Призраците в древния свят
За хората от античния свят нямало подозрение, че душата на човек оцелява след гибелта на тялото. Те вярвали, че мъртвите на този свят не престават да живеят под друга форма в различен свят, според от няколко фактора – методът им на живот, методът, по който са заровени и по какъв начин са запомнени измежду живите. Вярата в живота след гибелта и това, което се случва след нея, е друга в другите култури, само че едно е несъмнено – всички антични нации са вярвали, че гибелта не е крайната точка.
Призраците в Месопотамия
В културата на Месопотамия гибелта се преглежда, като последна форма на живот и връщане от „ там “ няма. Земята, която принадлежала на мъртвите, била позната под доста имена – едно от тях е „ Irkalla ” или „ земята, от която няма връщане “. В нея мъртвите прекарват времето си в мрачевина, ядат пръст и пият от чаши, направени от тиня. Това битие било последно за индивида, без значение какъв брой богат или безпаричен бил той преди гибелта си. Тази земя била ръководена от тъмна кралица, наречена Ereshkigal. Никой не можел да напусне това място, само че все пак, от време на време на душите им било позволявано да се върнат при живите, с цел да изпълнят някаква задача. Призраците се появявали на земята, единствено в случай че трябвало да поправят нещо неправилно. Въпреки, че призраците в Месопотамия се появявали с положителни планове, те постоянно били нежелани посетители, които бивали отпращани чрез вълшебства, амулети, молебствия и екзорсизъм.
Призраците в Египет
В античен Египет появяването на фантом също било нещо доста съществено и рисково. За египтяните нямало разбиране като „ фиктивен “. Те вярвали, че при гибелта душата отпътувала към „ Залата на истината “, където била съдена от бога Озирис и 42 съдии. Съдиите правели следното – те измервали тежестта на сърцето по отношение на тежестта на бялото перо на истината. Ако сърцето било по-леко от перото, душата продължавала към задгробния живот, само че в случай че било по-тежко от перото, сърцето било хвърляно на пода, откъдето било изяждано от страшилище и душата преставала да съществува. Египтяните вярвали, че сърцето би било по-леко от перото, в случай че човек е водил добър живот и по-тежко, в случай че е бил неприятен човек. Задгробният живот се наричал „ Полето на тръстиките “ и бил огледален на живота на земята. Човек можел да се любува на дома, в който е живял преди, да седне до дървото в градината си и да играе с обичаното си куче, тъй че нямало причина да желае да се върне назад на земята. За египтяните обаче, имало разлика сред „ дух “, който водел прекрасен живот в „ Полето на тръстиките “ и „ фантом “, който се прибирал назад при живите.
Призраците в Гърция и Рим
В антична Гърция задгробният живот се състоял от три царства. Когато някой почине, в устата му се поставяла монета, с която той трябвало по-късно да заплати на лодкаря Харон, който да го придвижи през река Стикс. Тази монета не била толкоз за разплащане, колкото като знак на почитание сред душата и боговете – колкото по-голяма е цената на монетата, толкоз по-добро място се отреждало за мъртвия в лодката на Харон. Когато душата пристигнела на другия бряг на река Стикс, трябвало да премине през триглавото куче Цербер, след което да застане пред тримата съдии, с цел да понесе отговорността за живота, който е водила приживе. Когато историята е разказана, съдиите давали на душата чаша вода от река Лета – реката на забравата, при което душата забравяла за предходния си живот на земята. След това съдиите казвали на душата къде да иде – в случай че мъртвият е бил боец, паднал в борба, отивал на място, наречено Елисейски полета, което било Рай; в случай че е бил добър човек, отивал в друго царство, което също било прелестно, само че в случай че е бил неприятен човек, тогава душата била изпращана в мрака на Тартар, където оставала, до момента в който не изкупи греховете от земния живот. Никоя душа не била осъждана „ постоянно “ – след време можела да отиде в друго царство, само че не можела да се връща при живите. Почти същото било и при римляните, само че те имали доста по-силни вярвания в завръщането на призраците, в сравнение с елините.
Келтски призраци
В северна Европа, Ирландия, Шотландия и Уелс съществува нещо като езически празник, прочут като „ Samhain ”. Езичниците от тези райони считали, че животът тече под формата на кръг, а не неотклонно, а годината се завъртала към този кръг. „ Samhain ” съставлява краят на един цикъл и началото на нов. Тогава се счита, че линията сред живите и мъртвите става доста тънка и през този интервал мъртвите могат да се върнат назад. Това нормално се случвало в края на октомври и началото на ноември. Въпреки, че има доста източници, твърдящи, че “Samhain ” е бога на мъртвите, това не е правилно. Самата дума значи „ завършек на лятото “ на келтски. Мъртвите можели умерено да се разхождат в близост през този интервал, а околните им приготвяли храните, които те в миналото обичали. Лошото обаче е, че всеки труп можел да се разхожда, по тази причина живите носели маски – с цел да не бъдат разпознати от призраци, които можели да им навредят. Това по-късно се трансформира в актуалния празник Хелоуин.
Призраци в Китай и Индия
В китайската просвета духът на човек, който се е удавил, починал самичък, починал в борба или е имал мъчителна гибел, може да има човешка форма и да се забележи единствено нощем под светлина от факел. Духът на предшествениците ни, които желали да ни предупредят нещо, се появявал в сънищата. В античен Китай призраците се смятали за несъмнена действителност. Те вярвали, че мъртвите продължавали да оказват голямо въздействие върху живота на живите.
В индийската просвета душите на мъртвите също имали човешка форма, само че можели да я трансформират. Краката на тези призраци били обърнати назад, което означавало, че нещо неприятно се е случило. За индийците появяването на фантом не значело нищо положително, само че в случай че в съня си видели умрял техен непосредствен, те не се страхували и не го считали за неправилно.
