Когато няма кой да работи в туризма
За Гари Капели сегашният летен сезон върви чудесно: " През първите седем месеца на 2017 година имаме 7,5 млн. повече нощувки, в сравнение с за същия интервал на 2016. А до края на годината чакаме да прехвърлим границата от 100 млн. нощувки ", споделя хърватският министър на туризма. Само през юли 4,6 млн. посетители са прекарали почивката си в слънчева Хърватия. Тя е желана изключително от германците, а търсенето пораства.
Само че хърватската " лятна приказка " има и сенчеста страна: таман по крайбрежието няма задоволително личен състав. Липсват готвачи, келнери, чистачки, детски възпитатели. В разгара на сезона към момента не са заети 2700 работни места. В строителния отрасъл и опазването на здравето също има доста вакантни места.
Основната причина е, че след присъединението на Хърватия към Европейски Съюз доста хървати отпътуваха да работят в други европейски страни. От две години хърватските жители могат да работят без ограничавания и в Германия. Благодарение на свободата на напредване в Европейски Съюз в това време освен доста висшисти и управнически фрагменти, само че и експерти - зидари, готвачи и санитари напущат Хърватия.
Тревожни числа
Само през 2016 година близо 56 хиляди хървати са отпътували за Германия. Хиляди други пък са потърсили шанса си в Ирландия или Австрия - основно все младежи. Големият приток на мигранти от Хърватия даже изненада немското държавно управление: прогнозата беше, че приблизително по 10 хиляди хърватски служащи ще идват годишно.
Миграцията е единият проблем, с който Хърватия би трябвало да се бори. Парадоксално е, само че в това време в страната има огромно търсене на работна ръка, включително в туризма. С 11 % безработицата в страната е над междинната за страните от Европейски Съюз. Безработните обаче не могат да се заловен на работа в туризма или в строителството, тъй като им липсва нужната подготовка. Решението на казуса е просто - да се опрости сегашният правилник и да се внесе работна ръка извън, предлага Хърватската икономическа камара. Освен това малолетните и пенсионерите би трябвало да могат да работят по няколко часа вечер - през туристическия сезон.
Експертите обаче са скептични към сходни оферти и се притесняват, че по този метод младежите, които и без друго са ниско платени, ще бъдат експлоатирани. Според интернационалните условия, трудът на деца под 15 години е неразрешен.
Икономическата камара упорства да се промени сегашната процедура единствено един път годишно да се прави оценка на потребността от непозната работна ръка - най-много от Босна и Херцеговина. Вместо това би трябвало да се вкара " словенският модел ", сочат от камарата. Словенските управляващи позволяват на компаниите да вземат на работа чужденци, в случай че могат да потвърдят, че няма квалифицирани локални фрагменти, които да заемат тези места. Бившият министър на стопанската система Давор Щерн пък предложи да се " внася " работна ръка от Филипините: " Филипинците са квалифицирани, работливи и ще са удовлетворени да вземат по 500-600 евро месечно ", колкото е междинната заплата в Хърватия (б.ред.)
Идеята обаче ни минимум не се харесва на министъра на труда Марко Павич. Правителството е " осъзнало казуса на трудовия пазар " и през есента ще поправя политиката си, твърди той. Само че туристите в този момент са на Адриатическото крайбрежие - и доста компании просто са обезверени от ситуацията.
Без ясна визия и политика
Хърватия е проспала цялото това развиване, подлага на критика икономистът проф. Любо Юрчич. Според него страната няма дейна, непрекъсната и нагодена към потребностите ѝ икономическа и обществена политика, която да подсигурява работа на хората. Пагубно е, че млади и добре образовани хървати би трябвало да си търсят работа в чужбина, тъй като в родината им за тях няма работни места. Държавата изцяло се е провалила в това отношение, счита Юрчич, който е някогашен министър на стопанската система.
Междувременно кабинетът на Андрей Пленкович усили квотите за задгранични служащи в строителния отрасъл, с цел да подсигурява осъществяването на капиталови планове през есента. Ще бъдат вложени, също така, 20 млн. евро в образованието и квалификацията на безработни. Ще реши ли това в дълготрайна вероятност проблемите на хърватския трудов пазар?
