод да се отпушат задръстените процедури и да не съществува риск за недопускане на средства от Европейски Съюз за създаване на инфраструктурата. Средства, от които България се нуждае. Другият план е за възобновяване на естествени местообитания, в това число влажни зони, горски територии. По този метод се възвръщат естествените местообитания на типовете, да се подкрепят екологичните коридори за прекосяване на типовете. Те са приоритет за Европейски Съюз и изключително на тактиката за запазване на биоразнообразието до 2030 година. Има планувани средства за подкрепяне пречистването на отпадни води. По стратегия „ Околна среда “ текат няколко процеса. Има към момента някакъв интервал за потребление на средства, които до момента не са усвоени. До края на идната година би трябвало да се изразходят 60 млн. лв., които не са употребявани по други цели. По предложение на министър Сандов тези средства се оферират да отидат за възобновяване на разсадници, за засаждане на потенциал и най-много основаване на фиданки от локални типове. Като концепция е похвално, само че има много неща, които би трябвало да бъдат решени в това време. Да се реши къде тъкмо би ставало едно такова залесяване, къде такова залесяване е възможно и би било потребно. Много постоянно залесяването с несъответствуващи типове може да докара до изгубване или заличаване на скъпи естествени местообитания, които не са горски било то степи, било то ливади и други. От друга страна на доста места българската гора има много по-успешно възобновяване по натурален метод, тъй като климатът в тези региони го разрешава. Една гора, която се възвръща по натурален метод е доста по-устойчива в сравнение с да премине през фаза на засаждане на фиданки на разнообразни култури на несъответствуващи места. Не би трябвало да залесяваме с бор, смърч или други иглолистни култури под 1000 метра надморска височина. Не може да възвръщаме вредите от пожарите в Кресненския пролом да ги залесяваме с борчета и да унищожаваме там, където е тръгнало неговото естествено възобновяване. Особено належащо е основаване на залесителни пояси в градска среда и към огромните урбанизирани центрове, София и други огромни градове. В заключителната конференция по плана „ Застъпници за природата “ обявихте, че хората слагат преди всичко проблеми в дърветата в градски условия и изсичането на гори, за какво това е значима тематика? Определено това са главните тематики, които засягат хората. На първо място човек реагира на нещо, което му е пред очите. Няма единодушие сред хората и администрацията, кое е потребно и до каква степен е потребно да се окастрят или в избрани дървета случаи да се отстраняват. От едната и от другата страна не се търси схващане. Има потребност преди всичко от време на време хората да разясняват нуждата от унищожаване на рискови дървета, по този начин и от залесяване с по-млада растителност. Хората роптаят против демонстративно грозните практики за окастряне на дървета, което стана все по-популярно в България. В доста случаи това се прави от хора, които не знаят по какъв начин е вярно да се направи. За някои дървета при избрана възраст би могло да провокира отмиране на тези дървета. Това изисква опитни хора и осведомителна акция, да се вършат в това число и разисквания. На всяко отсечено дърво в града, би трябвало да бъде засадено друго. Ако се наложи по една или друга причина това дърво да бъде отстранено, на същото място е наложително да бъде възобновено дървото. Ако видят хората, че някъде се отсича дърво, би трябвало да алармират на общината. А постоянно строители отстраняват дървета, тъй като подават сигнал да бъдат отсечени. Но това не значи, че там не би трябвало да бъдат възобновени още веднъж дърветата. Много постоянно това се случва с подписа на един кмет. Трябва да има авансово оповестяване да могат хората да реагират в точния момент в случай че не са съгласни. Много от тези процеси би трябвало да минават през Общинския съвет. Много постоянно в градска среда се засаждат типове, които са устойчиви на замърсяване, а ние би трябвало да вършим тъкмо противоположното, да засаждаме типове, които са знаци за замърсяване. Как бихте коментирали решението на Министерство на околната среда и водите изсичането на гори в аграрни земи да минава през Оценка на въздействието върху околната среда? В България сме царе да се отделят средства за едно нещо, а в това време да унищожаваме друго. В България дълги години част от земеделските земи целеустремено са се трансформирали в гори. Горите в земеделските земи са над 300 000 ха. Това са към 10% от всички гори в България. До момента сечта в тях се позволява от общините. В същото време се отпускат средства по разнообразни европейски стратегии за залесяване на аграрни земи. Това е образец в случай че продължим да изсичаме и обезлесяваме общински земи, да преливаме от пусто в празно. Едно е да имаш гора на 20-30 години и да я премахнеш, с цел да залесиш на друго място друга гора. Директивата за местообитанията планува за такива огромни сеч да се минава през съответната оценка за съгласуемост, Оценка на въздействието върху околната среда или екологична оценка. Борим се за повече гори, за по-голяма опция дърветата да акумулират въглерод като понижават по този метод ускорените промени в климата. Дърветата са естествена шумова преграда в огромните комплекси в градска среда. От друга страна понижават и акумулирането на топлота от слънцето, а в доста случаи са бранител на питейните води.