Как фелдмаршал Паулус става коз на съветската делегация на Нюрнбергския процес
За фелдмаршала от Вермахта Фридрих Паулус се счита, че е умрял през януари 1943 година край Сталинград.
В Германия даже му вършат заравяне. Въпреки това през февруари 1946 година за цялостна изненада на присъстващите той се появява в правосъдната зала в Нюрнберг.
Към средата на януари 1943 година 6-а немска войска в Сталинград изпада в сериозно състояние. Някога най-силната сухопътна войска на Вермахта губи боеспособност. До 28 януари остатъците от армията са разграничени на три елементи. Съветските войски сполучливо потушават немската опозиция.
Фридрих Паулус неведнъж изпраща радиосъобщения до фюрера и желае позволение да се съобщи в плен, с цел да избави живота на бойците. Всички молби обаче изрично са отхвърлени. На 30 януари щабът на Паулус получава радиограма от Хитлер, в която той дава на Паулус званието фелдмаршал и между другото, че „ до момента нито един немски фелдмаршал не е попадал в плен “. С това дава ясно да се разбере, че при загуба на Сталинградската борба военачалникът трябва да се самоубие. Това става последната капка. Има , съгласно която Паулус, откакто прочел радиограмата, споделил на подчинените си: „ Той желае да се гръмна, само че аз няма да му доставя тази наслада “.
На идващия ден, 31 януари, той подрежда на своя зависещ да се свърже със руските войски, с цел да договаря за капитулация. В същия ден бойци от 64-а армия командващия 6-а войска и целия му щаб.
31 януари 1943 г.Legion Media
Разгромът на 6-а войска на Вермахта и изключително нейната капитулация оказват замайващ резултат върху фюрера. Властите се пробват да скрият от жителите обстоятелството, че руските войски всеобщо пленяват немски бойци. Германия афишира тридневен печал. Хитлер провежда алегорично заравяне за Паулус и слага фелдмаршалския скиптър на капака на празния ковчег, който неговият военачалник по този начин и не получава.
Операция „ Сатрап “
В немската войска от това време няма по-авторитетен човек от Фридрих Паулус. Той е почитан както от сътрудници и подчинени, по този начин и от самия райхсканцлер. Паулус е измежду участващите в създаването на стратегическия проект „ Барбароса “ за победа над Съюз на съветските социалистически републики. Затова за руския хайлайф е извънредно значимо той да се откаже от убежденията си и да стартира да сътрудничи на руските управляващи. Комплексът от ограничения за увещание на нацисткия фелдмаршал е наименуван интервенция „ Сатрап “.
Фелдмаршал Паулус се среща с генерал-полковник Хайц и други немски офицери, хванати в СталинградLegion Media
Във възгледите на Паулус настава радикален поврат през лятото на 1944-а, когато му оповестяват две вести. Първата е за гибелта на сина му, един от близнаците, капитан Фридрих Паулус младши през февруари 1944 година в Италия. Втората е избиването на участниците в заговора против Хитлер на 20 юли същата година (прекият реализатор на атентата против фюрера е станалият прочут полковник Клаус декор Щауфенберг). Няколко офицери от Вермахта, забъркани в заговора, близки до Паулус и споделящи неговите възгледи, са екзекутирани. Бившият фелдмаршал схваща, че откакто тези хора са тръгнали против Хитлер, то залогът си коства.
Съветските управляващи водят контрапропаганда против популяризираната от нацистите погрешна информация за хипотетичната гибел на фелдмаршала край Сталинград. От август 1944 година московското радио на немски предава послание на Паулус към немския народ. В него някогашният фелдмаршал сънародниците си да „ отстранят Адолф Хитлер и да открият ново държавно управление, което да постави завършек на войната “ и да възвърне „ мирните и другарски връзки със настоящия съперник “. Над територията под контрола на Вермахта са разпръснати листовки с текста на апела на немския пълководец. Така Паулус става един от дейните пропагандисти в битката против нацизма. Присъединява се към комитета „ Свободна Германия “ на територията на Съюз на съветските социалистически републики, основан от Комунистическата партия на Германия за работа с пленените немски офицери.
