За динамиката на политическите процеси в България е добре, че

За динамичността на политическите процеси в България е добре, че знаем по кое време е датата на следващите парламентарни избори. Това дава някаква изясненост и значение, тъй като в някакъв миг ще се носи отговорност по какъв начин се упражнява държавната власт, да се надяваме от постоянно държавно управление, а не от служебно такова, с което да бъде даден подтик на Закона за държавния бюджет, който е доста значим за това по какъв начин ще се харчат парите на данъкоплатците. И надлежно дали България ще има воля да се приближи към Еврозоната или не. Дали ще бъде запълнен състава на огромна част от констиуционно откритите органи и регулатори. Това изясни в предаването “България, Европа и светът на фокус " на Радио “Фокус " Иван Брегов, юридически специалист в Института за пазарна стопанска система (ИПИ).

Според него сега се следи празно пространство и време, в което популизмът взима връх. " Популизмът е краен и слага под подозрения съществени полезности, които след края на тоталитарния интервал хората в ляво, и в дясно, и в патриотичния набор и в популисткия не са подлагали под подозрение. Този интервал демонстрира една незрялост и чудноват хъс на гласоподавателите, които даваме мандат на сходни политически нищожества, прощавайте за това ".

Гражданските организации и ролята им на една естествена сериозна съпротива: " Няма голям брой модели, с които те да съществуват, в този момент е общопризнат подобен, в който всеки български жител или няколко лица могат да записват съдружие или фондация, с което да заемат някаква част от публичния живот, да бъдат коректив на властта или да реализират свои, значими за себе си цели. Българската страна от 1947 до 1951 година действително конфискува имуществото на всички цивилен организации тогава, първо с един Закон за свободата, безусловно всичко, което може да се отнеме като спестявания и материални активи на българските сдружения и фондации е взето. И последно със Закона за държавния бюджет 1951 година се лишава до стотинка безусловно всичко. 90-те години не е осъществена качествена реставрация и първоприемство по царско време на сдружения и фондации. Ако това беше направено, в случай че имаше обществен фонд, в който биха влезнали тези средства и те се разпределяха на конкурсен принцип посредством Закона за юридическите лица с нестопанска цел, можеше да имаме “България за България ". Тези обществени средства да се харчат от българските жители, които да бъдат  коректив на властта и да реализират свои значими, значими цели ", уточни Иван Брегов.

“Анализът ми демонстрира, че не е реституирана огромна част от имуществото, което е иззето от българската страна 1947-1951 година И не е открит механизъм, с който цялото това имане да бъде претворено в един обществен фонд, с който да се финансират на конкурсен принцип българските неправителствени организации. В нястоящия миг има текстове в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, които дават тази опция, само че твърдо дълго блуждаене - повече от 2 години в комисиите на Народно събрание и на избрани съвещания на този Граждански съвет не докара до това да има действителен прийом, по какъв начин посредством държавния бюджет да се подсигурява минимално финансово присъединяване на страната в тези процеси. Моделът “България за България " е бил исторически вероятен, вероятен е и до ден-днешен, само че той по този начин или другояче не се е показал. Не би трябвало да забравяме, че който прави опит да ограничи правото на сдружаване, влиза в съответен конфликт с две конституционни закрепени полезности. Едното е жителите да задоволяват своите потребности както намерят за добре, както желаят да се сплотяват - политически обединения, цивилен сдружения и обединения. Това влиза пък в несъгласие с правото ни на свободно мислене и разбиране, което никой не би трябвало да ни лишава посредством законови дейности като български жители ", означи специалистът.

По думите му на напред във времето се извеждат силови похвати, размахването на забрани пред обществото ни, които влизат в конфликт с фундаментални порядки след Втората международна война. " Изкарването на описи с учители, които да бъдат оповестени за противников детайл, пък е симптом на тежък фашизъм, който не би трябвало да позволяваме да бъде допустим за нашето общество и би трябвало да се противопоставяме до момента в който можем. Моделът “България за България " е загубен окончателно, тъй като се е изгубила солидарността посред ни, която може да има институционален придатък, някакъв формат, в който да бъдат въвлечени огромна част от хората. Царският български хайлайф, когато е оставил имуществото си, страната е издавала укази и закони, с които е приемала това благосъстояние. След това е правила вероятното да се употребява от всички. Можеше този модел да бъде съхранен и доразвит, с което да се възпита един необикновен вид просвета на взаимност при обществени правила, ясни и налични за всички по какъв начин да се случва. Сегашните първенци в огромната си част не постъпват по този начин. В основата на обществения политически живот би трябвало да бъдат неща, които нашите представители в Народното събрание желаят да реализират дружно, макар политическите боричкания между тях и неща, които в никакъв случай не трябва да позволяват, и надлежно да сложат ясни граници, с кого, защо не биха преговаряли. На Запад и политическите врагове се съюзяват върху празния националистически детайл, който опошлява политическата среда, мисля, че това е прекомерно значимо ", заключи Иван Брегов.