За електронното подписване и електронната идентификация, които се превръщат в

За електронното сключване и електронната идентификация, които се трансформират в стандарт без нужното в региона законодателство беседваме с Александър Станев, основен действен шеф на Евротръст Технолоджис (Evrotrust Technologies). Той има над 25 години в региона на цифровите заплащания, новаторските цифрови услуги, електронното фактуриране, електронните подписи и електронната еднаквост, софтуерните и аутсотрсинг услуги. Ръководител е голям брой сполучливи планове в региона на заплащанията, измежду които построяването и развиването на платежната система БИСЕРА, Проект IBAN, система СЕБРА, системата за СЕПА междубанкови заплащания в Евро, мобилни заплащания и други. В Северна Македония са по-напред в разбирането на значимостта за цифровизация на връзката бизнес- страна и към този момент има съответното законодателство. За разлика от Македония обаче на практика в България огромна част от бизнесите към този момент са осъзнали потребността от цифровизация. Г-н Станев, какъв е планът за електронна идентификация, който се извършва в Македония и за какво ни изпреварват? В Македония това е план, който комбинира обществения и частния бранш. Самият план се построява на база на партньорство с сътрудниците от Mastercard Global Identity Team в Съединени американски щати. Затова още в самото начало беше позиционирана като първата изцяло легална скица за електронна идентификация, разпозната от Република Северна Македония. Северна Македония са по-напред в разбирането на значимостта на тази инфраструктура при работата на частния бизнес и страната и имат към този момент съответното законодателство, което позволява лицензирането на такива схеми. Като разследване сполучливо изпълнена процедура, технологията на Evrotrust под марката на Mastercard ID Operated by Evrotrust, сполучливо беше вписана държавните регистри като първата частна скица за електронна еднаквост в Република Северна Македония. Вече започваме поетапно да градим сполучливо мрежа от клиенти компании, бизнес и държавно управление. Даваме опция на държавното управление да дава обществени услуги, да употребява технологията даже във вътрешните си взаимодействие и вътрешния документооборот. Например министърът да подпише заповед напълно електронно или жител да изиска електронна услуга. Сега сме при започване на този развой и все още има сериозен интерес. Какъв е мащабът на плана, какъв дял от администрацията на Македония обгръща и има ли период за осъществяване на плана? След като услугата е лицензирана в страната, тя може да се употребява от всеки бизнес или държавна институция в Република Северна Македония. Министерството на осведомителното общество и административната промяна в Македония провежда огромна част от дейностите по даването на държавните електронни услуги, вътрешните системи в страната като документооборот. Те са един от сериозните участници в процеса и с тях работим по консолидираното на услугата в границите на портала за даване на електронни услуги за жителите на Македония. Продължителността на плана зависи и от Македонската страна и готовността на нейните екипи да се оправят, само че ние работим доста интензивно с тях, с цел да може във допустимо най-кратки периоди да предоставим такива услуги на пазара при тях. Какво е особеното със обстановката в България? Планът за възобновяване и резистентност планува средства за въвеждане на национална скица за идентификация и у нас. Голямата разлика е в това, че Северна Македония има към този момент имплементирано това законодателство, към този момент има процедурите за лицензиране на частни схеми за електронна идентификация. В България занапред следва да се случи. Съвсем неотдавна Министерски съвет взе решение, с което да изиска от Агенцията по електронно ръководство да сътвори процедура, по която да се лицензират частни схеми по електронна идентификация. Тази процедура към този момент е реалност и ние към този момент подадохме документи за регистрация като частна скица за електронна идентификация. С неспокойствие чакаме резултат, с цел да може и България да нотифицира своите схеми пред Европейската комисия. Имате ли упоритост да бъдете част от една по-голяма, общоевропейска система за идентификация? Идеята ни е да се превърнем в Европейска скица за електронна идентификация, само че и международна такава. Към момента няма самодейност за основаване на единна скица на европейско равнище, по-скоро се приказва за модели на оперативна съгласуваност сред обособени системи. Нашите проекти са за поетапна агресия в разнообразни страни, освен в Европа, тъй че да наложим нашето решение като едно от най-хубавите на международно равнище. Имаме интервенции в Албания, в Унгария, където услугата работи доста сполучливо. Налагаме технологията и без да оперираме непосредствено в дадена страна с клиенти от цяла Европа, Съединени американски щати, Африка. Но целеустремено комерсиално нахлуване на последващи пазари е нещо, по което работим и напълно скоро следва старт на редица такива начинания. Прилагането на скица за електронна идентификация е обвързвана с експедитивност и улеснение на клиентите, интегрираност на всички услуги, свързани с лична идентификация и сключване. Как би могло това да се случи сполучливо? За да имаме цялостна цифрова промяна има набор от услуги, които би