Getty Images
Пристигането на Паулус в Нюрнберг
Още през 1942 година СССР да се организира „ специфичен интернационален арбитражен съд “, чиято цел е на съда да бъдат предадени и „ осъдени с цялата суровост на углавния закон всички главатари на фашистка Германия, които по време на войната са попаднали в ръцете на управляващите на страните, борещи се срещу хитлеристка Германия “.
Когато Паулус е покорен, към този момент се водят договаряния за образуване на интернационален арбитражен съд, само че без необикновен прогрес заради другите позиции на съдружниците (между Англия и Съединени американски щати от една страна и Съюз на съветските социалистически републики от друга). И по този начин, на 23 април 1945 година Англия, към този момент в самия завършек на войната, предлага да бъдат екзекутирани нарушителите без правосъден развой. Битува мнението, че на доктрина бранители могат да оправдаят нацистите. Самите договаряния сред Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати, Англия и Франция за основаването на трибунала стартират на 26 юни и не престават до 8 август 1945 година. В края на договарянията дефинитивно е решено да се провежда съд, който стартира на 20 ноември 1945 година в Нюрнберг.
Архив на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР)
Само че след година, към есента на 1946 година, процесът навлиза в застой. Защитата и самите подсъдими стартират да изричат хрумвания, че нападението на Германия против Съюз на съветските социалистически републики било превантивна мярка. Самият Хитлер още на 22 юни 1941 година, в деня на нападението против Съветския съюз, в послание към немския народ по радиото така почналата война: „ Германският народ в никакъв случай не е изпитвал враждебни усеща към народите на Русия. Вече над две десетилетия еврейско-болшевишката власт в Москва се пробва да подпали освен Германия, само че и цяла Европа “.
За да разсее слухът за превантивната мярка на нападението на нацистка Германия против Съюз на съветските социалистически републики, руската делегация дава в Нюрнберг стенограми от разпита на Паулус в Москва. Защитата на подсъдимите обаче дефинира всички документи като фалшифицирани, а самата стенограма – изфабрикувана.
Съветските управляващи вземат решение при безспорна секретност да доведат някогашния фелдмаршал в Нюрнберг, с цел да даде показания.
За идването на Паулус не са предизвестени даже американците, макар че градът се намира тъкмо в тяхната окупационна зона. В интервенцията по превозването на някогашния фелдмаршал в Нюрнберг е притеглен преводачът на руската делегация Енвер Мамедов, който ненапълно наподобява на Паулус. И по този начин два автомобила минават през постовете на американската войска на границата със руската окупационна зона, в които на задната седалка има мъже с идентични облекла и с идентични шапки. В първата кола е Мамедов, който е трябвало да бъде стръв при възможен опит за ликвидиране, а във втората – Паулус с подправени документи, тъй че, в случай че загине, да не може да бъде разпознат.
Енвер Мамедов // Фридрих ПаулусДмитрий Козлов/Sputnik; Legion Media
Появата на Паулус в съда
На 11 февруари 1946 година страната по делото на нацистките нарушители за следващ път , че показанията на Паулус са „ изфабрикувани и направени под напън и след мъчения в подземията на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) “. На това ръководителят на съда Джефри Лорънс задава следния въпрос на руския обвинител Роман Руденко:
– Колко дни биха били нужни, в случай че Съветският съюз би се съгласил да докара Паулус в Нюрнберг?
Настъпва времето да се извади козът. Руденко индиферентно дава отговор на Лорънс:
– Тридесетина минути. Паулус се намира в резиденцията на руската делегация тук в Нюрнберг.
Фридрих Паулус свидетелства на Нюрнбергския развой през 1946 година пред Международния боен съд в НюрнбергLegion Media
В залата влиза мъж в нов костюм, особено ушит за него в Съюз на съветските социалистически републики, и с лъснати обувки. Ефектът е като на гръмнала бомба. Дори някои от присъстващите да са предполагали, че Паулус е жив, никой не е очаквал той да се появи толкоз бързо в правосъдната зала.
Присъствието на някогашния фелдмаршал на процеса е най-шумната сензация от началото на трибунала. Журналистите, отразяващи процеса, незабавно стартират да предават тази информация на своите издания.
Започва разпит, по време на който Паулус , че при започване на септември 1940-а, когато „ е назначен в генералния щаб на основното командване на сухопътните сили като оберквартирмайстер “, той открива „ наред с други каузи, незавършена оперативна разработка, в която ставаше дума за нахлуване против Съветския съюз “.
Pредставител на Щаба на Върховното командване и маршал на артилерията Николай Николаевич Воронов (в средата), командващ Донския фронт, генерал-полковник Константин Константинович Рокосовски (вляво), разпитват фелдмаршал Фридрих Паулус
Първоначално фюрерът възнамерява да нападна Съюз на съветските социалистически републики в средата на май 1941-а, само че този проект, съгласно Паулус, „ е изменен, защото Хитлер взема решение в края на март да нападне Югославия по отношение на променената обстановка в Югославия “. Военачалникът декларира също така, че „ цялата подготовка за нападението против Съюз на съветските социалистически републики, осъществено на 22 юни, е била в ход още през есента на 1940 година “.
Паулус разказва всичко най-подробно. На идващия ден отбраната подлага на пресечен разпит някогашния фелдмаршал, само че не съумява да открие никакви несъгласия в думите му.
Фелдмаршал Фридрих Паулус. Нюрнбергски развой
Благодарение на наличието на Фридрих Паулус на процеса и неговите показания руската делегация съумява да потвърди, че нападението против Съюз на съветските социалистически републики е било авансово планувано от нацистката върхушка. Така нацистките нарушители към този момент нямат късмет да се оправдават.
създател: АЛИНА ХОХЛОВА
източник: bg.rbth.com
В Германия даже му вършат заравяне. Въпреки това през февруари 1946 година за цялостна изненада на присъстващите той се появява в правосъдната зала в Нюрнберг.
Към средата на януари 1943 година 6-а немска войска в Сталинград изпада в сериозно състояние. Някога най-силната сухопътна войска на Вермахта губи боеспособност. До 28 януари остатъците от армията са разграничени на три елементи. Съветските войски сполучливо потушават немската опозиция.
Фридрих Паулус неведнъж изпраща радиосъобщения до фюрера и желае позволение да се съобщи в плен, с цел да избави живота на бойците. Всички молби обаче изрично са отхвърлени. На 30 януари щабът на Паулус получава радиограма от Хитлер, в която той дава на Паулус званието фелдмаршал и между другото, че „ до момента нито един немски фелдмаршал не е попадал в плен “. С това дава ясно да се разбере, че при загуба на Сталинградската борба военачалникът трябва да се самоубие. Това става последната капка. Има , съгласно която Паулус, откакто прочел радиограмата, споделил на подчинените си: „ Той желае да се гръмна, само че аз няма да му доставя тази наслада “.
На идващия ден, 31 януари, той подрежда на своя зависещ да се свърже със руските войски, с цел да договаря за капитулация. В същия ден бойци от 64-а армия командващия 6-а войска и целия му щаб.
31 януари 1943 г.Legion Media
Разгромът на 6-а войска на Вермахта и изключително нейната капитулация оказват замайващ резултат върху фюрера. Властите се пробват да скрият от жителите обстоятелството, че руските войски всеобщо пленяват немски бойци. Германия афишира тридневен печал. Хитлер провежда алегорично заравяне за Паулус и слага фелдмаршалския скиптър на капака на празния ковчег, който неговият военачалник по този начин и не получава.
