Рядко явление може да разкрие връзката на Стоунхендж с Луната
За хората, събирали се през вековете в Стоунхендж - внушителния праисторически монумент, който от 4500 години се извисява над равнината Солсбъри в Югозападна Англия - евентуално е било ясно по какъв начин слънцето е повлияло на дизайна му.
Централната ос на каменния кръг е била - и към момента е, подравнена с изгрева на слънцето в средата на лятото и залеза в средата на зимата, като камъните трагично обрамчват изгрева и залеза на слънцето, когато дните са най-дълги и най-къси.
Но дали Стоунхендж и вероятно други мегалитни монументи по света са насочени и по отношение на луната?
Идеята, че Стоунхендж е обвързван по някакъв метод с Луната, се утвърждава през 60-те години на ХХ век. Тази идея обаче не е била систематично изследвана - споделя Клайв Ругълс, почетен професор по археоастрономия в учебното заведение по археология и антична история в университета в Лестър.
Това лято археолозите употребяват малко познатото лунно събитие, което се случва на всеки 18,6 години, с цел да го изследват като част от работата си по разбирането на аргументите за построяването на Стоунхендж.
Подобно на слънцето, луната изгрява на изток и залязва на запад. Въпреки това изгревът и залезът на Луната се движат от север на юг и назад в границите на един месец. Северните и южните крайни точки също се трансформират за интервал от към 18 години и половина. Лунното стоене е, когато най-северният и най-южният изгрев и залез на Луната са най-отдалечени един от различен.
" Изгревът на Луната се трансформира всеки ден и в случай че наблюдавате това в продължение на един месец, ще забележите, че има северна и южна граница, оттатък които Луната в никакъв случай не изгрява (или залязва) ", споделя Фабио Силва, старши учител по археологическо моделиране в университета в Борнмът.
Централната ос на каменния кръг е била - и към момента е, подравнена с изгрева на слънцето в средата на лятото и залеза в средата на зимата, като камъните трагично обрамчват изгрева и залеза на слънцето, когато дните са най-дълги и най-къси.
Но дали Стоунхендж и вероятно други мегалитни монументи по света са насочени и по отношение на луната?
Идеята, че Стоунхендж е обвързван по някакъв метод с Луната, се утвърждава през 60-те години на ХХ век. Тази идея обаче не е била систематично изследвана - споделя Клайв Ругълс, почетен професор по археоастрономия в учебното заведение по археология и антична история в университета в Лестър.
Това лято археолозите употребяват малко познатото лунно събитие, което се случва на всеки 18,6 години, с цел да го изследват като част от работата си по разбирането на аргументите за построяването на Стоунхендж.
Подобно на слънцето, луната изгрява на изток и залязва на запад. Въпреки това изгревът и залезът на Луната се движат от север на юг и назад в границите на един месец. Северните и южните крайни точки също се трансформират за интервал от към 18 години и половина. Лунното стоене е, когато най-северният и най-южният изгрев и залез на Луната са най-отдалечени един от различен.
" Изгревът на Луната се трансформира всеки ден и в случай че наблюдавате това в продължение на един месец, ще забележите, че има северна и южна граница, оттатък които Луната в никакъв случай не изгрява (или залязва) ", споделя Фабио Силва, старши учител по археологическо моделиране в университета в Борнмът.
Източник: rozali.com
КОМЕНТАРИ