Емоционално представяне на „Книга за Христо Фотев. Сърцето ми прилича на пристанище“ в Бургас
За Христо Фотев Бургас е името на неговата орис. “, споделя Керана Ангелова в новата си книга, отдадена на поета, в която повежда читателя през мемоари, живи чувства и прочувствени картини — едно „ блестящо образно прекарване “, изрисувани като че ли с цветовете, мечтателността и светналата деликатност на Шагал.
В препълнената изложбена зала на БХГ “ Петко Задгорски “ измежду поети и писатели от разнообразни потомство и измежду картините на сантиментално близката и на Фотев и на Керана Ангелова художничка Виолета Масларова, бе премиерата на „ Книга за Христо Фотев. Сърцето ми наподобява на пристанище “.
Книгата сплотява къси прозаични фрагменти и персонални мемоари, в които авторката разпростира срещите си с поета, духа на времето и атмосферата на бургаската бохема от втората половина на XX век.
Творбата показа редакторът на книгата – литературоведът доктор Добрина Топалова.
Според нея в книгата посредством персоналното прекарване не просто оживява духа на Христо Фотев, само че се усеща и подтекста, и културата на времето му. А срещата на стихотворец с поета се трансформира в безшумно съпреживяване — наситено с красиви, светли мигове, само че и с горчиви сенки, които придават дълбочина и истина на описа.
В представянето участваха и поетесата Елка Василева и режисьорът Румен Велев.
„ …Поезията му е открай до дъно прослава на живота, на живеенето. Епифания, в смисъла на просветляващи прочувствени открития, осезаващи момента в цялата му цялост. Затова и екзалтацията му във всичките й смисли беше само вероятният метод да бъде изразен самият той, по този начин „ диспропорционален и хубав “ посред пространството на поезията “, написа още в книгата Керана Ангелова.
„ Бях на самия връх на мойта младост.
Бях див, диспропорционален и хубав.
Обичах те без благосклонност аз — със гняв —и се удивлявам, че останах жив.
Бях млад, хубав и неистински.
Как падах аз над тъмния ти глас.
Виновен съм — от твоя печален спомен не правдивост — благосклонност желая аз.
И отново сънувам оня ярък хаос…
(Не подозирах, а съм бил благополучен.)
Обичах те без благосклонност аз — със гняв.
И скърбя, че останах жив. “
/Христо Фотев/
В препълнената изложбена зала на БХГ “ Петко Задгорски “ измежду поети и писатели от разнообразни потомство и измежду картините на сантиментално близката и на Фотев и на Керана Ангелова художничка Виолета Масларова, бе премиерата на „ Книга за Христо Фотев. Сърцето ми наподобява на пристанище “.
Книгата сплотява къси прозаични фрагменти и персонални мемоари, в които авторката разпростира срещите си с поета, духа на времето и атмосферата на бургаската бохема от втората половина на XX век.
Творбата показа редакторът на книгата – литературоведът доктор Добрина Топалова.
Според нея в книгата посредством персоналното прекарване не просто оживява духа на Христо Фотев, само че се усеща и подтекста, и културата на времето му. А срещата на стихотворец с поета се трансформира в безшумно съпреживяване — наситено с красиви, светли мигове, само че и с горчиви сенки, които придават дълбочина и истина на описа.
В представянето участваха и поетесата Елка Василева и режисьорът Румен Велев.
„ …Поезията му е открай до дъно прослава на живота, на живеенето. Епифания, в смисъла на просветляващи прочувствени открития, осезаващи момента в цялата му цялост. Затова и екзалтацията му във всичките й смисли беше само вероятният метод да бъде изразен самият той, по този начин „ диспропорционален и хубав “ посред пространството на поезията “, написа още в книгата Керана Ангелова.
„ Бях на самия връх на мойта младост.
Бях див, диспропорционален и хубав.
Обичах те без благосклонност аз — със гняв —и се удивлявам, че останах жив.
Бях млад, хубав и неистински.
Как падах аз над тъмния ти глас.
Виновен съм — от твоя печален спомен не правдивост — благосклонност желая аз.
И отново сънувам оня ярък хаос…
(Не подозирах, а съм бил благополучен.)
Обичах те без благосклонност аз — със гняв.
И скърбя, че останах жив. “
/Христо Фотев/
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