&format=webp)
Клептомания, язовири и индустриално кино: Как започва кариерата на Жан-Люк Годар
За Жан-Люк Годар споделят, че е един от най-великите режисьори на предишния век. Наричат го „ Бащата на Новата вълна “ в киното. Казват, че е трансформирал изкуството вечно, а приносът му е толкоз огромен, че и до през днешния ден режисьори като Куентин Тарантино споделят, че той е най-голямото им ентусиазъм.
Но и най-великите стартират отнякъде. А стартът на Годар не предсказва предстоящ ореол на модернист в изкуството. Напротив, даже наподобява, че Годар е хванал камерата, с цел да се отърве от тежка работа.
Годината е 1953 година, роденият в Париж Годар е на 22 години и си има съществени проблеми, споделя The Guardian. Израства в тежка среда, развил е клептомания, краде постоянно, непрестанно се забърква в някакви пакости.
Освен това го грози повиквателна за френската войска. Стане ли това, е съвсем несъмнено, че ще бъде изпратен в Индокитай, където по това време водят война френските сили. Всъщност това е територията на сегашен Виетнам, по това време френско колониално притежание.
Местните се борят за самостоятелност и в последна сметка побеждават, а френската войска дава големи жертви. Същата неточност ще повтори и американската войска във Виетнам десетина години по-късно. Но това е друга история.
Страхувайки се да не бъде изпратен на война, Годар отпътува за Швейцария. Това става не и без напън от майка му, която пък се чуди по какъв начин да се оправи с проблематичния си наследник. И взема решение, че малко тежък труд ще му пристигна добре. Затова урежда той да работи на може би най-големия строителен обект в Европа по това време – язовирът Grande Dixence в кантон Вале.
Условията там припомнят на трудов лагер, само че въпреки всичко е по-добре от психиатрията, в която Годар е лежал преди този момент по гледище на татко му.
Тук той прави и дебюта си като режисьор. Лентата е наречена „ Operation Concrete “ и е на процедура рекламен филм за язовира. По това време обаче е напълно обикновено да се вършат такива филми.
В началото Годар работи на тежки смени. Швейцарският план мощно припомня на строителството на язовира „ Хувър “ в Съединени американски щати през 30-те години.
Това е голям обект, на който се трудят десетки хиляди служащи. Твърди се, че точно посредством планове като този Съединени американски щати са съумели да се оттласнат от дъното след Голямата меланхолия и икономическия срив. Може би по тази причина в Европа след Втората международна война стартират не един и два големи, държавно спонсорирани планове. А този в Швейцария е най-големият.
След цяла година на строителната площадка Годар стартира да търси връзки и съумява да си откри по-лека работа на бюро. Веднъж освободил се от тежкия физически труд, той взима една камера назаем, стартира да снима в близост и се пробва да притегли вниманието на хората от висшия мениджмънт на плана.
И съумява. Така се ражда “Operation Concrete ”. Разбира се, той доста се разграничава от по-късната му работа, само че значимото в тази ситуация е, че първата стъпка е направена.
Годар снима в сурови условия, като главната нишка е строителството в конкуренция с времето и периодите. Тъй през по-голямата част от годината е прекомерно студено, с цел да стяга бетонът, се работи главно през лятото. Всъщност филмът на Годар улавя единствено един откъслек от строителството, което приключва чак през 1961 година
„ Документирането на подобен огромен план не е изключение в киното. Въпреки че с така наречен индустриално кино се занимават най-вече тесни експерти, в него са се изявявали и режисьори като Робърт Алтман, Линдзи Андерсън и даже Кристофър Нолaн “, споделя Патрик Ръсел, куратор в Британския кино институт.
Тези филми имат и друга значима специфичност – те могат да се създадат единствено в една избрана ера. В Европа след края на Втората международна война на такива огромни планове се гледа с вяра. В този смисъл даже бетонът може да бъде представян като знак на светлото бъдеще.
Само десетина години по-късно в своите филми Годар към този момент ще приказва за „ бетонната джунгла “ на градовете, символизираща студенина и самотност. Тоест за един къс интервал има коренна смяна и в създателя, и в ситуацията.
Няма подозрение, че първият филм на Годар е някаква форма на агитация. У него могат да се открият заемки даже от Сергей Айзенщайн, създател на най-хубавите пропагандни филми за комунистическата гражданска война в Русия от 1917 година В Съединени американски щати също се снимат сходни филми, изключително за строителството на язовира „ Хувър “. Така че може да се каже, че Годар е взел една американска процедура и ѝ е придал европейски тип.
С парите от документалния филм Годар се завръща в Женева и стартира работа по идващия си план – късометражният „ A Flirtatious Woman “, основан на роман на Мопасан.
Големият му режисьорски пробив идва през 1960 година с “Breathless ”, след който пътят му към премиите и славата е открит. През идващите десетилетия Годар ще снима десетки филми и ще остане в историята като крупна фигура и в европейското, и в международното кино.
