За Елисавета всичко започва през октомври 2020 г. Пет години

За Елисавета всичко стартира през октомври 2020 година Пет години по-рано дамата се е връща дефинитивно в България след дълъг гурбет в Гърция. Благодарение на работата зад граница съумява да стабилизира материалното си състояние и носталгията стартира да я тегли към родината.

Установяването отначало в България минава през разнообразни стадии, един от тях е прехвърлянето на здравните вноски у нас. По съвет на общопрактикуващия доктор, макар че няма никакви недоволства, тя прави подробни медицински проучвания.

Един индикатор притегля вниманието на експертите: чернодробните ензими са неведнъж увеличени. Следват нови проби и диагноза: хепатит С. Диагнозата е сложена в болничното заведение в Своге, където обаче изясняват на пациентката, че лекуването на болестта ѝ е характерно и надвишава тяхната подготвеност.

Така Елисавета попада в Отделението по вирусни хепатити на УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “, чийто началник е проф. Красимир Антонов. Следват поредност от високотехнологични проучвания, при които диагнозата е доказана. Към нея се прибавя още една: цироза на черния дроб . Оказва се, че хепатитът при тази жена е с над 20-годишна отминалост и постепенно, само че непреклонно е разрушавал черния дроб.

„ Като чух хепатит С и цироза изпаднах в обезсърчение. Приятели ми бяха споделили, че в България разболееш ли се, умираш прав и че никой няма да ми обърне внимание с тези диагнози. Бях се подготвила за най-лошото. Каква беше изненадата ми, когато вместо да ме отпрати, проф. Антонов седна и обстойно и нашироко ми изясни какво е моето заболяване, по какъв начин, за какво се е получило и какви са вероятностите “, спомня си Елисавета.

Гастроентерологът предизвестява пациентката, че битката ще бъде дълга, изключително с цирозата, само че нито за секунда не сподели, че се съмнява в триумфа от лекуването. Заедно набелязват стадиите, през които ще мине лечението, и най-после професорът ѝ дава персоналния си номер със заръката, в случай че има някакви проблем, въпрос или терзание, да не се колебае да му звънне.

„ Проф. Антонов е най-уникалният човек – благ, радушен, толерантен. Преди да го срещна, не имах вяра, че и в България има такива лекари “, споделя дамата. Благодарността й обаче не стопира дотук:

„ В Клиниката по гастроентерология всички са страхотни – лекарите, сестрите, до последния санитар – благи, общителни, експерти. Отделението наподобява на един кошер, в който всеки си знае работата “, споделя Елисавета.

В клиниката тя към този момент се усеща като вкъщи – от октомври предходната година до момента е лежала там три пъти. Случайно или пък не, в седмицата,, също е в клиниката – за надзорен обзор. Новините са положителни. Първият тест е посочил, че за Елисавета хепатитът към този момент е история. Битката с цирозата обаче продължава, само че и при нея към този момент краят се вижда.

А Елисавета е изпълнена с решителност и с проекти за бъдещето.

„ Искам да бъда потребна и на други пациенти, които може би сега се усещат обезверени или пък към момента не знаят за тайния зложелател, който разяжда организма им – по тази причина ви потърсих и пожелах да опиша историята си. Здравето не ни е обещано, би трябвало да го пазим! Хората би трябвало да си вършат профилактични проучвания и да знаят, че няма нищо ужасно. В България имаме експерти, които са на международно равнище “ , уверена е смелата свогенчанка.

За дамата битката със стигмата на заболяването дотам се е трансформирала в идея, че откакто не съумяла да откри подобаващи брошури, взема решение сама да отпечата информация за заболяването и да остави ръчно направените листовки в болничното заведение в Своге.

Впечатлени от жеста от пациентската организация ХепАктив се свързаха с нея посредством УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “ и предоставиха разнообразни материали за заболяването, които тя да раздава в родния си град.

„ Ако по този метод съм помогнала най-малко на един човек да научи диагнозата преди да е станало късно, значи е имало смисъл “, заключава Елисавета.