Мизерия! Чудиш се – да се храниш и да студуваш, или обратното
За двама възрастни и дете до 14 години е нужен чист месечен приход от 2066 лева Това съгласно КНСБ се отнася за последното тримесечие на 2021 година Сега несъмнено е по-висок, тъй като скокът на цените през последните дни е отблъскващ. Да се чуди човек дали да се храни, пък да студува, или противоположното. Близо една пета от работещите били на минимална заплата. Ама това не значи, че останалите, може би със напълно дребни изключения, са цъфнали и вързали. Страшното е, че работещите небогати са в селското, горското, рибното стопанство, преработващата индустрия, строителството, хотели и заведения за хранене, услуги. Това са секторите, които са отвън държавен надзор в ръцете на честните частници. И в това време тези браншове би трябвало да образуват и да натрупват публичното благосъстояние. Вместо това те генерират публичната бедност. На скамейка в градската градина пенсионери разискват обстановката и политиката. Един от тях я разказа изрично: искахте капитализъм – ей ви го. Кратко и ясно. Капитализъм с нечовешко лице, от най-нисък експлоататорски вид. Африкански или латиноамерикански? Не, просто български – противен, жесток, безсърдечен. Скапващо се обучение, унищожено опазване на здравето, пробита обществена система, прогонени младежи, остаряло население. Пенсионерска страна, тъжна работа. И едни алчни и гладни политици, постоянно ненаситни, лицемерни, впити като кърлежи във властта. Синдикатите са на държавната софра, возят се в джипките на властта, почиват в базите на властта. И след това ни пазят – от кого, от себе си. Хора умират по стълбите на лечебните заведения, пред гишетата, във вмирисаните коли за спешна помощ или чакайки ги да се дотътрят да ги приберат и да ги поведат към лечебните заведения, в които няма от време на време чаршафи и завивки на леглата, няма възглавници, и то в централни столични здравни заведения. Политиците единомислещо ни отпускат по някой мораториум, едвам ни излъжат, че мислят за нас. Само че след мораториума знаете какво да ни е крепко. Това е България – член на Европейския съюз. А толкоз се радвахме, че ни одобриха, помните ли?
Стефан Трайков, Велико Търново
Стефан Трайков, Велико Търново
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ




