Как се реализират на пазара на труда завършилите „Право“ у нас
За качеството на висшето обучение може да се съди и по това по какъв начин се осъществят професионално приключилите студенти. Това се показва в разбор на Института за пазарна стопанска система.
Според него най-хубава реализация по специалността имат студентите от ВСУ – 84% от тях работят в региона, която са избрали да учат и завършат висше обучение. След него е СУ с 82,4%. Най-ниска е реализацията на студентите от районно управление (на МВР) – 63%.
В България сега има девет университета, в които се учи компетентност „ Право “ (подредени по азбучен ред):
1. Бургаски свободен университет (БСУ)
2. Варненски свободен университет „ Черноризец Храбър “ (ВСУ)
3. Великотърновски университет „ Св. Св. Кирил и Методий “ (ВУ)
4. Нов български университет (НБУ)
5. Пловдивски университет „ Паисий Хилендарски “ (ПУ)
6. Русенски университет „ Ангел Кънчев “ (РУ)
7. Софийски университет „ Св. Климент Охридски “ (СУ)
8. Университет за национално и международно стопанство (УНСС)
9. Югозападен университет „ Неофит Рилски “ – Благоевград (ЮЗУ)
Безработицата измежду приключилите юридическо обучение е относително ниска. В Нов български университет и СУ тя е под 1.5%, или по-ниска от междинното за страната измежду всички висшисти (2,08%) и междинното за страната при приключилите „ Право “ (2,18%). Следващите 3 университета в класацията по този индикатор (УННС, ПУ, ВСУ) също не надвишават 2%, т.е. и те са под междинните стойности. Най-висока е безработицата измежду приключилите БСУ – съвсем 4%.
Данните демонстрират, че максимален дял от ръководителите на съдилища, ръководителите на прокуратури и членове на Висшия правосъден съвет (ВСС) и Инспектората към Висшия правосъден съвет (ИВСС) са приключили СУ. Това е в огромна степен обяснимо с обстоятелството, че става дума за най-стария и, както е видно от рейтинговата система, най-престижен юридически факултет в България. Освен това СУ е втори с най-ниска безработица, реализация на пазара на труда и институционална акредитация измежду неотдавна приключилите. Фактически сходен резултат подхожда на историческата роля на СУ като обичайно водеща институция що се отнася до юридическо обучение и на резултатите от рейтинга.
istock
Не е загадка и че в фамилии, в които генерации адвокати приключват СУ, той е желан като продължение на традицията. Възрастта на част от обсъжданите магистрати също допуска да са ученици на СУ като само съществувал юридически факултет все още на завършването им. Трябва да отбележим, че първите, приключили факултетите „ Държавна сигурност “ и „ Народна милиция “, на които се признава компетентност „ Право “ във Висшия институт „ Г. Димитров “, по-късно Академия на МВР9, са випуск 1989/1990 година
Завършилите механически специалности взимат по-високи заплати
Подобно генерално доминиране на ЮФ на СУ се вижда и в Рейтинговата система на висшите учебни заведения в България, където той заема поредно от 2012 година насам първото място в класирането във връзка с професионално направление „ Право “.
Единственият различен юридически факултет, който през последните 12 години не е трансформирал позицията си в рейтинга, е този на УНСС – постоянно е на 2-ро място. Въпреки това, се вижда, че няма нито един представител на този факултет измежду членовете на Висш съдебен съвет и ИВСС, а процентът измежду ръководителите на съдилища и административни ръководители на прокуратури е най-малък.
За всички юридически университети в страната междинният триумф от дипломата за междинното обучение на признатите студенти е над 5.00, като най-голям е този на признатите в СУ – 5.78, а най-нисък – в районно управление (на МВР) (5.05). Това е естествена последица от престижа на професионалното направление в съответното образователно заведение, като разумно по-престижните съумяват да привлекат като цяло кандидат-студенти с по-високи просветителни резултати.
Ръководните позиции в правосъдната власт се заемат от адвокати, приключили стеснен кръг университети. Този факт самичък по себе си подсказва съществуване на съсредоточено въздействие.
Тенденцията се следи както измежду съдиите и прокурорите, по този начин и във Висш съдебен съвет и ИВСС. От една страна, това може да е позитивен индикатор за качеството на тези висши учебни заведения. От друга страна обаче това е евентуален знак за липса на плурализъм и действителна конкуренция, последваща просветителни резултати и качество на образование, а оттова - и непропорционално огромно въздействие на някои ЮФ.
istock
Резултатите от Рейтинговата система на висшите съдилища удостоверяват по-скоро второто. Наблюдаваната асиметрията сред данните от РСВУ и представянето на юридическите факултети в управителните постове в правосъдната власт загатва за съществуването на „ инкубатори “, чиято не до дъно необяснима централизация може да е симптоматична за:
- липса на бистрота и обективност и съществуване на непозволено въздействие при назначенията на управителни длъжности в правосъдната власт, допускащ влизането в системата на лица с по-ниска професионална подготовка поради неофициални мрежи за въздействие, които лица след това са подготвени да се отплатят реципрочно;
- зависимости и преданост не към правилата на правовата страна, а към политически или персонални ползи, които заплашват справедливото правоприлагане и правораздаване;
- систематични недостатъци в образованието по „ Право “, които основават предпоставки за неравностойна подготовка и основаване на усещане, че някои факултети дават „ лесни “ дипломи, осигуряващи бърз достъп до „ старт на кариерата “ в избрани обществени институции;
- голословно фаворизиране на фрагменти от избрани висши учебни заведения, което води до деформиране на представителността и основаване на „ затворени кръгове “ в правосъдната власт.
