За днешния, атеистично възпитан или източноправославно ограмотен българин, яйцето е

За днешния, атеистично учтив или източноправославно ограмотен българин, яйцето е храна, която е присъща за обичаите и ритуалите по време на Възкресенските празници.

То необятно се употребява при приготвянето на ястия и сладкиши и по всяко друго време на годината, само че всеки знае, че аленото яйце е наложителен признак на великденската софра. Много от нас помнят простичката ария: „ Чук-чук яйчице // със сварено сърчице. // Чуло ли си богатства новина, // че Христос възкръсна през днешния ден?!! “

Когато като деца сме задавали въпроси по отношение на произхода на обичая „ блъскане с варени и нашарени яйца “, сме получавали разнообразни отговори, множеството свързани с вярата и християнския календар.

Но яйцето не е значим облик, знак и “участник “ в ритуалите единствено на нашата вяра. То е нормална, празнична храна за хора от разнообразни елементи на света и с друга религия. Вниманието към яйцето (във всичките му разновидности) датира от дълбока античност – то е в основата на схващания по отношение на произхода на Земята в съвсем всички международни митологии.

Нещо повече – то е “герой “ в по този начин наречените “странстващи легенди “ – сюжети, които се повтарят в разнообразни култури и имат сходно пояснение, макар огромната географска раздалеченост на местата, където са се зародили.

Ето 10 смисли на яйцето от разнообразни исторически столетия:

1. Според египетската митология яйцето е съдът, в който се съхранявало бъдещето на човечеството. Бог Озирис сложил в голямо яйце 12 добрини (или удоволствия), само че злонамереният му брат Тифон скрито отворил яйцето и подменил наличието му. И в яйцето към този момент чакали 12 лошотии (бедствия). Когато хората го отворили злото се популяризирало по света.

2. В персийската митология има роман за повреждането на първичното яйце, което първоначално съдържало 4 положителни духа, вселени там от положителният Ормузд. Но неговият противник – Ариман продупчил черупката и вкарал вътре личните си прислужници – 24 зли духа. Добрите не могли да надвият неприятните и избягали през отвора, а злите духове ги последвали. Затова на земята има повече несгоди, в сравнение с наслада и триумфи.

3. В митологията на финикийците яйцето е знак и облик на мъдростта и напътстващото слово. Божеството на висшия разсъдък е изобразявано като гигантска змия, която държи яйце в устата си. Яйцето има значение и на план, който изразен с думи дава посока на дейностите. И както е нежна черупката на яйцето – по този начин уязвимо е всяко желание, преди да бъде изпълнено.

4. В индийската митология се споделя за гигантско ослепително златно яйце, което изплувало от дълбините на първичната вода. От него се излюпил господ Брахма – прародителят на човечеството. И тъй като черупките били доста красиви, богът се замислил по какъв начин да ги направи безконечни. От горната черупка на яйцето той основал небето, а от долната – земята.

5. Подобно е и преданието, което споделя за основаването на горния и долния свят в китайската митология. Според него галактическият владетел и възвишен предшественик Пан Гу растял в продължение на 18 000 години в галактическото яйце, до момента в който станал толкоз огромен, че то се разцепило на две елементи – светла половина (небето) и тъмна (земята).

6. В нападателната и импулсивна японска просвета героите са храбри, те имат мощна воля и при заплаха работят неотложно. По същия метод се ражда и света – той се намирал в огромно и доста крепко яйце и не можел да разчупи черупката с цел да се освободи и да излезе на открито. Тогава черният бик (космическият мрак) строшил с рогата си черупката и го освободил.

7. В тракийските култове яйцето също участва като наложителен признак в ритуалите, засвидетелстващи респект на висшото женско провидение – Великата Богиня Майка. То било знак на даващото живот женско начало и на възраждането на природата. Красиво оцветени с растителни и минерални багрила, яйцата били носени за подарък в светилищата.

8. В гръцката митология яйца също се принасяли в “жертва “ – на празници се оставяли в храмовете. По време на мистериите, наречени “Вакханалии “ се приготвяли кошници, постлани с трева, върху която се нареждали яйца и плодове, а по-късно се покривали с цветя и се отнасяли от вярващите в светилищата на богинята на земеделието и на зараждащият се живот Деметра.

9. Сварените яйца имат роля и в юдейската религиозна традиция – те са една от наложителните храни, употребявани по време на празника Пасха. Яйцето символизира Соломоновия храм (черупката е постройката, а наличието – духовната сила, която е била съсредоточена в него). Счупването му се възприема като пресъздаване на събитията по разрушение на храма.

10. Като първоизточник на живота е схващано яйцето и в християнската традиция. То е знак на обновлението на природата напролет, само че и на и Възкресението на Божия наследник. Както яйцето умира когато се свари, по този начин и Иисус Христос умира на кръста, само че неговото въздигане над царството на мъртвите дава обещание безконечен живот за душите на ревностните християни.