Кой ще похити Майка-Европа
За днешна Америка Европейски Съюз е един куфар без ръкохватка
Преди 100 години, никому незнайният немски преподавател Освалд Шпенглер, разгласява в Германия трактата си „ Държавата на Залеза “, понастоящем прочут в Русия като „ Залезът на Запада “. Книгата незабавно се трансформира в интелектуален бестселър. Тогава над Европа, претърпяла тайфуна на Първата международна война, се носеха пророческите думи на Шпенглер за края на великите и страшни секрети на фаустовската душа, за безвъзвратното угасване и некроза на западната просвета, на нейните прощалните отражения върху гаснещите хоризонти.
Шпенглер е пристрастен по сравняването на другите култури и прави няколко хронологични таблици, в които отбелязва 2000 година като началото на погребението на обединявания Запад. Сбърка ли Освалд Шпенглер в прогнозите си?
Периодът сред Първата и Втората международни войни е дребен и последната чудовищна война опустошава остарелия ред и води до действителното разделяне на Европа на две елементи. След 1945 година всички европейски страни са под ясния протекторат на Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики. Така нареченият свободен свят лежеше на меки постели, само че мъчно спеше. Подобна беше обстановката и в страните с национална народна власт. В Германия се организира дезинфекция на всеобщото схващане, само че в това време се разполагаха американските „ Пършинг “. Социалистическа Чехословакия се мъчеше да излезе от своя застой, само че дочака своя час, когато руската танкова армада нахлу в нея, подготвена, за няколко дни, да стигне и до Ламанша.
В края на 80-те години всичко се промени и съветското въздействие в Европа беше внезапно отслабено, а предходните граници се скъсаха. Нещастната Германска демократична република беше погълната от западната си сестра. Варшавският блок се разпадна, а самият Съюз на съветските социалистически републики престана да съществува. През този интервал се роди геополитическият изтърсак, интернационалната фантазия известна като Европейски съюз. Това рехаво обучение беше несъмнено да изтласка Русия от европейския континент и да легитимира наднационалните управителни органи, висящи над пъстрия и проблематичен конгломерат на страните от Нова и Стара Европа.
Нямаше никакъв бездънен стопански смисъл да се държи тази нееднородна навалица в обединен валутен и митнически съюз. Това синтетично царство е чист политически план на Съединени американски щати, без естествена жизненост. Нарушенията вътре в Европейски Съюз са големи и съдбовни. Неслучайно, ръководещият хайлайф на Стария свят съществено обмисля доктрината за „ Европа на две скорости “, която раздели тлъстите „ овце “ от хилавите „ кози “. Зад това стои желанието да се институционализира делбата на богати и небогати.
През всичките тези десетилетия Европейски Съюз плаваше на повърхността за сметка на трансатлантическата магия. Но този магия с идването на Тръмп бързо и непреклонно стартира да отслабва. Лъжиците и ютиите, висящи във въздуха, внезапно изпопадаха.
За днешна Америка Европейски Съюз е един куфар без ръкохватка, който е сложен да го носиш, само че и да го изхвърлиш е тъпо. Свикнали на васалско равнодушие, страните от Европейски Съюз не се стремят да се самоиздържат и да се пазят. След Втората международна война субектът Европа, сходно на ранена птица, „ желае да се изправи, само че не може… “.
При тези условия разпадът на Европейски Съюз е съдбоносен и неминуем. Само хитрата Англия с безшумната сръчност на змия грациозно се изтегли настрани.
Единственият въпрос е кой и по какъв начин ще бъде разграничено физическото и духовното европейско завещание? Въпросът кой, даже не си коства да бъде задаван. Гигантският фантом на международния триумвират се е издигнал над страните и народите на Земята.
За Съединени американски щати въпросът за Европа е комплициран и мъчителен. Самата американска империя е рожба на европейския дух и европейската воля. Да се съобщи Европа с нейния интелектуален и индустриален капацитет в лапите на китайците и руснаците по никакъв начин не е желателно! Но трансокеанския глобализъм изцяло се провали и се трансформира в източник на проблеми, а Европейски Съюз се трансформира в паразитно обучение с положителни мастни натрупвания от „ взаимно преференциалното “ партньорство. За Тръмп стана значимо да промени разпоредбите на комерсиалните връзки, да наложи на Европа своя полутечен природен газ и да отръска богатия евро Буратино, тъй че от него да се изсипят златните монети. Последиците от тази процедура са сложни за прогнозиране.
