За добро здраве – по колко сол да ядем на ден?
За положително здраве – по какъв брой сол да ядем дневно?
Четири медицински специалности водят многолюден теоретичен спор за една нищо и никаква лъжичка сол. Тази, която съгласно реализирано нежно единодушие на международните здравни организации е дневното количество, което човек не би трябвало да надвишава, с цел да не си вреди.
С всяка минала година полемиката става по-разнолика заради бързите промени
в метода на хранене на днешния човек и търсенето на по-високи облаги за промишлеността. Специалистите по сърдечни и съдови болести споделят, че и равна, лъжичката може да е прекомерно великодушна.
Ендокринолозите с тясно профилиране в щитовидната жлеза
се застъпват по-скоро за цялостна чаена лъжичка. Приема се, че събира приблизително към 5 грама сол. Лекарите, които лекуват бъбреците, пикочните пътища и мехура, приканват за ограничение по принцип и изключително при проблем с тези органи. И с цел да е още по-сложно – онколозите се намесват с предизвестие, че хората,които неотстъпчиво обичатсолено, са
склонни към тумори на стомаха и още няколко типа карциноми, за които към момента се набират доказателства.
Към момента не е реализирано единно златно сечение за най-хубавото за всички органи. За две от медицинските специалности условният консенсус е към 3 грама сол за един ден. Това количество е задоволително ниско за добра работа на сърцето и минимумът за набиране на йод за вярното действие на щитовидната жлеза. За комфорта на бъбреците рекомендациите
са значително самостоятелни, само че като цяло везната клони към по-ниските стойности.
Защо алената линия минава тъкмо през 3-те грама, знаем ли по какъв начин да следим количеството, което одобряваме, има ли лесна практическа мярка и за какво лекарите от другите специалности се управляват от разнообразни критерии?
Най-красноречивата илюстрация е пионерското достижение на Южна Африка
в битката за понижаване на хипертонията и обвързваните с нея инсулти и инфаркти. Държавата стана първата в света, която одобри разпореждания за наличието на натрий в готовите храни и в менюто на заведенията. Идеята беше да се насърчат хората да ядат по-малко сол и други храни, богати на натрий.Солта и натрият не саедно и също нещо – натрияте частта от солта, коятоповишава кръвното и води до по-висок риск от сърдечни болести и инсулт. В обособените
страни и производства процентът варира, само че трапезната сол най-често съдържа към 40% натрий.
Базово животът ни е неосъществим освен без йод, само че и без натрий. В последните години сдруженията на европейските и на американските кардиолози предизвестяват, че освен многото, само че и дребното натрий – под количеството в 2-3 грама готварска сол – заплашват сърдечното здраве. В международен мащаб обаче човечеството яде прекомерно солено, такива са и данните от изследвания у нас. Според
доктор Александър Симидчиев последните данни са за 15 г дневна консумация на човек в България.
С признатите преди години правила Южна Африка усъвършенства на равнище страна статистиката за хипертония и обвързваните с нея заболявания. Но! Йодирането на сол е признато от множеството страни като мярка за справяне с йодния недостиг, който води до заболявания на щитовидната жлеза и редица други проблеми, в това число кретенизъм.
Хармоничната съгласуемост на двете политики обаче към момента не е потвърдена,
а първите данни будят въпроси. Ново изследване съпоставя отделянето на йод в урината на хора от Южна Африка и Гана – две страни, въвели универсално йодиране на солта, само че в Гана няма законодателство за понижаване на солта. Резултатът: участниците с невисок банкет на сол не доближават предложения от
Световната здравна организация банкет на йод от към 150 микрограма на ден, както е при групата от Гана.