трябвало да се осъществят и оферират на хората. Това са електронната идентификация, която потвърждава по сигурен метод кой стои зад устройството, от което се случва съответната транзакция, електронният автограф със несъмнено засвидетелствуване на информация, сключване на електронни документи и контракти. Сигурното електронно връчване е значим детайл от цялата екосистема и огромна част от HR отделите на организациите стартират да го употребяват, тъй като той позволява немалка част от процесите на връзка със чиновници или бъдещи чиновници в трудово-правния развой. Този повсеместен метод към електронните услуги е нещото, което прави нашата система с холистичен метод към дигитализацията и дава в ръцете на бизнес, страна и физически лица средството да цифровизират всички ежедневни процеси в бизнес взаимоотношенията или взаимоотношенията държава-гражданин, с цел да икономисват време, старания и пари. Какви опасности крие това? Рисковете са свързани най-много със сигурността и отбраната на тези данни според регламента за отбрана на персоналните данни и регламента, по който тази информация се ръководи. Това е един непрестанен развой. Ние се стремим да управляваме тези опасности по най-хубавия метод, тъй че да подсигуряваме както оперативна непоклатимост, по този начин и сигурност на данните, които минават сред страните. Заедно с Mastercard в Северна Македония изградихме напълно нова платформа, основана на най-високи стандарти, както за ръководство на персонални данни, по този начин и за сигурност на средата, успяхме да изградим модел, при който персоналните данни са напълно под контрола на крайния собственик на тези данни. Те са записани със характерна криптография единствено на неговия телефон и само той може да даде позволение тези данни да бъдат споделени на трети страни и то по метод, с който подсигуряваме опцията те да се обменят сред страните, които би трябвало да го виждат, без да е допустимо ние да имаме диря или информация за тези данни. Как се случва криптирането, с цел да нямате вие достъп до тази информация? Криптирането става на няколко равнища, на разнообразни стадии от преноса на информация, тъй че да се подсигурява достоверност на данните. Те се криптират по този начин, че да е допустимо единствено вие и банката да разкриптирате тези данни без някой различен да види тази информация. За нас като консуматори е значимо да може да се работи с едно устройство, което дава повече улеснение на жителите, само че въпреки това крие опасности с фокусиране на цялата информация в едно устройство. Как може това да бъде избегнато? В момента всички световни компании, в това число Гугъл, Apple се насочват в посока да се обработват данните на устройството на индивида. Това се случи, защото имаше доста разбор платформи, които се възползваха от общо налични данни за лицето, образец е Фейсбук. Затова използваме метода данните на индивида да са в неговото устройство, предпазени със актуалните благоприятни условия на смарт устройствата, позволяваща криптирането на данни по метод, по който да бъде оторизиран единствено и само от индивида, който има телефона. Това е повода, заради която при налагането на технологията в Македония наложително пожелаваме хората да се разпознават с биометрия било пръст или лице според от това какво поддържа телефона, тъй че да може да се възползваме от равнището на криптография, която разрешават съответните устройства и съответна отбрана. Ако няма подобен вид автентикация на лицето за потребление на телефона и надлежно на приложението, ние не разрешаваме на лицето да употребява профила и тези данни остават неизползваеми. Как печелят жителите и бизнеса от такива решения за идентификация? Смятате ли, че в случай че има нужда от доста комплицирана идентификация хората биха могли да се откажат от потребление на новите технологии вместо да отидат на място в офис? Използването на този тип технология към този момент би трябвало да е стандарт. Отмина времето на терзанията, COVID-19 времената извънредно доста подтикнаха този развой. По време на първи и втори локдаун всички търсиха опциите да движат бизнеса си отдалечено, което докара до основна смяна в разбирането на безусловно всички за това, че цифровите процеси са извънредно значими. Ние считаме, че в тази връзка сме обезпечили най-хубавото допустимо към сегашния миг във връзка с улеснение, осведоменост на всеки, който употребява услугите за цялостно пояснение на всяка стъпка. Сравнително елементарно е за бизнесите да стартират, тъй като имаме среда, която разрешава извънредно бързо пускане на процеса даже и ръчно. Влизате в уеб страницата, вземате документа, който съставлява контракт сред вас и друга страна, пишете телефонния номер на индивида, който би трябвало да го получи, той го подписва и документът се връща назад, процесът завършва. Много наши клиенти стартират по този относително елементарен метод и по-късно могат да създадат по-сериозна интеграция с нашите услуги, потребление на разнообразни схеми и средства като интеграция през отворени API, потребление на SDK за огромните организации, което да вградят в техните мобилни приложения. Ускорението стартира с COVID-19, само че продължава без значение от ограниченията, които се вземат на държавно равнище. Бизнесът към този момент привикна и стартира да ползва нови решения и благоприятни условия за идентификация и сключване.