Китай брутално влага големи средства в Централна и Източна Европа през последните години. Чехия, Гърция и Унгария стават трамплин на идната китайска агресия. Китайците методично изкупуват пристанища, летища, енергийни системи, агрохолдинги. Това са съществени инфраструктурни обекти, а не някакви футболни клубове! За шест години директните китайски вложения в европейската стопанска система набъбнаха 22 пъти! Китайските лобисти организират секрети договаряния с европейските политици, купуват министри и парламентаристи и скоро ще се появят свадите към тези сътрудници на въздействие.
Над тесните улици на Прага висят банери, които ви приканват да купите юани. Китайските служащи непрекъснато построяват мостове и пътища и прокарват Великия път от изток на запад. Какъв ще бъде този път на Коприната, или на Танковете? Ще покаже времето.
Русия методично и търпеливо поставя своя Северен поток в сърцето на Европа, в Германия, тази цитадела на „ земята на светите чудеса “. Нивото на русофобия в следените немски медии ни споделя, че силите зад океана са съществено обезпокоени от въздействието на Русия в този район.
Така или другояче, през идващите години следва борбата за Германия. Там се сгъстява силата на противостоене и този корав възел от несъгласия непрестанно се напряга. Не е мъчно да се досетите, че от изхода на тази борба зависи ориста на всичко, в това число и на огромното европейско завещание.
(Превод за „ Труд “ Павел Павлов)
Легенди и легенди
Похищението на Европа. Рисунка върху древногръцка ваза и картина на Тициан със същия сюжет.
Европа в древногръцката митология е щерка на финикийския цар Агенор, сестра на Кадъм. Според легендата, Зевс се явил пред Европа, която играела с приятелки на брега на морето, под типа на бял бик и я отнесъл на остров Крит. Там той се трансформирал в прелестен юноша и омаял Европа. Така се родили Минос, Радамант и Сарпедон.
Впоследствие Европа се омъжила за Астерион, царят на Крит, който умирайки бездетен, оставил властта над острова на синовете на Европа от Зевс.
Освен в Крит, Европа е почитана и в Тива. Херодот рационализира мита на Европа и я смята за щерка на финикийски цар, която е отвлечена от критски търговци.
Похищението на Европа е сюжет на няколко картини и е изобразено и на гръцката монета от 2 евро.
Преди 100 години, никому незнайният немски преподавател Освалд Шпенглер, разгласява в Германия трактата си „ Държавата на Залеза “, понастоящем прочут в Русия като „ Залезът на Запада “. Книгата незабавно се трансформира в интелектуален бестселър. Тогава над Европа, претърпяла тайфуна на Първата международна война, се носеха пророческите думи на Шпенглер за края на великите и страшни секрети на фаустовската душа, за безвъзвратното угасване и некроза на западната просвета, на нейните прощалните отражения върху гаснещите хоризонти.
Шпенглер е пристрастен по сравняването на другите култури и прави няколко хронологични таблици, в които отбелязва 2000 година като началото на погребението на обединявания Запад. Сбърка ли Освалд Шпенглер в прогнозите си?
Периодът сред Първата и Втората международни войни е дребен и последната чудовищна война опустошава остарелия ред и води до действителното разделяне на Европа на две елементи. След 1945 година всички европейски страни са под ясния протекторат на Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики. Така нареченият свободен свят лежеше на меки постели, само че мъчно спеше. Подобна беше обстановката и в страните с национална народна власт. В Германия се организира дезинфекция на всеобщото схващане, само че в това време се разполагаха американските „ Пършинг “. Социалистическа Чехословакия се мъчеше да излезе от своя застой, само че дочака своя час, когато руската танкова армада нахлу в нея, подготвена, за няколко дни, да стигне и до Ламанша.
В края на 80-те години всичко се промени и съветското въздействие в Европа беше внезапно отслабено, а предходните граници се скъсаха. Нещастната Германска демократична република беше погълната от западната си сестра. Варшавският блок се разпадна, а самият Съюз на съветските социалистически републики престана да съществува. През този интервал се роди геополитическият изтърсак, интернационалната фантазия известна като Европейски съюз. Това рехаво обучение беше несъмнено да изтласка Русия от европейския континент и да легитимира наднационалните управителни органи, висящи над пъстрия и проблематичен конгломерат на страните от Нова и Стара Европа.
