За една изгубена България в Македония и защо македонския въпрос“

За една изгубена България в Македония и за какво „ македонския въпрос “ е значим за НАТО, а не за България

Няколко пъти Родината ни губи опциите си да използва историческия късмет за сливане на българите и българските земи.

Изконните желания на нашите предшественици за обединяване на българския етнос не би трябвало да бъдат забравяни от България през днешния ден. Днешните български политически елити е комплицирано да бъдат наречени както елити, още повече български. Когато позицията на тези, които са сложени в ръководството на властта на България, свидетелства повече за желанието им да услужат на презокеанските им господари, продавайки незаконно националния интерес на страната, България още веднъж изпитва усета от съжалението за изгубените шансове на българите с българи. Когато по този начин нареченият македонски въпрос излиза на дневен ред, като лакмусова хартийка демонстрира знанието на историята и знанието българщината измежду властвзелите. Защото македонски въпрос няма и не е съществувал. Има български въпрос, който касае изгубената териториална целокупност, а в този момент от ден на ден и българската национална еднаквост. Дори самият факт, че с помощта на разнообразни съвременни участия, и надлежно несъответстващо ръководство, преглътнахме преименуването на Вардарска Македония в Северна Македония, свидетелства, че тази сензитивна и мъчителна тематика за българите ще бъде разигравана като геополитическа карта още дълго време. Само времето ще покаже, ще се роди ли политическа воля, която да отстои забравеното гордо българско име. България влиза във все по-турболентен напън от страна на европейските и американски сътрудници ( съответно писмо от долната камара на САЩ) да се откри задоволително ( за кого обаче) решение на разногласието с новопокръстената Северна Македония. От България се желае да спре да блокира евроинтеграцията, и излиза, че Македония е нужна повече на Съединени американски щати и Европейски Съюз, в сравнение с България. Докато в ръководството има фрагменти на западните сътрудници надали може да се разчита за българско решение в македонския въпрос. Ако напомним няколко простички неща- че македонския език е зле теоретичен български, че това в действителност е наша земя под прикритие, на която сме разрешили да се самоопределя независимо, за какво от Европа ни идват неприлични и неприемливи оферти? Може би с цел да се събудим от сладкия евросън, който в последно време излиза наяве, че не е сладостен, а по-скоро призрачен сън. Нека напомним, по какъв начин един път Еди Рама сподели на македонския си сътрудник Ковачевски, че Македония е бъдещата „ Западна България “. Черен комизъм не намирате ли? Или скоро ще почнем да слушаме за македонска писменост, македонски Кирил и Методий, до момента в който към този момент някакви чичовци за грантове пишат македонска история за България. Такова превръщане на палачинката се прави в миг когато на някого доста му е притрябвало нещо от нас ( България) и знае, че точно по този начин мъчително може да ни ощипе. А в случай че доста спим, дори и да отщипе...
Така че, българи, можем да си дадем сметка, че македонската карта през днешния ден от Съединени американски щати ни я разиграват, не просто с цел да припомнят, че Балканите са сензитивна зона на ползи, а че в тези ползи влизаме ние. И в случай че не слушаме ще вземат решение вместо нас. А това за България е крайне неприемливо. Тук е момента да се подсети, че планът „ Западни Балкани “ с елементарни думи е план на Запада.
Председателят на Комисията по външна политика Ангел Георгиев изрази позицията на партия „ Възраждане “ по отношение на неприличното френско предложение.

„ " Френското предложение е безусловно неприемливо, тъй като в него се приказва за малцинства, също по този начин се приказва за две разнообразни народи и за жители от други народи, които живеят в границите на Северна Македония и който документ на процедура планува България да се съгласи със съществуването на обособен македонски език - нещо, което е безспорна небивалица "