Операция „ Сатрап “
В немската войска от това време няма по-авторитетен човек от Фридрих Паулус. Той е почитан както от сътрудници и подчинени, по този начин и от самия райхсканцлер. Паулус е измежду участващите в създаването на стратегическия проект „ Барбароса “ за победа над Съюз на съветските социалистически републики. Затова за руския хайлайф е извънредно значимо той да се откаже от убежденията си и да стартира да сътрудничи на руските управляващи. Комплексът от ограничения за увещание на нацисткия фелдмаршал е наименуван интервенция „ Сатрап “.
Фелдмаршал Паулус се среща с генерал-полковник Хайц и други немски офицери, хванати в СталинградLegion Media
Във възгледите на Паулус настава радикален поврат през лятото на 1944-а, когато му оповестяват две вести. Първата е за гибелта на сина му, един от близнаците, капитан Фридрих Паулус младши през февруари 1944 година в Италия. Втората е избиването на участниците в заговора против Хитлер на 20 юли същата година (прекият реализатор на атентата против фюрера е станалият прочут полковник Клаус декор Щауфенберг). Няколко офицери от Вермахта, забъркани в заговора, близки до Паулус и споделящи неговите възгледи, са екзекутирани. Бившият фелдмаршал схваща, че откакто тези хора са тръгнали против Хитлер, то залогът си коства.
Съветските управляващи водят контрапропаганда против популяризираната от нацистите погрешна информация за хипотетичната гибел на фелдмаршала край Сталинград. От август 1944 година московското радио на немски предава послание на Паулус към немския народ. В него някогашният фелдмаршал сънародниците си да „ отстранят Адолф Хитлер и да открият ново държавно управление, което да постави завършек на войната “ и да възвърне „ мирните и другарски връзки със настоящия съперник “. Над територията под контрола на Вермахта са разпръснати листовки с текста на апела на немския пълководец. Така Паулус става един от дейните пропагандисти в битката против нацизма. Присъединява се към комитета „ Свободна Германия “ на територията на Съюз на съветските социалистически републики, основан от Комунистическата партия на Германия за работа с пленените немски офицери.
Getty Images
Пристигането на Паулус в Нюрнберг
Още през 1942 година СССР да се организира „ специфичен интернационален арбитражен съд “, чиято цел е на съда да бъдат предадени и „ осъдени с цялата суровост на углавния закон всички главатари на фашистка Германия, които по време на войната са попаднали в ръцете на управляващите на страните, борещи се срещу хитлеристка Германия “.
Когато Паулус е покорен, към този момент се водят договаряния за образуване на интернационален арбитражен съд, само че без необикновен прогрес заради другите позиции на съдружниците (между Англия и Съединени американски щати от една страна и Съюз на съветските социалистически републики от друга). И по този начин, на 23 април 1945 година Англия, към този момент в самия завършек на войната, предлага да бъдат екзекутирани нарушителите без правосъден развой. Битува мнението, че на доктрина бранители могат да оправдаят нацистите. Самите договаряния сред Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати, Англия и Франция за основаването на трибунала стартират на 26 юни и не престават до 8 август 1945 година. В края на договарянията дефинитивно е решено да се провежда съд, който стартира на 20 ноември 1945 година в Нюрнберг.
Архив на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР)
Само че след година, към есента на 1946 година, процесът навлиза в застой. Защитата и самите подсъдими стартират да изричат хрумвания, че нападението на Германия против Съюз на съветските социалистически републики било превантивна мярка. Самият Хитлер още на 22 юни 1941 година, в деня на нападението против Съветския съюз, в послание към немския народ по радиото така почналата война: „ Германският народ в никакъв случай не е изпитвал враждебни усеща към народите на Русия. Вече над две десетилетия еврейско-болшевишката власт в Москва се пробва да подпали освен Германия, само че и цяла Европа “.
