Пет отвода за седмица по делото срещу прокурорския син от Перник
За една седмица петима съдии от Софийския областен съд са се отвели от делото на прокурорския наследник Васил Михайлов, написа Лекс. Мотивът на трима от тях е, че могат да зародят възможни подозрения в тяхната безпристрастност и незаинтересованост, тъй като виждат при разпределянето на делото нарушаване на Правилника за администрацията на съдилищата (ПАС).
Прочетете още
Според управлението на СРС такова нарушаване няма и прецизният прочит на относимите разпореждания е напълно друг от този, който вършат отвелите се съдии.
В края на декември 2022 година прокуратурата внесе в СРС обвинителен акт за 8 закононарушения, осъществени от Васил Михайлов, наследник на пернишкия прокурор Бисер Михайлов – за нанасяне на междинни телесни повреди на трима души, леки телесни повреди по хулигански подбуди на други двама, за непристойни дейности, жестоко нарушаващи публичния ред и за закана с ликвидиране.
Делото е разпределено на инцидентен принцип на арбитър Весела Дончева. Тя обаче го приключва и го праща за разглеждане в районния съд в Перник, където са осъществени закононарушенията, каквито са условията в член 36, алинея 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).
След като получават делото обаче всички съдии в РС-Перник си вършат отказ, като показват, че познават бащата на Васил Михайлов, който е обвинител в Окръжната прокуратура в града, и са в служебни и персонални връзки с него. А това, съгласно съдиите, може да докара до пораждане на подозрения в безпристрастността и обективността им.
Магистратите от РС-Перник се обръщат към Върховния касационен съд, с цел да дефинира различен еднакъв по степен съд, който да гледа делото.
На 17 януари 2023 година Върховен касационен съд споделя, че СРС вярно е изпратил делото в Перник. Върховните съдии обаче дефинират, че то към този момент би трябвало да се гледа в София, където изначало погрешно е импортиран обвинителният акт, само че на друго съображение и по следните съображения: „ Депозираните от всички съдии в Районен съд-Перник отводи са довели до неспособност за съставяне на правосъден състав в съда, който е локално способен да го прегледа. Поради съществуването на предпоставките на наредбата на член 43, т.3 Наказателно-процесуален кодекс за смяна на локалната подсъдност и установяване на различен, идентичен по степен съд, който да го прегледа, то съдът, пред който следва да се образува и който да прегледа прекратеното от Районен съд-Перник дело, следва да бъде Софийски областен съд, явяващ се и непосредствен идентичен по степен областен съд отвън правосъдния регион на Пернишки областен съд “.
След като идва в СРС, делото е формирано под нов номер и на 24 януари на инцидентен принцип е разпределено на арбитър Веселка Йорданова. Тя обаче си прави отказ. На 27 януари следва ново систематизиране и делото отива при Мария Шойлекова, само че и тя се води. Същия ден следва трето „ джуркане “ и се пада арбитър Петя Петкова, която също си прави отказ.
При четвъртия опит на 30 януари делото отива при Лора Митанкина, само че и тя се води и по този начин на 31 януари то е разпределено на арбитър Ваня Горанова. Днес и тя се е отвела от делото, сподели инспекция на „ Лекс “ в системата за инцидентно систематизиране.
Като съображение съдиите сочат член 29, алинея 2 от Наказателно-процесуален кодекс, който гласи: „ Не може да взе участие в състава на съда арбитър или правосъден заседател, който заради други условия може да се смята преднамерен или заинтригуван директно или индиректно от изхода на делото “.
Първите две съдийки са се произнасяли по мярката за неотклонение на Васил Михайлов и акцентират това като съображение да се отведат, въпреки по закон това към този момент да не е причина да не влязат в състава всъщност.
А последните три настояват, че е нарушен Правилникът за администрацията на съдилищата (ПАС) във връзка с инцидентното систематизиране.
Те визират член 80, алинея 9 от ПАС, съгласно който: „ След преустановяване на правосъдното произвеждане в хипотезите на член 42, алинея 2 Наказателно-процесуален кодекс и член 135 Административнопроцесуален кодекс (определяне на подсъдност) и на член 249 Наказателно-процесуален кодекс (връщане на делото на прокурора от съдията-докладчик), член 288, т. 1 Наказателно-процесуален кодекс (прекратяване на правосъдното произвеждане и изпращане на делото на съответния прокурор) наново импортираното в съда дело се образува под нов номер и се разпорежда за разглеждане на първичния съдия-докладчик “.
Разпоредбата на член 42, алинея 2 от Наказателно-процесуален кодекс гласи: „ Когато съдът откри, че делото е подсъдно на различен, еднакъв по степен съд, приключва правосъдното произвеждане и изпраща делото на този съд, а когато откри, че делото е подсъдно на по-горен съд или на боен съд – приключва правосъдното произвеждане и изпраща делото на съответния прокурор„.
