Командирът на Спартан: Нарекоха ни ангели в небето. Това изпълва със смисъл нашата дейност
За Гергьовден приказват " ангелите в небето " – хората, които се качват на военния аероплан " Спартан ", с цел да избавят животи.
Всички са налице и в подготвеност за новата си задача. С акуратен проект за деяние. Командир на екипажа на военния " Спартан " е капитан Йордан Димитров. С над 800 летателни часа зад тила си.
" На първи май върша 15 години в 16-а авиабаза. Това ми е първото систематизиране след военните учебни заведения. И преди този момент имам още 5 години в тях. Не ми е било най-детската съкровена фантазия. Може би на по-късен стадий осъзнах това нещо. Може би в 10-12 клас. Имаше едно изявление с водач на изтребител, който разказваше за тази специалност и аз в действителност останах впечатлен. В рода си нямам никой, обвързван с авиацията. Първият полет не може да се опише - това би трябвало да се изживее. Най-хубавото е, че аз дори нямах шофьорска брошура ", съобщи Димитров.
Така, още при първия полет във военното учебно заведение в Долна Митрополия през 2007 година осъзнал, че авиацията ще бъде неговото предопределение.
" Емоцията да гледаш на нещата от високо е неописуема. Да имаш надзор над тази изключителна мощност, не може да се опише. Трябва да бъде изживяно. Не е като да пътуваш в пътнически аероплан. Ти управляваш тази техника, носиш отговорност за себе си, за екипажа, за хората, които возиш. В зависимост от задачата, която изпълняваш, отговорността нараства още повече ", изясни капитанът.
Той си спомни по какъв начин е превозил пострадало дете на плаж в Бургаско с военния " Спартан " - до " Пирогов ".
" Никога няма да не помни. Първият ми полет за аварийно-спасително обезпечаване, по този начин наречената здравна евакуация, предходната година август месец, пострада едно дете на плажа в Несебър. Веднага беше задействан дежурният екипаж, на който аз бях пълководец за първи път с втори водач. Смея да настоявам, че полета изпълняхме безупречно. На връщане от Бургас към София имаше проблеми с метеорологичната конюнктура. Времето беше извънредно неприятно ", спомня си той.
Няколко месеца по-късно капитан Димитров получил и най-голямата премия за задачата до Бургас.
" Няколко месеца по-късно получихме в базата писмо от " Пирогов ", че дребният пациент е изписан за домашно лекуване. Тогава страстта, която изпитах вътрешно, в действителност бе най-великото нещо в професионалната ми кариера. Преди месец-два получихме благодарствено писмо и от околните на едно дете, което закарахме в Германия за чернодробна трансплантация. Има едно изречение, вътре в писмото, където околните назовават екипажа ангели в небето. Това изпълва със смисъл нашата активност ", спомни си военният водач.
Мисиите за капитан Димитров в никакъв случай не завършват с кацането назад в София. Напротив. Приземяването дава полет на самооценката и критичността – какво повече е можело да бъде направено.
" Старая се да няма страст в кабината или най-малко да бъде минимизирана. Доколкото е допустимо. След привършване на самата задача си върша самокритика за себе си. Но най-емоционалните задачи за мен са транспорта на деца, главно медицинските евакуации. Може би фактът, че съм татко на две дребни деца, способства за това нещо. Но в действителност желая в кабината да бъдем същински експерти ", съобщи Димитров в ефира на NOVA.
Често надалеч от операционната и без бяла престилка, само че все по този начин отдадена на идеята – да оказва помощ и избавя - лейтенант Мария Якова към този момент дванайсет години се бори за живота на пациентите. Тя е доктор в клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология към Военномедицинска академия. И част от екипите, които оказват помощ при реализирането на донорски обстановки.
" Аз като цяло съм малко по-екстремно надъхан човек. За мен беше мечта да се включа в няколко от тези избавителни интервенции. Беше вълнуващо, не мога да отрека. Летели сме с военните при неприятни метеорологични условия, с спешно политане... само че се оправяме постоянно. Работим като една сносно смазана машина! ", съобщи доктор Якова.
Помни всяка трансплантация, в която е взела участие. И на първо място - вълнението от първата.
Тя била на 14-годишно момче и траяла 12 часа.
Хирург по специалност и приключенец по душа. Д-р Якова потвърждава с практиката си, че лекарската специалност може да върви ръка за ръка с рисковите обстановки. Зад гърба си има две задачи в Босна и Херцеговина.
Била е и на 14 хиляди километра от България. Д-р Якова практикувала измежду ледници и пингвини. След първата си задача до Антарктида, последвала и втора като единствен доктор на борда на научно-изледователски транспортен съд.
А нуждата от оказване на здравна помощ на ледения континент не закъсняла - оказала помощ при евакуация на потърпевш.
Независимо на какъв брой километра разстояние ще бъде идната им задача – доктор Якова и капитан Димитров знаят, че непостижими цели няма, когато носиш храбростта в себе си. Трябва им единствено прецизен проект за деяние. За да полетят. И да покажат какво е храбростта.