Човешкото тяло се нуждае от йод, с цел да създава щитовидния тироиден хормон. Той е от значително значение по време на развиването на плода, както и в бебешка възраст и в детството за естественото развиване на мозъка и нервната система. Твърде дребното количество йод, а оттова и
прекомерно дребното тироиден хормон
може да доведат до умствена назадничавост,загуба на слуха,изоставане в растежа и други проблеми. По-късно в живота тироиден хормон управлява метаболизма. Възрастните, които не одобряват задоволително йод, могат да развият гуша (уголемяване на щитовидната жлеза с форма на пеперуда във врата), а ниското произвеждане на тироиден хормон
може да докара до муден метаболизъм, неприятни мисловни умения, неплодородие и други тежки положения.
Така че във връзка с солта е значим главно салдото сред „ ползите “ на сърдечносъдовото и ендокринното здраве.
„ По българския държавен стандарт йодирането се прави с количеството,
което да обезпечи сред 32 и 55 мг йод на кг сол, което значи, че в 1 грам ще има 32 до 55 микрограма – разяснява доцент доктор Александър Шинков, дм, ръководител на Българското сдружение по ендокринология. – Ако дневните потребности са сред 100 и 150, които може да се получат от към половин до три четвърти чаена лъжичка готварска сол.
Три грама сол би трябвало да са изцяло задоволителни за множеството хора.
Изключение са бременните дами, при които потребностите от йод са по-големи. Освен това да не забравяме, че не цялото население на страната живее в региони, които са с йод-недоимъчен вид като в планинските и полупланинските зони. Почвите на към 2/3 от България имат задоволително йод, тъй че йод има и в продуктите, които порастват в тези почви.
Това са зеленчуци, това е мляко, месо. Има йод и във водата в тези региони.
несъмнено. Така че даже да се понижат още рекомендациите за банкет на сол, освенако не паднат под2 грама, няма даима проблем с йода при настоящия стандарт за солта. “
В България йодна профилактика се организира от 1958 година,
основно посредством йодирането на солта. Това доста снижава, само че не ликвидира йоддефицитните болести. В последните десетилетия това е обвързвано и с криворазбрано „ здравословно хранене “ и потребление на всякакви типове нейодирана сол. Сред терените с най-бедна на йод почва са планинските региони като Хималаите, Алпите и Андите, както и речните долини в Южна и Югоизточна Азия.
Четири медицински специалности водят многолюден теоретичен спор за една нищо и никаква лъжичка сол. Тази, която съгласно реализирано нежно единодушие на международните здравни организации е дневното количество, което човек не би трябвало да надвишава, с цел да не си вреди.
С всяка минала година полемиката става по-разнолика заради бързите промени
в метода на хранене на днешния човек и търсенето на по-високи облаги за промишлеността. Специалистите по сърдечни и съдови болести споделят, че и равна, лъжичката може да е прекомерно великодушна.
Ендокринолозите с тясно профилиране в щитовидната жлеза
се застъпват по-скоро за цялостна чаена лъжичка. Приема се, че събира приблизително към 5 грама сол. Лекарите, които лекуват бъбреците, пикочните пътища и мехура, приканват за ограничение по принцип и изключително при проблем с тези органи. И с цел да е още по-сложно – онколозите се намесват с предизвестие, че хората,които неотстъпчиво обичатсолено, са
склонни към тумори на стомаха и още няколко типа карциноми, за които към момента се набират доказателства.
Към момента не е реализирано единно златно сечение за най-хубавото за всички органи. За две от медицинските специалности условният консенсус е към 3 грама сол за един ден. Това количество е задоволително ниско за добра работа на сърцето и минимумът за набиране на йод за вярното действие на щитовидната жлеза. За комфорта на бъбреците рекомендациите
са значително самостоятелни, само че като цяло везната клони към по-ниските стойности.
Защо алената линия минава тъкмо през 3-те грама, знаем ли по какъв начин да следим количеството, което одобряваме, има ли лесна практическа мярка и за какво лекарите от другите специалности се управляват от разнообразни критерии?
