Свети Игнатий и гадаене за идната година
През декември българите почитат няколко огромни светци и означават техните празници. Това е и месецът, в който завършва остарялата година и стартира новата. Преходно време, белязано от голям брой обреди и забрани.
Празниците през декември:
4 декември Св. Варвара;
5 декември Савинден;
6 декември Никулден;
12 декември Св. Спиридон;
18 декември Св. Модест;
20 декември Игнажден;
22 декември Св. Анастасия;
24 декември Бъдни вечер;
25 декември Коледа;
27 декември Стефановден.
На 20 декември българската черква и националният календар означават празника Игнажден, отдаден на св. Игнатий Богоносец. Когато Игнатий бил малко момче, Иисус Христос го взел на ръце, повдигнал го и споделил на своите почитатели и възпитаници, които тъкмо в този миг спорели кой от тях е максимален: „ Истина ви споделям, в случай че не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно “. Изобразяваното на иконите в ръцете на Иисус малко момче е точно Игнатий Богоносец. Така го запомнили апостолите.
След като Траян не съумял да накара Игнатий да му се подчини и да принесе жертва, го изпратил в Рим, с цел да бъде обществено екзекутиран. В Колизеума след горещи молби към римските християни да не попречат на мъченичеството му той бил хвърлен на зверовете през 108 година сл.Хр. По време на това последно пътешестване св. Игнатий написал седем послания, които Поликарп Смирненски изпратил до филипяни и римляни. След гибелта си той се е явявал на мнозина, които вярвали в него, помагал при лекуването на тежки заболявания и хората почнали да търсят постоянно помощта му.
Ден, обуславящ новата година
В националните показа на Игнажден започвала новата година. Вярвало се, че всичко, което се прави на този ден, имало магическа мощ да донесе здраве, изобилие и шанс през идната година. Затова българинът се вглеждал деликатно в знаците, които му давал светът през този ден.
Празникът Игнажден се е наричал още Иднажден, Млада година, Нов ден или Полазовден. Смятало се е, че на празника и след него денят стартира да нараства с по едно грахово зърно, а слънцето се обръщало към пролетта. Вярвало се е, че огньовете, които се палят на земята на този ден, са тип слънчева магия. Те символизирали слънчевия диск и помагали на слънцето да свети по-силно. Паленето на огън на земята имало за цел да укрепи небесния огън в дните, в които е най-слаб. Освен това той има силата да пречиства и унищожава всичко неприятно. На Игнажден домакините месели колачета за всеки член от фамилията. Първата щипка мая обаче са запазвали като лек.
фотография: iStock
Със особено забъркан мая вечерта против Игнажден можело да се вършат вълшебства за благодат и обич. Магическият ритуал се правил единствено от дами. Строго се спазвала възбраната да не се позволяват мъже до обреда, именуван Пазене на кваса. Той започвал вечерта на 19 декември с магическо мълчано хоро, играно от събралите се скрито в някоя къща дами и моми. Те играели мълчешком, без музика към нощвите за месене на самун. Задължително участвали и възрастни знахарки с магьоснически знания и качества. Докато се играело мълчаното хоро, две девойки, обърнати с тил към нощвите, замесвали мая за самун. Едната е трябвало да бъде първата на татко и майка, а другата – родена последна. Към брашното знахарките, които в действителност ръководели целия ритуал, добавяли стрити на прахуляк магьоснически билки и наричали вълшебен слова. Това те правели, до момента в който двете девойки месели, а останалите играели. След това квасът се увивал прилежно в забрадка и се оставял в ъгъла на стаята. До него сядала една от дамите и го пазела, стояла будна през цялата нощ, а останалите продължавали да играят. На идната вечер отнасяли кваса в дома на някоя друга от участничките, където още веднъж го пазели. И по този начин в продължение на 12 нощи квасът бил пренасян и защитаван в 12 разнообразни къщи, само че тайнственото мълчано хоро се играело единствено три пъти, вечерта против Игнажден, на Бъдни вечер и против Васильовден.
Сутринта на Сурваки, или Васильовден, знахарките разкъсвали кваса и го раздавали единствено на дамите в обреда. Той се пазел през цялата година и имал голяма мощ да отблъсква всичко зло и да притегля положителното и шанса към дамата, която го носела, и нейния дом. Омъжените дами, притежаващи кваса, мощно привличали съпрузите си, които омагьосани, започвали да ги гледат като писани яйца. Ако притежателката на кваса е мома, всички момци, които я зърнели, незабавно губели мозъка си по нея и се избивали да я желаят за брачна половинка.
На Игнажден доста необятно публикувано е било и чакането на полазник. Така се е наричал първият човек, който влезе в къщата през този ден. Вярвало се, че какъвто е индивидът, такава ще е и годината. За задачата домакинята ставала рано и почиствала добре дома. Измитала даже и саждите от комина. Но с цел да не стават неточности, всяка къща си имала собствен, авансово определен полазник, който се считало, че носи положително. За най-благополучни полазници се възприемали здравите и заможни мъже или младите бременни дами.
Полазникът се чакал с наслада и неспокойствие и се посрещал като безценен посетител. Той първо поздравявал домакините, като наложително носел пръчка и тресчици, които поставял в огнището. С пръчката го разравял и наричал: „ Колкото искрици излязат, толкоз пиленца, агънца, теленца, жребченца и дечица да се народят! “. След това ръсел пшеница из къщата и продължавал да благославя: „ Да се роди благодат, дето рало върви и дето не върви! “.
Домакините от своя страна с признателност гощавали полазника богато и го дарявали с храна, забрадка и везана риза.
Обича ме, не ме обича
На Игнажден момите гадаели за това дали и за кого ще се омъжат през новата година. За задачата момата излизала вечерта, сядала на дръвника на двора с шепа ечемик, посипвала се с ечемика и казвала заклинанието: „ Който ми е на шанс, да пристигна да жънем дружно! “. След това се навеждала и със затворени очи с дясната ръка вземала от ечемика, а с лявата – няколко тресчици или пръчки. Ако се окажело, че треските са чифт (четен брой), женитба през новата година нямало да има. Но в случай че се окажели тек (нечетен брой), тогава момата слагала събрания ечемик под възглавницата си и повтаряла заклинанието три пъти. След което лягала да спи. Вярвало се, че ще ù се присъни момъкът, за който да се омъжи през настъпващата година.
Вечерта на Игнажден е първата от трите кадени вечери. Другите две са Бъдни вечер и вечерта преди Йордановден. На игнажденската софра се събира цялото семейство. Понеже празникът попада в края на Коледния пост, на трапезата всички храни би трябвало да са постни. В предишното се правели сарми, картофи с праз, фасул със зеле и туршия, както и пита без декорация. След като каже молитва и прекади трапезата, стопанинът разчупвал питата над главата си, като раздавал частите на останалите от фамилията. Вярвало се, че на който се падне най-голямото парче, у него ще бъде и шансът. От трапезата по време на ястие не се ставало, тъй като се вярвало, че кокошките няма да мътят. Освен това на Игнажден не се е желало, нито давало нищо назаем, с цел да не излезе шансът от вкъщи.
Статията е оповестена в Списание 8, бр.12/2024
Празниците през декември:
4 декември Св. Варвара;
5 декември Савинден;
6 декември Никулден;
12 декември Св. Спиридон;
18 декември Св. Модест;
20 декември Игнажден;
22 декември Св. Анастасия;
24 декември Бъдни вечер;
25 декември Коледа;
27 декември Стефановден.
На 20 декември българската черква и националният календар означават празника Игнажден, отдаден на св. Игнатий Богоносец. Когато Игнатий бил малко момче, Иисус Христос го взел на ръце, повдигнал го и споделил на своите почитатели и възпитаници, които тъкмо в този миг спорели кой от тях е максимален: „ Истина ви споделям, в случай че не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно “. Изобразяваното на иконите в ръцете на Иисус малко момче е точно Игнатий Богоносец. Така го запомнили апостолите.
Отказва жертвоприношенията
Свети Игнатий станал възпитаник на евангелист Йоан, който след това го ръкоположил за свещеник на Антиохия. Заемал този пост 40 години. Веднъж император Марк Улпий Траян наредил в чест на успехите му всички жители да принесат жертви на езическите богове. Епископ Игнатий отказал да го направи и наредил на всички християни да се откажат от жертвоприношенията. Когато императорът схванал, се отправил към Антиохия, с цел да наложи послушание. Там двамата се срещнали и императорът попитал що за име е това Богоносец, а Игнатий отвърнал, че го наричали по този начин, тъй като носел Бог в себе си.След като Траян не съумял да накара Игнатий да му се подчини и да принесе жертва, го изпратил в Рим, с цел да бъде обществено екзекутиран. В Колизеума след горещи молби към римските християни да не попречат на мъченичеството му той бил хвърлен на зверовете през 108 година сл.Хр. По време на това последно пътешестване св. Игнатий написал седем послания, които Поликарп Смирненски изпратил до филипяни и римляни. След гибелта си той се е явявал на мнозина, които вярвали в него, помагал при лекуването на тежки заболявания и хората почнали да търсят постоянно помощта му.
Ден, обуславящ новата година
В националните показа на Игнажден започвала новата година. Вярвало се, че всичко, което се прави на този ден, имало магическа мощ да донесе здраве, изобилие и шанс през идната година. Затова българинът се вглеждал деликатно в знаците, които му давал светът през този ден. Празникът Игнажден се е наричал още Иднажден, Млада година, Нов ден или Полазовден. Смятало се е, че на празника и след него денят стартира да нараства с по едно грахово зърно, а слънцето се обръщало към пролетта. Вярвало се е, че огньовете, които се палят на земята на този ден, са тип слънчева магия. Те символизирали слънчевия диск и помагали на слънцето да свети по-силно. Паленето на огън на земята имало за цел да укрепи небесния огън в дните, в които е най-слаб. Освен това той има силата да пречиства и унищожава всичко неприятно. На Игнажден домакините месели колачета за всеки член от фамилията. Първата щипка мая обаче са запазвали като лек.
