Науката Е В Шок! Лама Даша-Доржо Възкръсва, След Като Е Бил Погребан В Ковчег Цели 100 Години! Вижте Снимки!
За живота на Итигелов през днешния ден може да се открият задоволително сведения. Накратко – той е роден през 1852 година Според една от легендите бил сирак и аргатин, на 15-годишна възраст се озовал в Анинския дацан, където учил 23 години. Като доста лами се увличал от билките. През 1911 година Итигелов е определен за XII Пандито Хамбо лама (глава на будистите в Бурятия).
„ Съдейки по всичко, той е бил много непоколебим, мощен човек, не е правил никакви взаимни отстъпки и са го уважавали доста. Възхитителен персонаж – разяснява Галина Ершова. – Единствения път, когато е напускал Бурятия, е било пътуването му през 1913 година в Петербург. “
Итигелов имал две съответни задания при пътуването си. Първата била да обезпечи наличието на будистите в Думата, втората – да приготви появяването на будистки монаси в армията на местата, където служат будисти.
През 1927-а, на 75-годишнината си, Итигелов се отдръпнал от високия си нравствен пост и станал елементарен духовник. Тогава аскетът почнал да се готви за напускането на този свят – спазвал избран хранителен режим, вземал избрани средства… Накрая той заел поза за медитация и изискал да го положат подземен. Имало и подробни мемоари какво да вършат по-късно с тялото, намиращо се в транс.
Галина Ершова отбелязва, че нормално занимаващите се с сходни практики аскети се опасяват от момента, в който ще настъпи гибелта, а тялото им ще остане непогребано. В този случай пътят към прехода във вечността, към който се стремят монасите, съгласно тях остава недовършен.
Съответно и Итигелов оставил указания по какъв начин да се следи дали тялото му се намира в обикновено положение и в какъв случай би трябвало да бъде заровено съгласно обичая. Но защото в първите години на руската власт доста лами били репресирани, а храмовете били унищожени, това познание било изгубено.
Все отново през 1955 година към момента имало хора, които помнели повелята на монаха. Те отишли през нощта на мястото на неговото заравяне, разкопали бумхана, ревизирали неговата целокупност и го закопали назад. През 1973 година тялото на аскета още веднъж било разкопано и огледано, а по-късно – отново сложено подземен.
През 2002 година група всемирски лица, възпитаници на манастира и лами отпред с Хамбо лама Дамба Аюшеев решили да отворят гроба, както било предписано по-рано от Итигелов. Вдигнали саркофага и след ритуални дейности пренесли тялото в Иволгинския дацан.
Започнали да го учат. При натискане на мускулите тъканите се възстановявали, а ставите се сгъвали. Повиканият съдебномедицински специалист даже споделил, че няма да дава умозаключение самичък, и тогава извикали комисия. Най-интересният факт било съществуването на кръв по одраскания палец на аскета, която се била съсирила. „ Ето това не може в никакъв случай да се случи “, споделя Ершова.
Като схванала за феномена, Ершова намерила средства за пътешестване, събрала най-хубавите учени (например патологоанатома криминалист Звягин) и тръгнала за Бурятия, с цел да снима филм и да организира лабораторни проучвания . Хамбо лама Аюшеев дал на учените изрязаните нокти, олющена кожа и паднала от главата на монаха коса.
Изследвания от рода на рентген не били позволени, защото не било известно по какъв начин е влезнал аскетът в това положение и какво може да го унищожи. Белтъчната съставния елемент на тъканите не се разпадала, била идентична на живата. Разпадали се единствено фосфатните групи, т.е. неорганичната част. Били извършени разбори, показващи наличието на разнообразни детайли в тъканите. Оказало се, че в тях има доста стронций и барий.
Било изяснено също по този начин, че Итигелов особено е приемал бром, с цел да потисне мозъчната активност и да премине към изключено положение на съзнанието.
Докато изследвали тялото, почнал развой на мумификация. „ Той беше подложен в стъклен саркофаг – споделя изследователката. – След това, след известно време, този саркофаг се покри с влага. Интерпретацията на близките беше такава, че той подава знаци. “ Ершова счита, че сега на изхвърлянето на влагата ламата е умрял, откакто е обитавал в някакво положение повече от 75 години.
„ Когато е бил подземен, там е имало непрекъсната температура, към +8 градуса и е било изсъхнало. Това е идеалното положение, в което е можел да се намира, без да изразходва непотребна сила. Когато са го извадили, е попаднал в други условия – в Бурятия денем може да бъде 20 градуса над нулата, а нощем – минус 20. Ясно е, че ресурсите (на тялото) са били към този момент незадоволителни “, предлага своята версия тя.
С какво се изяснява феноменът на ламата? Според една от хипотезите Итигелов е изпаднал в положение, близо до анабиоза – нещо, което толкоз дълго и безрезултатно се пробват да реализират експертите по крионика. Но удостоверение на тази догадка няма, както няма и свидетелства в интерес на други пояснения.