Най-красноречивата илюстрация е пионерското достижение на Южна Африка
в битката за понижаване на хипертонията и обвързваните с нея инсулти и инфаркти. Държавата стана първата в света, която одобри разпореждания за наличието на натрий в готовите храни и в менюто на заведенията. Идеята беше да се насърчат хората да ядат по-малко сол и други храни, богати на натрий.Солта и натрият не саедно и също нещо – натрияте частта от солта, коятоповишава кръвното и води до по-висок риск от сърдечни болести и инсулт. В обособените
страни и производства процентът варира, само че трапезната сол най-често съдържа към 40% натрий.
Базово животът ни е неосъществим освен без йод, само че и без натрий. В последните години сдруженията на европейските и на американските кардиолози предизвестяват, че освен многото, само че и дребното натрий – под количеството в 2-3 грама готварска сол – заплашват сърдечното здраве. В международен мащаб обаче човечеството яде прекомерно солено, такива са и данните от изследвания у нас. Според
доктор Александър Симидчиев последните данни са за 15 г дневна консумация на човек в България.
С признатите преди години правила Южна Африка усъвършенства на равнище страна статистиката за хипертония и обвързваните с нея заболявания. Но! Йодирането на сол е признато от множеството страни като мярка за справяне с йодния недостиг, който води до заболявания на щитовидната жлеза и редица други проблеми, в това число кретенизъм.
Хармоничната съгласуемост на двете политики обаче към момента не е потвърдена,
а първите данни будят въпроси. Ново изследване съпоставя отделянето на йод в урината на хора от Южна Африка и Гана – две страни, въвели универсално йодиране на солта, само че в Гана няма законодателство за понижаване на солта. Резултатът: участниците с невисок банкет на сол не доближават предложения от
Световната здравна организация банкет на йод от към 150 микрограма на ден, както е при групата от Гана.
Човешкото тяло се нуждае от йод, с цел да създава щитовидния тироиден хормон. Той е от значително значение по време на развиването на плода, както и в бебешка възраст и в детството за естественото развиване на мозъка и нервната система. Твърде дребното количество йод, а оттова и
прекомерно дребното тироиден хормон
може да доведат до умствена назадничавост,загуба на слуха,изоставане в растежа и други проблеми. По-късно в живота тироиден хормон управлява метаболизма. Възрастните, които не одобряват задоволително йод, могат да развият гуша (уголемяване на щитовидната жлеза с форма на пеперуда във врата), а ниското произвеждане на тироиден хормон
може да докара до муден метаболизъм, неприятни мисловни умения, неплодородие и други тежки положения.
Така че във връзка с солта е значим главно салдото сред „ ползите “ на сърдечносъдовото и ендокринното здраве.
„ По българския държавен стандарт йодирането се прави с количеството,
което да обезпечи сред 32 и 55 мг йод на кг сол, което значи, че в 1 грам ще има 32 до 55 микрограма – разяснява доцент доктор Александър Шинков, дм, ръководител на Българското сдружение по ендокринология. – Ако дневните потребности са сред 100 и 150, които може да се получат от към половин до три четвърти чаена лъжичка готварска сол.
Три грама сол би трябвало да са изцяло задоволителни за множеството хора.
Изключение са бременните дами, при които потребностите от йод са по-големи. Освен това да не забравяме, че не цялото население на страната живее в региони, които са с йод-недоимъчен вид като в планинските и полупланинските зони. Почвите на към 2/3 от България имат задоволително йод, тъй че йод има и в продуктите, които порастват в тези почви.
Това са зеленчуци, това е мляко, месо. Има йод и във водата в тези региони.
несъмнено. Така че даже да се понижат още рекомендациите за банкет на сол, освенако не паднат под2 грама, няма даима проблем с йода при настоящия стандарт за солта. “
В България йодна профилактика се организира от 1958 година,
основно посредством йодирането на солта. Това доста снижава, само че не ликвидира йоддефицитните болести. В последните десетилетия това е обвързвано и с криворазбрано „ здравословно хранене “ и потребление на всякакви типове нейодирана сол. Сред терените с най-бедна на йод почва са планинските региони като Хималаите, Алпите и Андите, както и речните долини в Южна и Югоизточна Азия.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