Според него най-хубава реализация по специалността имат студентите от ВСУ – 84% от тях работят в региона, която са избрали да учат и завършат висше обучение. След него е СУ с 82,4%. Най-ниска е реализацията на студентите от районно управление (на МВР) – 63%.
В България сега има девет университета, в които се учи компетентност „ Право “ (подредени по азбучен ред):
1. Бургаски свободен университет (БСУ)
2. Варненски свободен университет „ Черноризец Храбър “ (ВСУ)
3. Великотърновски университет „ Св. Св. Кирил и Методий “ (ВУ)
4. Нов български университет (НБУ)
5. Пловдивски университет „ Паисий Хилендарски “ (ПУ)
6. Русенски университет „ Ангел Кънчев “ (РУ)
7. Софийски университет „ Св. Климент Охридски “ (СУ)
8. Университет за национално и международно стопанство (УНСС)
9. Югозападен университет „ Неофит Рилски “ – Благоевград (ЮЗУ)
Безработицата измежду приключилите юридическо обучение е относително ниска. В Нов български университет и СУ тя е под 1.5%, или по-ниска от междинното за страната измежду всички висшисти (2,08%) и междинното за страната при приключилите „ Право “ (2,18%). Следващите 3 университета в класацията по този индикатор (УННС, ПУ, ВСУ) също не надвишават 2%, т.е. и те са под междинните стойности. Най-висока е безработицата измежду приключилите БСУ – съвсем 4%.
Данните демонстрират, че максимален дял от ръководителите на съдилища, ръководителите на прокуратури и членове на Висшия правосъден съвет (ВСС) и Инспектората към Висшия правосъден съвет (ИВСС) са приключили СУ. Това е в огромна степен обяснимо с обстоятелството, че става дума за най-стария и, както е видно от рейтинговата система, най-престижен юридически факултет в България. Освен това СУ е втори с най-ниска безработица, реализация на пазара на труда и институционална акредитация измежду неотдавна приключилите. Фактически сходен резултат подхожда на историческата роля на СУ като обичайно водеща институция що се отнася до юридическо обучение и на резултатите от рейтинга.
istock Не е загадка и че в фамилии, в които генерации адвокати приключват СУ, той е желан като продължение на традицията. Възрастта на част от обсъжданите магистрати също допуска да са ученици на СУ като само съществувал юридически факултет все още на завършването им. Трябва да отбележим, че първите, приключили факултетите „ Държавна сигурност “ и „ Народна милиция “, на които се признава компетентност „ Право “ във Висшия институт „ Г. Димитров “, по-късно Академия на МВР9, са випуск 1989/1990 година
Завършилите механически специалности взимат по-високи заплати
Подобно генерално доминиране на ЮФ на СУ се вижда и в Рейтинговата система на висшите учебни заведения в България, където той заема поредно от 2012 година насам първото място в класирането във връзка с професионално направление „ Право “.
Единственият различен юридически факултет, който през последните 12 години не е трансформирал позицията си в рейтинга, е този на УНСС – постоянно е на 2-ро място. Въпреки това, се вижда, че няма нито един представител на този факултет измежду членовете на Висш съдебен съвет и ИВСС, а процентът измежду ръководителите на съдилища и административни ръководители на прокуратури е най-малък.
За всички юридически университети в страната междинният триумф от дипломата за междинното обучение на признатите студенти е над 5.00, като най-голям е този на признатите в СУ – 5.78, а най-нисък – в районно управление (на МВР) (5.05). Това е естествена последица от престижа на професионалното направление в съответното образователно заведение, като разумно по-престижните съумяват да привлекат като цяло кандидат-студенти с по-високи просветителни резултати.
Ръководните позиции в правосъдната власт се заемат от адвокати, приключили стеснен кръг университети. Този факт самичък по себе си подсказва съществуване на съсредоточено въздействие.
Тенденцията се следи както измежду съдиите и прокурорите, по този начин и във Висш съдебен съвет и ИВСС. От една страна, това може да е позитивен индикатор за качеството на тези висши учебни заведения. От друга страна обаче това е евентуален знак за липса на плурализъм и действителна конкуренция, последваща просветителни резултати и качество на образование, а оттова - и непропорционално огромно въздействие на някои ЮФ.
istock Резултатите от Рейтинговата система на висшите съдилища удостоверяват по-скоро второто. Наблюдаваната асиметрията сред данните от РСВУ и представянето на юридическите факултети в управителните постове в правосъдната власт загатва за съществуването на „ инкубатори “, чиято не до дъно необяснима централизация може да е симптоматична за:
- липса на бистрота и обективност и съществуване на непозволено въздействие при назначенията на управителни длъжности в правосъдната власт, допускащ влизането в системата на лица с по-ниска професионална подготовка поради неофициални мрежи за въздействие, които лица след това са подготвени да се отплатят реципрочно;
- зависимости и преданост не към правилата на правовата страна, а към политически или персонални ползи, които заплашват справедливото правоприлагане и правораздаване;
- систематични недостатъци в образованието по „ Право “, които основават предпоставки за неравностойна подготовка и основаване на усещане, че някои факултети дават „ лесни “ дипломи, осигуряващи бърз достъп до „ старт на кариерата “ в избрани обществени институции;
- голословно фаворизиране на фрагменти от избрани висши учебни заведения, което води до деформиране на представителността и основаване на „ затворени кръгове “ в правосъдната власт.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