След привършване на мероприятието Галина Ершова дала отговор на въпросите на STRF.ru:
Как породи ползата ви към това проучване?
Това е една от тематиките, с които се занимавам, е произходът на религиозното схващане и казусът за гибелта. Затова, когато видях по малкия екран информацията, че от земята са извадили духовник и той се оказал „ по-жив от живите “, беше напълно естествено да не допускам.
А по-късно, когато това се повтори, изясних с малкия екран, снимала това, дали е правилно. Казаха ми, че да, публицистите настина били там и видели всичко, само че по-подробен материал не ми дадоха. Тогава взех решение, че това е феномен, който в действителност съществува. А в случай че той съществува, то би трябвало най-малко да се убедя, че той е действителност.
Затова започнах да диря пари… И трябваше да го направя бързо, тъй като разбирах, че не може да продължи дълго. Намерих пари от компанията „ Неизвестна планета “. Те финансираха и проучването, и паралелно снимаха филм. Общо взето, по този начин съумях да направя всичко в точния момент.
Главната ми задача беше, в случай че това е истина, да остане закрепено описаното събитие. Затова, в случай че в този момент някой стартира да го учи, то към този момент няма какво да каже. Всичко това към този момент стартира да се възприема на равнище „ бурятски чудеса “ и легенди… Затова беше значимо в точния момент да съумея да конкретизирам събитието.
Възможно ли е било, откакто Даши-Доржо Итигелов е изровен и е закрепено ставащото, по-късно да го заровят назад? Или е почнал някакъв необратим развой?
Да, процесът стартира, той би трябвало да се осмисли. И може би трябваше да се вземе решение той да бъде препогребан. Но и би трябвало да се регистрира, че хората видяха нещо толкоз необикновено, че просто по този начин да бъде заровено…
Тоест зародилият голям теоретичен интерес е повлиял на този развой?
Хамбо лама Дамба Аюшев, за което доста го почитам, незабавно откакто видял всичко, схванал, че би трябвало да се направи научно проучване. Специалистите в тази област са малко, по тази причина той не разкрил някой, който да се заеме. И по тази причина разреши на мен – единствено тъй като евентуално аз съм единственият академик, който искаше да го обясни.
И той разбра, че то би трябвало да остане закрепено в науката като теоретичен факт, а не като някаква легенда, с каквито е цялостно, само че нищо не може да се потвърди или опровергае.
Но тялото се съхранява и в този момент?
Да, то се съхранява и в този момент. За него е издигнат специфичен обособен храм в Иволгински дацан. Изнасят го шест пъти годишно на огромни празници, с цел да могат хората да го видят и да му се поклонят. Но живото му положение към този момент го няма./ svetovnizagadki.com
„ Съдейки по всичко, той е бил много непоколебим, мощен човек, не е правил никакви взаимни отстъпки и са го уважавали доста. Възхитителен персонаж – разяснява Галина Ершова. – Единствения път, когато е напускал Бурятия, е било пътуването му през 1913 година в Петербург. “
Итигелов имал две съответни задания при пътуването си. Първата била да обезпечи наличието на будистите в Думата, втората – да приготви появяването на будистки монаси в армията на местата, където служат будисти.
През 1927-а, на 75-годишнината си, Итигелов се отдръпнал от високия си нравствен пост и станал елементарен духовник. Тогава аскетът почнал да се готви за напускането на този свят – спазвал избран хранителен режим, вземал избрани средства… Накрая той заел поза за медитация и изискал да го положат подземен. Имало и подробни мемоари какво да вършат по-късно с тялото, намиращо се в транс.
Галина Ершова отбелязва, че нормално занимаващите се с сходни практики аскети се опасяват от момента, в който ще настъпи гибелта, а тялото им ще остане непогребано. В този случай пътят към прехода във вечността, към който се стремят монасите, съгласно тях остава недовършен.
Съответно и Итигелов оставил указания по какъв начин да се следи дали тялото му се намира в обикновено положение и в какъв случай би трябвало да бъде заровено съгласно обичая. Но защото в първите години на руската власт доста лами били репресирани, а храмовете били унищожени, това познание било изгубено.
Все отново през 1955 година към момента имало хора, които помнели повелята на монаха. Те отишли през нощта на мястото на неговото заравяне, разкопали бумхана, ревизирали неговата целокупност и го закопали назад. През 1973 година тялото на аскета още веднъж било разкопано и огледано, а по-късно – отново сложено подземен.
През 2002 година група всемирски лица, възпитаници на манастира и лами отпред с Хамбо лама Дамба Аюшеев решили да отворят гроба, както било предписано по-рано от Итигелов. Вдигнали саркофага и след ритуални дейности пренесли тялото в Иволгинския дацан.