За да разсее слухът за превантивната мярка на нападението на нацистка Германия против Съюз на съветските социалистически републики, руската делегация дава в Нюрнберг стенограми от разпита на Паулус в Москва. Защитата на подсъдимите обаче дефинира всички документи като фалшифицирани, а самата стенограма – изфабрикувана.
Съветските управляващи вземат решение при безспорна секретност да доведат някогашния фелдмаршал в Нюрнберг, с цел да даде показания.
За идването на Паулус не са предизвестени даже американците, макар че градът се намира тъкмо в тяхната окупационна зона. В интервенцията по превозването на някогашния фелдмаршал в Нюрнберг е притеглен преводачът на руската делегация Енвер Мамедов, който ненапълно наподобява на Паулус. И по този начин два автомобила минават през постовете на американската войска на границата със руската окупационна зона, в които на задната седалка има мъже с идентични облекла и с идентични шапки. В първата кола е Мамедов, който е трябвало да бъде стръв при възможен опит за ликвидиране, а във втората – Паулус с подправени документи, тъй че, в случай че загине, да не може да бъде разпознат.
Енвер Мамедов // Фридрих ПаулусДмитрий Козлов/Sputnik; Legion Media
Появата на Паулус в съда
На 11 февруари 1946 година страната по делото на нацистките нарушители за следващ път , че показанията на Паулус са „ изфабрикувани и направени под напън и след мъчения в подземията на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) “. На това ръководителят на съда Джефри Лорънс задава следния въпрос на руския обвинител Роман Руденко:
– Колко дни биха били нужни, в случай че Съветският съюз би се съгласил да докара Паулус в Нюрнберг?
Настъпва времето да се извади козът. Руденко индиферентно дава отговор на Лорънс:
– Тридесетина минути. Паулус се намира в резиденцията на руската делегация тук в Нюрнберг.
Фридрих Паулус свидетелства на Нюрнбергския развой през 1946 година пред Международния боен съд в НюрнбергLegion Media
В залата влиза мъж в нов костюм, особено ушит за него в Съюз на съветските социалистически републики, и с лъснати обувки. Ефектът е като на гръмнала бомба. Дори някои от присъстващите да са предполагали, че Паулус е жив, никой не е очаквал той да се появи толкоз бързо в правосъдната зала.
Присъствието на някогашния фелдмаршал на процеса е най-шумната сензация от началото на трибунала. Журналистите, отразяващи процеса, незабавно стартират да предават тази информация на своите издания.
Започва разпит, по време на който Паулус , че при започване на септември 1940-а, когато „ е назначен в генералния щаб на основното командване на сухопътните сили като оберквартирмайстер “, той открива „ наред с други каузи, незавършена оперативна разработка, в която ставаше дума за нахлуване против Съветския съюз “.
Pредставител на Щаба на Върховното командване и маршал на артилерията Николай Николаевич Воронов (в средата), командващ Донския фронт, генерал-полковник Константин Константинович Рокосовски (вляво), разпитват фелдмаршал Фридрих Паулус
Първоначално фюрерът възнамерява да нападна Съюз на съветските социалистически републики в средата на май 1941-а, само че този проект, съгласно Паулус, „ е изменен, защото Хитлер взема решение в края на март да нападне Югославия по отношение на променената обстановка в Югославия “. Военачалникът декларира също така, че „ цялата подготовка за нападението против Съюз на съветските социалистически републики, осъществено на 22 юни, е била в ход още през есента на 1940 година “.
Паулус разказва всичко най-подробно. На идващия ден отбраната подлага на пресечен разпит някогашния фелдмаршал, само че не съумява да открие никакви несъгласия в думите му.
Фелдмаршал Фридрих Паулус. Нюрнбергски развой
Благодарение на наличието на Фридрих Паулус на процеса и неговите показания руската делегация съумява да потвърди, че нападението против Съюз на съветските социалистически републики е било авансово планувано от нацистката върхушка. Така нацистките нарушители към този момент нямат късмет да се оправдават.
създател: АЛИНА ХОХЛОВА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