фотография: iStock Със особено забъркан мая вечерта против Игнажден можело да се вършат вълшебства за благодат и обич. Магическият ритуал се правил единствено от дами. Строго се спазвала възбраната да не се позволяват мъже до обреда, именуван Пазене на кваса. Той започвал вечерта на 19 декември с магическо мълчано хоро, играно от събралите се скрито в някоя къща дами и моми. Те играели мълчешком, без музика към нощвите за месене на самун. Задължително участвали и възрастни знахарки с магьоснически знания и качества. Докато се играело мълчаното хоро, две девойки, обърнати с тил към нощвите, замесвали мая за самун. Едната е трябвало да бъде първата на татко и майка, а другата – родена последна. Към брашното знахарките, които в действителност ръководели целия ритуал, добавяли стрити на прахуляк магьоснически билки и наричали вълшебен слова. Това те правели, до момента в който двете девойки месели, а останалите играели. След това квасът се увивал прилежно в забрадка и се оставял в ъгъла на стаята. До него сядала една от дамите и го пазела, стояла будна през цялата нощ, а останалите продължавали да играят. На идната вечер отнасяли кваса в дома на някоя друга от участничките, където още веднъж го пазели. И по този начин в продължение на 12 нощи квасът бил пренасян и защитаван в 12 разнообразни къщи, само че тайнственото мълчано хоро се играело единствено три пъти, вечерта против Игнажден, на Бъдни вечер и против Васильовден.
Сутринта на Сурваки, или Васильовден, знахарките разкъсвали кваса и го раздавали единствено на дамите в обреда. Той се пазел през цялата година и имал голяма мощ да отблъсква всичко зло и да притегля положителното и шанса към дамата, която го носела, и нейния дом. Омъжените дами, притежаващи кваса, мощно привличали съпрузите си, които омагьосани, започвали да ги гледат като писани яйца. Ако притежателката на кваса е мома, всички момци, които я зърнели, незабавно губели мозъка си по нея и се избивали да я желаят за брачна половинка.
На Игнажден доста необятно публикувано е било и чакането на полазник. Така се е наричал първият човек, който влезе в къщата през този ден. Вярвало се, че какъвто е индивидът, такава ще е и годината. За задачата домакинята ставала рано и почиствала добре дома. Измитала даже и саждите от комина. Но с цел да не стават неточности, всяка къща си имала собствен, авансово определен полазник, който се считало, че носи положително. За най-благополучни полазници се възприемали здравите и заможни мъже или младите бременни дами.
Полазникът се чакал с наслада и неспокойствие и се посрещал като безценен посетител. Той първо поздравявал домакините, като наложително носел пръчка и тресчици, които поставял в огнището. С пръчката го разравял и наричал: „ Колкото искрици излязат, толкоз пиленца, агънца, теленца, жребченца и дечица да се народят! “. След това ръсел пшеница из къщата и продължавал да благославя: „ Да се роди благодат, дето рало върви и дето не върви! “.
Домакините от своя страна с признателност гощавали полазника богато и го дарявали с храна, забрадка и везана риза.
Обича ме, не ме обича
На Игнажден момите гадаели за това дали и за кого ще се омъжат през новата година. За задачата момата излизала вечерта, сядала на дръвника на двора с шепа ечемик, посипвала се с ечемика и казвала заклинанието: „ Който ми е на шанс, да пристигна да жънем дружно! “. След това се навеждала и със затворени очи с дясната ръка вземала от ечемика, а с лявата – няколко тресчици или пръчки. Ако се окажело, че треските са чифт (четен брой), женитба през новата година нямало да има. Но в случай че се окажели тек (нечетен брой), тогава момата слагала събрания ечемик под възглавницата си и повтаряла заклинанието три пъти. След което лягала да спи. Вярвало се, че ще ù се присъни момъкът, за който да се омъжи през настъпващата година. Вечерта на Игнажден е първата от трите кадени вечери. Другите две са Бъдни вечер и вечерта преди Йордановден. На игнажденската софра се събира цялото семейство. Понеже празникът попада в края на Коледния пост, на трапезата всички храни би трябвало да са постни. В предишното се правели сарми, картофи с праз, фасул със зеле и туршия, както и пита без декорация. След като каже молитва и прекади трапезата, стопанинът разчупвал питата над главата си, като раздавал частите на останалите от фамилията. Вярвало се, че на който се падне най-голямото парче, у него ще бъде и шансът. От трапезата по време на ястие не се ставало, тъй като се вярвало, че кокошките няма да мътят. Освен това на Игнажден не се е желало, нито давало нищо назаем, с цел да не излезе шансът от вкъщи.
Статията е оповестена в Списание 8, бр.12/2024
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