За Любо Юрчич тези проекти не са безапелационни: " Кой ще работи в туризма, в лечебните заведения и старческите домове, в случай че емиграцията от Хърватия продължи? Ако продължава по този начин, скоро ще имаме дефицит освен на работна ръка, а и на население. Застрашено е бъдещето на значими стопански области - и бъдещето на младото потомство ", показва Юрчич.
Само че хърватската " лятна приказка " има и сенчеста страна: таман по крайбрежието няма задоволително личен състав. Липсват готвачи, келнери, чистачки, детски възпитатели. В разгара на сезона към момента не са заети 2700 работни места. В строителния отрасъл и опазването на здравето също има доста вакантни места.
Основната причина е, че след присъединението на Хърватия към Европейски Съюз доста хървати отпътуваха да работят в други европейски страни. От две години хърватските жители могат да работят без ограничавания и в Германия. Благодарение на свободата на напредване в Европейски Съюз в това време освен доста висшисти и управнически фрагменти, само че и експерти - зидари, готвачи и санитари напущат Хърватия.
Тревожни числа
Само през 2016 година близо 56 хиляди хървати са отпътували за Германия. Хиляди други пък са потърсили шанса си в Ирландия или Австрия - основно все младежи. Големият приток на мигранти от Хърватия даже изненада немското държавно управление: прогнозата беше, че приблизително по 10 хиляди хърватски служащи ще идват годишно.
Миграцията е единият проблем, с който Хърватия би трябвало да се бори. Парадоксално е, само че в това време в страната има огромно търсене на работна ръка, включително в туризма. С 11 % безработицата в страната е над междинната за страните от Европейски Съюз. Безработните обаче не могат да се заловен на работа в туризма или в строителството, тъй като им липсва нужната подготовка. Решението на казуса е просто - да се опрости сегашният правилник и да се внесе работна ръка извън, предлага Хърватската икономическа камара. Освен това малолетните и пенсионерите би трябвало да могат да работят по няколко часа вечер - през туристическия сезон.
Експертите обаче са скептични към сходни оферти и се притесняват, че по този метод младежите, които и без друго са ниско платени, ще бъдат експлоатирани. Според интернационалните условия, трудът на деца под 15 години е неразрешен.
Икономическата камара упорства да се промени сегашната процедура единствено един път годишно да се прави оценка на потребността от непозната работна ръка - най-много от Босна и Херцеговина. Вместо това би трябвало да се вкара " словенският модел ", сочат от камарата. Словенските управляващи позволяват на компаниите да вземат на работа чужденци, в случай че могат да потвърдят, че няма квалифицирани локални фрагменти, които да заемат тези места. Бившият министър на стопанската система Давор Щерн пък предложи да се " внася " работна ръка от Филипините: " Филипинците са квалифицирани, работливи и ще са удовлетворени да вземат по 500-600 евро месечно ", колкото е междинната заплата в Хърватия (б.ред.)
Идеята обаче ни минимум не се харесва на министъра на труда Марко Павич. Правителството е " осъзнало казуса на трудовия пазар " и през есента ще поправя политиката си, твърди той. Само че туристите в този момент са на Адриатическото крайбрежие - и доста компании просто са обезверени от ситуацията.
Без ясна визия и политика
Хърватия е проспала цялото това развиване, подлага на критика икономистът проф. Любо Юрчич. Според него страната няма дейна, непрекъсната и нагодена към потребностите ѝ икономическа и обществена политика, която да подсигурява работа на хората. Пагубно е, че млади и добре образовани хървати би трябвало да си търсят работа в чужбина, тъй като в родината им за тях няма работни места. Държавата изцяло се е провалила в това отношение, счита Юрчич, който е някогашен министър на стопанската система.
Междувременно кабинетът на Андрей Пленкович усили квотите за задгранични служащи в строителния отрасъл, с цел да подсигурява осъществяването на капиталови планове през есента. Ще бъдат вложени, също така, 20 млн. евро в образованието и квалификацията на безработни. Ще реши ли това в дълготрайна вероятност проблемите на хърватския трудов пазар?
За Любо Юрчич тези проекти не са безапелационни: " Кой ще работи в туризма, в лечебните заведения и старческите домове, в случай че емиграцията от Хърватия продължи? Ако продължава по този начин, скоро ще имаме дефицит освен на работна ръка, а и на население. Застрашено е бъдещето на значими стопански области - и бъдещето на младото потомство ", показва Юрчич.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