Всички са налице и в подготвеност за новата си задача. С акуратен проект за деяние. Командир на екипажа на военния " Спартан " е капитан Йордан Димитров. С над 800 летателни часа зад тила си.
" На първи май върша 15 години в 16-а авиабаза. Това ми е първото систематизиране след военните учебни заведения. И преди този момент имам още 5 години в тях. Не ми е било най-детската съкровена фантазия. Може би на по-късен стадий осъзнах това нещо. Може би в 10-12 клас. Имаше едно изявление с водач на изтребител, който разказваше за тази специалност и аз в действителност останах впечатлен. В рода си нямам никой, обвързван с авиацията. Първият полет не може да се опише - това би трябвало да се изживее. Най-хубавото е, че аз дори нямах шофьорска брошура ", съобщи Димитров.
Така, още при първия полет във военното учебно заведение в Долна Митрополия през 2007 година осъзнал, че авиацията ще бъде неговото предопределение.
" Емоцията да гледаш на нещата от високо е неописуема. Да имаш надзор над тази изключителна мощност, не може да се опише. Трябва да бъде изживяно. Не е като да пътуваш в пътнически аероплан. Ти управляваш тази техника, носиш отговорност за себе си, за екипажа, за хората, които возиш. В зависимост от задачата, която изпълняваш, отговорността нараства още повече ", изясни капитанът.
Той си спомни по какъв начин е превозил пострадало дете на плаж в Бургаско с военния " Спартан " - до " Пирогов ".
" Никога няма да не помни. Първият ми полет за аварийно-спасително обезпечаване, по този начин наречената здравна евакуация, предходната година август месец, пострада едно дете на плажа в Несебър. Веднага беше задействан дежурният екипаж, на който аз бях пълководец за първи път с втори водач. Смея да настоявам, че полета изпълняхме безупречно. На връщане от Бургас към София имаше проблеми с метеорологичната конюнктура. Времето беше извънредно неприятно ", спомня си той.
Няколко месеца по-късно капитан Димитров получил и най-голямата премия за задачата до Бургас.
" Няколко месеца по-късно получихме в базата писмо от " Пирогов ", че дребният пациент е изписан за домашно лекуване. Тогава страстта, която изпитах вътрешно, в действителност бе най-великото нещо в професионалната ми кариера. Преди месец-два получихме благодарствено писмо и от околните на едно дете, което закарахме в Германия за чернодробна трансплантация. Има едно изречение, вътре в писмото, където околните назовават екипажа ангели в небето. Това изпълва със смисъл нашата активност ", спомни си военният водач.
Мисиите за капитан Димитров в никакъв случай не завършват с кацането назад в София. Напротив. Приземяването дава полет на самооценката и критичността – какво повече е можело да бъде направено.
" Старая се да няма страст в кабината или най-малко да бъде минимизирана. Доколкото е допустимо. След привършване на самата задача си върша самокритика за себе си. Но най-емоционалните задачи за мен са транспорта на деца, главно медицинските евакуации. Може би фактът, че съм татко на две дребни деца, способства за това нещо. Но в действителност желая в кабината да бъдем същински експерти ", съобщи Димитров в ефира на NOVA.
Често надалеч от операционната и без бяла престилка, само че все по този начин отдадена на идеята – да оказва помощ и избавя - лейтенант Мария Якова към този момент дванайсет години се бори за живота на пациентите. Тя е доктор в клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология към Военномедицинска академия. И част от екипите, които оказват помощ при реализирането на донорски обстановки.
" Аз като цяло съм малко по-екстремно надъхан човек. За мен беше мечта да се включа в няколко от тези избавителни интервенции. Беше вълнуващо, не мога да отрека. Летели сме с военните при неприятни метеорологични условия, с спешно политане... само че се оправяме постоянно. Работим като една сносно смазана машина! ", съобщи доктор Якова.
Помни всяка трансплантация, в която е взела участие. И на първо място - вълнението от първата.
Тя била на 14-годишно момче и траяла 12 часа.
Хирург по специалност и приключенец по душа. Д-р Якова потвърждава с практиката си, че лекарската специалност може да върви ръка за ръка с рисковите обстановки. Зад гърба си има две задачи в Босна и Херцеговина.
Била е и на 14 хиляди километра от България. Д-р Якова практикувала измежду ледници и пингвини. След първата си задача до Антарктида, последвала и втора като единствен доктор на борда на научно-изледователски транспортен съд.
А нуждата от оказване на здравна помощ на ледения континент не закъсняла - оказала помощ при евакуация на потърпевш.
Независимо на какъв брой километра разстояние ще бъде идната им задача – доктор Якова и капитан Димитров знаят, че непостижими цели няма, когато носиш храбростта в себе си. Трябва им единствено прецизен проект за деяние. За да полетят. И да покажат какво е храбростта.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