Нямаше никакъв бездънен стопански смисъл да се държи тази нееднородна навалица в обединен валутен и митнически съюз. Това синтетично царство е чист политически план на Съединени американски щати, без естествена жизненост. Нарушенията вътре в Европейски Съюз са големи и съдбовни. Неслучайно, ръководещият хайлайф на Стария свят съществено обмисля доктрината за „ Европа на две скорости “, която раздели тлъстите „ овце “ от хилавите „ кози “. Зад това стои желанието да се институционализира делбата на богати и небогати.
През всичките тези десетилетия Европейски Съюз плаваше на повърхността за сметка на трансатлантическата магия. Но този магия с идването на Тръмп бързо и непреклонно стартира да отслабва. Лъжиците и ютиите, висящи във въздуха, внезапно изпопадаха.
За днешна Америка Европейски Съюз е един куфар без ръкохватка, който е сложен да го носиш, само че и да го изхвърлиш е тъпо. Свикнали на васалско равнодушие, страните от Европейски Съюз не се стремят да се самоиздържат и да се пазят. След Втората международна война субектът Европа, сходно на ранена птица, „ желае да се изправи, само че не може… “.
При тези условия разпадът на Европейски Съюз е съдбоносен и неминуем. Само хитрата Англия с безшумната сръчност на змия грациозно се изтегли настрани.
Единственият въпрос е кой и по какъв начин ще бъде разграничено физическото и духовното европейско завещание? Въпросът кой, даже не си коства да бъде задаван. Гигантският фантом на международния триумвират се е издигнал над страните и народите на Земята.
За Съединени американски щати въпросът за Европа е комплициран и мъчителен. Самата американска империя е рожба на европейския дух и европейската воля. Да се съобщи Европа с нейния интелектуален и индустриален капацитет в лапите на китайците и руснаците по никакъв начин не е желателно! Но трансокеанския глобализъм изцяло се провали и се трансформира в източник на проблеми, а Европейски Съюз се трансформира в паразитно обучение с положителни мастни натрупвания от „ взаимно преференциалното “ партньорство. За Тръмп стана значимо да промени разпоредбите на комерсиалните връзки, да наложи на Европа своя полутечен природен газ и да отръска богатия евро Буратино, тъй че от него да се изсипят златните монети. Последиците от тази процедура са сложни за прогнозиране.
Китай брутално влага големи средства в Централна и Източна Европа през последните години. Чехия, Гърция и Унгария стават трамплин на идната китайска агресия. Китайците методично изкупуват пристанища, летища, енергийни системи, агрохолдинги. Това са съществени инфраструктурни обекти, а не някакви футболни клубове! За шест години директните китайски вложения в европейската стопанска система набъбнаха 22 пъти! Китайските лобисти организират секрети договаряния с европейските политици, купуват министри и парламентаристи и скоро ще се появят свадите към тези сътрудници на въздействие.
Над тесните улици на Прага висят банери, които ви приканват да купите юани. Китайските служащи непрекъснато построяват мостове и пътища и прокарват Великия път от изток на запад. Какъв ще бъде този път на Коприната, или на Танковете? Ще покаже времето.
Русия методично и търпеливо поставя своя Северен поток в сърцето на Европа, в Германия, тази цитадела на „ земята на светите чудеса “. Нивото на русофобия в следените немски медии ни споделя, че силите зад океана са съществено обезпокоени от въздействието на Русия в този район.
Така или другояче, през идващите години следва борбата за Германия. Там се сгъстява силата на противостоене и този корав възел от несъгласия непрестанно се напряга. Не е мъчно да се досетите, че от изхода на тази борба зависи ориста на всичко, в това число и на огромното европейско завещание.
(Превод за „ Труд “ Павел Павлов)
Легенди и легенди
Похищението на Европа. Рисунка върху древногръцка ваза и картина на Тициан със същия сюжет. Европа в древногръцката митология е щерка на финикийския цар Агенор, сестра на Кадъм. Според легендата, Зевс се явил пред Европа, която играела с приятелки на брега на морето, под типа на бял бик и я отнесъл на остров Крит. Там той се трансформирал в прелестен юноша и омаял Европа. Така се родили Минос, Радамант и Сарпедон.
Впоследствие Европа се омъжила за Астерион, царят на Крит, който умирайки бездетен, оставил властта над острова на синовете на Европа от Зевс.
Освен в Крит, Европа е почитана и в Тива. Херодот рационализира мита на Европа и я смята за щерка на финикийски цар, която е отвлечена от критски търговци.
Похищението на Европа е сюжет на няколко картини и е изобразено и на гръцката монета от 2 евро.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