Т.е. магистратите са на мнение, че делото би трябвало да отиде при първия докладчик – арбитър Весела Дончева, а не да се разпределя измежду останалите.
Прочетете още
Според управлението на СРС такова нарушаване няма и прецизният прочит на относимите разпореждания е напълно друг от този, който вършат отвелите се съдии.
В края на декември 2022 година прокуратурата внесе в СРС обвинителен акт за 8 закононарушения, осъществени от Васил Михайлов, наследник на пернишкия прокурор Бисер Михайлов – за нанасяне на междинни телесни повреди на трима души, леки телесни повреди по хулигански подбуди на други двама, за непристойни дейности, жестоко нарушаващи публичния ред и за закана с ликвидиране.
Делото е разпределено на инцидентен принцип на арбитър Весела Дончева. Тя обаче го приключва и го праща за разглеждане в районния съд в Перник, където са осъществени закононарушенията, каквито са условията в член 36, алинея 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).
След като получават делото обаче всички съдии в РС-Перник си вършат отказ, като показват, че познават бащата на Васил Михайлов, който е обвинител в Окръжната прокуратура в града, и са в служебни и персонални връзки с него. А това, съгласно съдиите, може да докара до пораждане на подозрения в безпристрастността и обективността им.
Магистратите от РС-Перник се обръщат към Върховния касационен съд, с цел да дефинира различен еднакъв по степен съд, който да гледа делото.
На 17 януари 2023 година Върховен касационен съд споделя, че СРС вярно е изпратил делото в Перник. Върховните съдии обаче дефинират, че то към този момент би трябвало да се гледа в София, където изначало погрешно е импортиран обвинителният акт, само че на друго съображение и по следните съображения: „ Депозираните от всички съдии в Районен съд-Перник отводи са довели до неспособност за съставяне на правосъден състав в съда, който е локално способен да го прегледа. Поради съществуването на предпоставките на наредбата на член 43, т.3 Наказателно-процесуален кодекс за смяна на локалната подсъдност и установяване на различен, идентичен по степен съд, който да го прегледа, то съдът, пред който следва да се образува и който да прегледа прекратеното от Районен съд-Перник дело, следва да бъде Софийски областен съд, явяващ се и непосредствен идентичен по степен областен съд отвън правосъдния регион на Пернишки областен съд “.
След като идва в СРС, делото е формирано под нов номер и на 24 януари на инцидентен принцип е разпределено на арбитър Веселка Йорданова. Тя обаче си прави отказ. На 27 януари следва ново систематизиране и делото отива при Мария Шойлекова, само че и тя се води. Същия ден следва трето „ джуркане “ и се пада арбитър Петя Петкова, която също си прави отказ.
При четвъртия опит на 30 януари делото отива при Лора Митанкина, само че и тя се води и по този начин на 31 януари то е разпределено на арбитър Ваня Горанова. Днес и тя се е отвела от делото, сподели инспекция на „ Лекс “ в системата за инцидентно систематизиране.
Като съображение съдиите сочат член 29, алинея 2 от Наказателно-процесуален кодекс, който гласи: „ Не може да взе участие в състава на съда арбитър или правосъден заседател, който заради други условия може да се смята преднамерен или заинтригуван директно или индиректно от изхода на делото “.
Първите две съдийки са се произнасяли по мярката за неотклонение на Васил Михайлов и акцентират това като съображение да се отведат, въпреки по закон това към този момент да не е причина да не влязат в състава всъщност.
А последните три настояват, че е нарушен Правилникът за администрацията на съдилищата (ПАС) във връзка с инцидентното систематизиране.
Те визират член 80, алинея 9 от ПАС, съгласно който: „ След преустановяване на правосъдното произвеждане в хипотезите на член 42, алинея 2 Наказателно-процесуален кодекс и член 135 Административнопроцесуален кодекс (определяне на подсъдност) и на член 249 Наказателно-процесуален кодекс (връщане на делото на прокурора от съдията-докладчик), член 288, т. 1 Наказателно-процесуален кодекс (прекратяване на правосъдното произвеждане и изпращане на делото на съответния прокурор) наново импортираното в съда дело се образува под нов номер и се разпорежда за разглеждане на първичния съдия-докладчик “.
Разпоредбата на член 42, алинея 2 от Наказателно-процесуален кодекс гласи: „ Когато съдът откри, че делото е подсъдно на различен, еднакъв по степен съд, приключва правосъдното произвеждане и изпраща делото на този съд, а когато откри, че делото е подсъдно на по-горен съд или на боен съд – приключва правосъдното произвеждане и изпраща делото на съответния прокурор„.
Т.е. магистратите са на мнение, че делото би трябвало да отиде при първия докладчик – арбитър Весела Дончева, а не да се разпределя измежду останалите.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