Започнали да го учат. При натискане на мускулите тъканите се възстановявали, а ставите се сгъвали. Повиканият съдебномедицински специалист даже споделил, че няма да дава умозаключение самичък, и тогава извикали комисия. Най-интересният факт било съществуването на кръв по одраскания палец на аскета, която се била съсирила. „ Ето това не може в никакъв случай да се случи “, споделя Ершова.
Като схванала за феномена, Ершова намерила средства за пътешестване, събрала най-хубавите учени (например патологоанатома криминалист Звягин) и тръгнала за Бурятия, с цел да снима филм и да организира лабораторни проучвания . Хамбо лама Аюшеев дал на учените изрязаните нокти, олющена кожа и паднала от главата на монаха коса.
Изследвания от рода на рентген не били позволени, защото не било известно по какъв начин е влезнал аскетът в това положение и какво може да го унищожи. Белтъчната съставния елемент на тъканите не се разпадала, била идентична на живата. Разпадали се единствено фосфатните групи, т.е. неорганичната част. Били извършени разбори, показващи наличието на разнообразни детайли в тъканите. Оказало се, че в тях има доста стронций и барий.
Било изяснено също по този начин, че Итигелов особено е приемал бром, с цел да потисне мозъчната активност и да премине към изключено положение на съзнанието.
Докато изследвали тялото, почнал развой на мумификация. „ Той беше подложен в стъклен саркофаг – споделя изследователката. – След това, след известно време, този саркофаг се покри с влага. Интерпретацията на близките беше такава, че той подава знаци. “ Ершова счита, че сега на изхвърлянето на влагата ламата е умрял, откакто е обитавал в някакво положение повече от 75 години.
„ Когато е бил подземен, там е имало непрекъсната температура, към +8 градуса и е било изсъхнало. Това е идеалното положение, в което е можел да се намира, без да изразходва непотребна сила. Когато са го извадили, е попаднал в други условия – в Бурятия денем може да бъде 20 градуса над нулата, а нощем – минус 20. Ясно е, че ресурсите (на тялото) са били към този момент незадоволителни “, предлага своята версия тя.
С какво се изяснява феноменът на ламата? Според една от хипотезите Итигелов е изпаднал в положение, близо до анабиоза – нещо, което толкоз дълго и безрезултатно се пробват да реализират експертите по крионика. Но удостоверение на тази догадка няма, както няма и свидетелства в интерес на други пояснения.
След привършване на мероприятието Галина Ершова дала отговор на въпросите на STRF.ru:
Как породи ползата ви към това проучване?
Това е една от тематиките, с които се занимавам, е произходът на религиозното схващане и казусът за гибелта. Затова, когато видях по малкия екран информацията, че от земята са извадили духовник и той се оказал „ по-жив от живите “, беше напълно естествено да не допускам.
А по-късно, когато това се повтори, изясних с малкия екран, снимала това, дали е правилно. Казаха ми, че да, публицистите настина били там и видели всичко, само че по-подробен материал не ми дадоха. Тогава взех решение, че това е феномен, който в действителност съществува. А в случай че той съществува, то би трябвало най-малко да се убедя, че той е действителност.
Затова започнах да диря пари… И трябваше да го направя бързо, тъй като разбирах, че не може да продължи дълго. Намерих пари от компанията „ Неизвестна планета “. Те финансираха и проучването, и паралелно снимаха филм. Общо взето, по този начин съумях да направя всичко в точния момент.
Главната ми задача беше, в случай че това е истина, да остане закрепено описаното събитие. Затова, в случай че в този момент някой стартира да го учи, то към този момент няма какво да каже. Всичко това към този момент стартира да се възприема на равнище „ бурятски чудеса “ и легенди… Затова беше значимо в точния момент да съумея да конкретизирам събитието.
Възможно ли е било, откакто Даши-Доржо Итигелов е изровен и е закрепено ставащото, по-късно да го заровят назад? Или е почнал някакъв необратим развой?
Да, процесът стартира, той би трябвало да се осмисли. И може би трябваше да се вземе решение той да бъде препогребан. Но и би трябвало да се регистрира, че хората видяха нещо толкоз необикновено, че просто по този начин да бъде заровено…
Тоест зародилият голям теоретичен интерес е повлиял на този развой?
Хамбо лама Дамба Аюшев, за което доста го почитам, незабавно откакто видял всичко, схванал, че би трябвало да се направи научно проучване. Специалистите в тази област са малко, по тази причина той не разкрил някой, който да се заеме. И по тази причина разреши на мен – единствено тъй като евентуално аз съм единственият академик, който искаше да го обясни.
И той разбра, че то би трябвало да остане закрепено в науката като теоретичен факт, а не като някаква легенда, с каквито е цялостно, само че нищо не може да се потвърди или опровергае.
Но тялото се съхранява и в този момент?
Да, то се съхранява и в този момент. За него е издигнат специфичен обособен храм в Иволгински дацан. Изнасят го шест пъти годишно на огромни празници, с цел да могат хората да го видят и да му се поклонят. Но живото му положение към този момент го няма./ svetovnizagadki.com
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