За името се водят спорове. Между певици, композитори, диригенти и

За името се водят разногласия. Между певици, композитори, диригенти и продуценти прехвърчат искри. Публиката в целия свят обаче има в главата си единствено едно – красива музика, която улавя най-хубавото от националните песни на България. Днес хорът „ Мистерия на българските гласове “ изнася концерт в София.

Отварящ кадър от филм с 9 номинации за „ Оскар “. На напред във времето са ирландски крайбрежия и крайбрежно село, през което крачи Колин Фарел . Гледката е идилична. Това, което прави атмосферата още по-завладяваща, е песента, която звучи на заден декор. Тя е „ Полегнала е Тодора “ в осъществяване на „ Мистерия на българските гласове “.

В сряда хорът „ Мистерия на българските гласове “ ще изнесе концерта „ Гласове и струни “ в зала " България ". В него композиторът и музикант Георги Андреев съумява да слее гласовете на певиците със струнните принадлежности на „ Кварто квартет “ – Иван Пенчев, Светлана Станчева, Татяна Тодорова и Димитър Тенчев , които са част от състава на Софийската филхармония.

Идеята за плана е на продуцента на „ Мистерия на българските гласове “ Боряна Бункова , която кани Андреев поради опита му в съчетаването на национална с класическа музика.

За пръв път сходен концерт имаше през юни 2023 година, а по-късно той жъне триумфи и зад граница.

„ В тези известни и извънредно добре познати акапелни произведения резервирам хоровата партитура непокътната, като към нея прибавям инструментален звуков „ слой ” в струнен квартет “, споделя за „ Гласове и струни “ Андреев.

През годините в хора „ Мистерия на българските гласове “ пеят десетки от най-изявените реализатори на национални песни. За името, състава и правата за осъществяванията се водят разногласия, някои от тях стигат и до съда. В последна сметка обаче публиката разпознава в „ Мистерия на българските гласове “ пленителна национална музика, която покорява слушателите както в България, по този начин и по целия свят.

Началото на хора е още в средата на предишния век. През 1952 година по концепция на основния редактор на редакция " Народна музика " в БНР Георги Бояджиев се образува „ Ансамбълът за национални песни на Българското радио “. Тогава той включва хор и оркестър с фолклорни принадлежности.

Първи диригент на тогавашния хор е Борис Петров. Диригенти са били и известните Красимир Кюркчийски, Димитър Динев, Георги Генов и други. От дълги години пък с хора е обвързвана актуалната диригентка на „ Мистерия на българските гласове “ Дора Христова .

За „ Ансамбъла за национални песни на Българското радио “ пишат композитори като Филип Кутев, Николай Кауфман, Христо Тодоров, Стефан Мутафчиев и други.

Ключов за интернационалния триумф на обединенията е швейцарският продуцент Марсел Селие . През 50-те години той попада на записи на осъществяванията на ансамбъла на БНР. Удивлението му кара него и брачната половинка му Катрин да стартират партньорство с радиото и да изплащат права за излъчването на записи с българските национални песни.

В Швейцария те трансформират това лъчение в ежемесечно 30-минутно предаване, което съществува към 30 години. Именно те основават и името „ Мистерия на българските гласове “, което последователно се трансформира в комерсиална марка.

Освен предаването Селие дълги години работи и в последна сметка през 1975 година издава албум под името „ Мистерия на българските гласове “, които последователно се трансформира в световен шлагер. Следват още три албума. В четирите плочи влизат осъществяванията освен на хора на радиото, само че и на Ансамбъл „ Филип Кутев “, хоровете „ Пирин “, „ Тракия “, „ Родопа “, „ Толбухин “ .

Още първият от поредицата от четири албуми печели френската премия за най-хубав албум „ Гран при дю Диск “.

Постепенно известността нараства и оттатък океана, с помощта на английска звукозаписна компания, която купува от Селие правата за редиострибуция на албума за Съединени американски щати.

„ Удари ме толкоз мощно прочувствено, че безусловно седнах. Казах „ какво за Бога беше това “, споделя години по-късно Иво Ватс-Ръсел , който стои в основата на преиздаването на албумите в Съединени американски щати, Япония и други места по света.

В последна сметка „ Мистерия на българските гласове “, Втората част печели през 1990 година премия „ Грами “ в категорията обичайната фолклорна музика за звукозапис. Преди и по-късно има и още номинации за най-престижните музикални награди.

Още преди, само че и по-късно хорът изнася голям брой концерти в зали по целия свят и се трансформира в събитие на музикалната сцена.

Албумите провокират интереса и похвалата на световноизвестни реализатори като Пол Саймън, Дейвид Бауи, Франк Дзапа, Боби МакФерин и други.

Именно на гърба на огромните триумфи, а и във времената след 1989 година, в последна сметка при започване на 90-те истинският отбор към радиото се разцепва на няколко елементи.

По-късно ръководеният от Дора Христова хор, който работи под шапката на Българска национална телевизия, получава от Марсел Селие правото да употребява „ Мистерия на българските гласове “ за концерти. Някои от певиците от остарелия радио хор пък стават част от разнообразни обединения като „ Космически гласове “, " Големите български гласове “ и други.

Но това не е най-важната част от историята.

И до през днешния ден най-популярни остават осъществяванията на „ Полегнала е Тодора “, „ Ерген деда “, „ Девойко мари убава “, „ Дилмано, Дюлберо “ и други. От тях звучат гласовете на Ева Георгиева, Янка Рупкина, Надежда Хвойнева, Стефка Съботинова, Елена Божкова и доста други.

През 2018 година актуалният хор „ Мистерия на българските гласове “ показа новия си албум „ БууЧииМиш “ . В него присъединяване имат още австралийската певица Лиса Джерард , бийтбоксъра Скилър и други реализатори.

„ Как можех да устоя на това да вземам участие в най-красивото нещо, което в миналото съм чувала? Обичам тези дами “, споделя Лиса Джерард пред Гардиан.