Но всичко стартира от онази строителна площадка. И концепцията, че може би няма да е неприятно, в случай че бъде изпратен „ на чист въздух “. Всъщност там поема мирис като режисьор.
Но и най-великите стартират отнякъде. А стартът на Годар не предсказва предстоящ ореол на модернист в изкуството. Напротив, даже наподобява, че Годар е хванал камерата, с цел да се отърве от тежка работа.
Годината е 1953 година, роденият в Париж Годар е на 22 години и си има съществени проблеми, споделя The Guardian. Израства в тежка среда, развил е клептомания, краде постоянно, непрестанно се забърква в някакви пакости.
Освен това го грози повиквателна за френската войска. Стане ли това, е съвсем несъмнено, че ще бъде изпратен в Индокитай, където по това време водят война френските сили. Всъщност това е територията на сегашен Виетнам, по това време френско колониално притежание.
Местните се борят за самостоятелност и в последна сметка побеждават, а френската войска дава големи жертви. Същата неточност ще повтори и американската войска във Виетнам десетина години по-късно. Но това е друга история.
Страхувайки се да не бъде изпратен на война, Годар отпътува за Швейцария. Това става не и без напън от майка му, която пък се чуди по какъв начин да се оправи с проблематичния си наследник. И взема решение, че малко тежък труд ще му пристигна добре. Затова урежда той да работи на може би най-големия строителен обект в Европа по това време – язовирът Grande Dixence в кантон Вале.
Условията там припомнят на трудов лагер, само че въпреки всичко е по-добре от психиатрията, в която Годар е лежал преди този момент по гледище на татко му.
Тук той прави и дебюта си като режисьор. Лентата е наречена „ Operation Concrete “ и е на процедура рекламен филм за язовира. По това време обаче е напълно обикновено да се вършат такива филми.
В началото Годар работи на тежки смени. Швейцарският план мощно припомня на строителството на язовира „ Хувър “ в Съединени американски щати през 30-те години.
Това е голям обект, на който се трудят десетки хиляди служащи. Твърди се, че точно посредством планове като този Съединени американски щати са съумели да се оттласнат от дъното след Голямата меланхолия и икономическия срив. Може би по тази причина в Европа след Втората международна война стартират не един и два големи, държавно спонсорирани планове. А този в Швейцария е най-големият.
След цяла година на строителната площадка Годар стартира да търси връзки и съумява да си откри по-лека работа на бюро. Веднъж освободил се от тежкия физически труд, той взима една камера назаем, стартира да снима в близост и се пробва да притегли вниманието на хората от висшия мениджмънт на плана.
И съумява. Така се ражда “Operation Concrete ”. Разбира се, той доста се разграничава от по-късната му работа, само че значимото в тази ситуация е, че първата стъпка е направена.
Годар снима в сурови условия, като главната нишка е строителството в конкуренция с времето и периодите. Тъй през по-голямата част от годината е прекомерно студено, с цел да стяга бетонът, се работи главно през лятото. Всъщност филмът на Годар улавя единствено един откъслек от строителството, което приключва чак през 1961 година
„ Документирането на подобен огромен план не е изключение в киното. Въпреки че с така наречен индустриално кино се занимават най-вече тесни експерти, в него са се изявявали и режисьори като Робърт Алтман, Линдзи Андерсън и даже Кристофър Нолaн “, споделя Патрик Ръсел, куратор в Британския кино институт.
Тези филми имат и друга значима специфичност – те могат да се създадат единствено в една избрана ера. В Европа след края на Втората международна война на такива огромни планове се гледа с вяра. В този смисъл даже бетонът може да бъде представян като знак на светлото бъдеще.
Само десетина години по-късно в своите филми Годар към този момент ще приказва за „ бетонната джунгла “ на градовете, символизираща студенина и самотност. Тоест за един къс интервал има коренна смяна и в създателя, и в ситуацията.
Няма подозрение, че първият филм на Годар е някаква форма на агитация. У него могат да се открият заемки даже от Сергей Айзенщайн, създател на най-хубавите пропагандни филми за комунистическата гражданска война в Русия от 1917 година В Съединени американски щати също се снимат сходни филми, изключително за строителството на язовира „ Хувър “. Така че може да се каже, че Годар е взел една американска процедура и ѝ е придал европейски тип.
С парите от документалния филм Годар се завръща в Женева и стартира работа по идващия си план – късометражният „ A Flirtatious Woman “, основан на роман на Мопасан.
Големият му режисьорски пробив идва през 1960 година с “Breathless ”, след който пътят му към премиите и славата е открит. През идващите десетилетия Годар ще снима десетки филми и ще остане в историята като крупна фигура и в европейското, и в международното кино.
Но всичко стартира от онази строителна площадка. И концепцията, че може би няма да е неприятно, в случай че бъде изпратен „ на чист въздух “. Всъщност там поема мирис като режисьор.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