За фундаменталната роля на пиара в театъра доскоро се знаеше

За фундаменталната роля на пиара в театъра до неотдавна се знаеше малко.

А тя е залегнала още първоначално, в структурата на старогръцкия спектакъл – хор, артисти, пиар. Иначе какво изкуство? Залегнала е даже в постройката – в античния спектакъл имало орхестра, скена, театрон и кабинет на пиара. И в случай че някой пишел по вратата, атиняните пускали комисия против него.

Когато през 1599-а хората от трупата на Шекспир решили да си създадат собствен спектакъл (Глоуб), най-дълго спорели и умували къде да е кабинетът на пиара и по какъв начин да го предпазят от писане по вратата.

По-късно, през 1896-а, Чеховата “Чайка ”, знаете, е сложена за пръв път на сцената на Александринския спектакъл в Петербург. Премиерата била цялостен неуспех, тъй като театърът нямал пиар.

Съсипан, Чехов се оплакал от това в серия от писма до другари: “Къде е пиарът, аз защо я писах тая пиеса? ”.

Добре, че две години по-късно в Московския живописен спектакъл при Станиславски и Немирович-Данченко имало необикновен пиар (не чак като Велислава Кръстева, само че отново добър) и представлението минало със подобаващ триумф. Хората станали на крайници и дълго ръкопляскали. А след това, по пътя към дома, разпалено обсъждали качествата на пиара.

***

Напълно е допустимо госпожа Велислава Кръстева да е най-страхотният пиар в историята, някакъв Чехов на пиарите, допустимо е още от дребна да е проявявала талантливост във връзките с обществеността, да е била пиар-вундеркинд.

Да приемем, че всичко това е правилно. И въпреки всичко да попитаме – но вие съществено ли?

Наистина ли някой си мисли, че е обикновено да приказваме за Народния спектакъл и на везните да сложим от едната страна пиара Велислава Кръстева, а от другата – Александър Морфов, Явор Гърдев, Захари Карабашлиев и още купища творци… и да се чудим в този момент, аджеба, кое надвива, кое е по-добре за театъра?

За Народния спектакъл. Наистина ли си задаваме подобен въпрос?

***

Ако на тази дама ѝ пукаше за Народния спектакъл, щеше да се махне от Народния спектакъл – сега, в който види какво става. Да не приказваме, че в подобен жест участва и нужният най-малко самоуважение. Фактът, че всеки човек със здрав разсъдък по веригата не стопира да го повтаря, а тя не го прави, би трябвало да е сладкодумен – въобще не става дума за това кое е добре за театъра.

Защото не може да е добре за театъра да ги няма основните креативен водачи. Става дума за други ползи.

***

" Под гестус следва да разбираме един комплекс от жестове, гримаса и най-често думи, който един човек или повече хора насочат към един човек или към повече хора. Човек, който продава риба, апропо показва гестуса на продажбата ” (Брехт)

Какъв гестус е да идеш да гласуваш с Ахмед Доган на изборите?

И след това да се върнеш в кабинета си в Народния спектакъл.

Европейските полезности, видите ли, повелявали това да не ни бърка, само че би трябвало да сме потресени и възмутени (едновременно), че Морфов драскал хулигански по вратата.

Ами Морфов си е гамен, хулиганите драскат по вратите. Велислава Кръстева нали не е пиар на Движение за права и свободи, нали не е политически обвързана? Е?

***

В учебника на Станиславски не написа какво би трябвало да прави артистът, когато от театъра се махнат основните креативен водачи, а пиарът е непреклонен. Не написа, че може и без режисьори, и без драматурзи, но без пиара не. Пише ей такива неща:

“Всеки човек всяка минута от живота си усеща и претърпява нещо (…) Ако не усещаше нещо, той щеше да бъде мъртъв. Само мъртвите нищо не усещат. ”

Какво усещат всички тези даровити артисти, чиито подписи са плеснати в отвореното писмо в поддръжка на шефа – под текст, който те не са написали?

(Надписите по вратата, заедно с грешките, най-малко си ги е писал Морфов).

Навярно те усещат, че поддържат един надарен управител, който им е обезпечил по-добри условия за работа. Чудесно. Но в действителност ли той е пострадалият?

Защо той, като несъмнено надарен управител, е толкоз усложнен с тия неуместно натежали везни, да повторим – от едната страна незаменимият ПИАР, от другата – изкуството, по дяволите, изкуството!

Явор Гърдев напълно правилно означи в изявлението си, че шефът не може просто да уволни някого от работа ей по този начин. Но Велислава Кръстева умерено може да постъпи вярно. Има решение на спора и решението е нейно. Не е общо, не е с “подпишете се тук, под това ” или “трайте си ”.

" На сцената не би трябвало да се работи „ общо “, поради самото деяние, а би трябвало да се работи обосновано, оправдано и креативен. "

Решението е персонално и се отнася до работата на пиара върху себе си. И върху нас.