Има възможност да се внесе повече свобода в нашата среда, каза Мария Черешева от Асоциацията на европейските журналисти – България
Има опция да се внесе повече независимост в нашата среда, сподели Мария Черешева, член на Управителния съвет и един от създателите на Асоциацията на европейските публицисти – България (АЕЖ), в полемиката на тематика „ Бъдещето на районните вести “ в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция в София. Разговорът е проведен от Българската телеграфна организация (БТА) и Съвета за електронни медии (СЕМ).
Според Черешева натискът и заканите са една от най-големите спънки в специалността на журналиста. „ Ние сме част от интернационалните мрежи за отбрана на публицистите “.
„ По отношение на сигурността ние подаваме сигнали към Платформата за сигурността на публицистите към Съвета на Европа, което от една страна дава интернационална видимост на тези случаи, а въпреки това в звеното има отговорници, които наблюдават какво вършат българските институции по тези сигнали “.
Черешева изясни, че в случаи на локално равнище, които те са наблюдавали, не са последвали нужните реакции. „ Когато тематиката става интернационална, тогава сме научавали, че са били подхванати ограничения “.
Черешева прикани присъстващите на полемиката да се обръщат към АЕЖ, когато има случаи на набези и закани против публицисти.
Тя изясни, че един от целите на организацията взаимно с Министерството на вътрешните работи (МВР) за идните години е правенето на протокол за отбрана на публицистите, тъй като Министерство на вътрешните работи няма подобен. „ Приемането на подобен протокол е единствено първата крачка “, сподели още Черешева.
По отношение на правните закани тя напомни, че в Народното събрание е препоръчана и импортирана инструкция за осъществяване на ограниченията против „ делата плесници “. Според Черешева следва законодателите да поемат самодейност, с цел да бъде задействана директивата.
„ Нашата организация предлага фонд за отбрана на публицисти “, уточни Черешева. „ Отговорност на всички, стоящи в тази зала, е да се погрижим европейското законодателство да бъде придвижено напред “.
„ Не може всичко да се контролира със закони, само че има благоприятни условия да се внесе повече независимост в положителния смисъл на нашата среда “, сподели в умозаключение Черешева.
Българска телеграфна агенция е поканила да се включат всички районни публицисти, без значение за кои медии работят. В 32-та национални пресклуба на Българска телеграфна агенция отвън София има потвърждения от повече от 100 районни публицисти, като включително не влизат близо 70-те репортери на самата Българска телеграфна агенция. Покани са изпратени и до сътрудниците на организацията от Съюза на българските национални електронни медии (СБНЕМ) – Българска национална телевизия, БНР, Би Ти Ви, „ Нова телевизия “ и Дарик радио, както и до представители на законодателната и изпълнителната власт, до всички членове на парламентарната комисия по културата и медиите, до ръководителите на пресслужбите на президентската институция, на Народното събрание и на Министерския съвет, до Съюза на българските публицисти и до университети, които образоват бъдещи публицисти.
Според Черешева натискът и заканите са една от най-големите спънки в специалността на журналиста. „ Ние сме част от интернационалните мрежи за отбрана на публицистите “.
„ По отношение на сигурността ние подаваме сигнали към Платформата за сигурността на публицистите към Съвета на Европа, което от една страна дава интернационална видимост на тези случаи, а въпреки това в звеното има отговорници, които наблюдават какво вършат българските институции по тези сигнали “.
Черешева изясни, че в случаи на локално равнище, които те са наблюдавали, не са последвали нужните реакции. „ Когато тематиката става интернационална, тогава сме научавали, че са били подхванати ограничения “.
Черешева прикани присъстващите на полемиката да се обръщат към АЕЖ, когато има случаи на набези и закани против публицисти.
Тя изясни, че един от целите на организацията взаимно с Министерството на вътрешните работи (МВР) за идните години е правенето на протокол за отбрана на публицистите, тъй като Министерство на вътрешните работи няма подобен. „ Приемането на подобен протокол е единствено първата крачка “, сподели още Черешева.
По отношение на правните закани тя напомни, че в Народното събрание е препоръчана и импортирана инструкция за осъществяване на ограниченията против „ делата плесници “. Според Черешева следва законодателите да поемат самодейност, с цел да бъде задействана директивата.
„ Нашата организация предлага фонд за отбрана на публицисти “, уточни Черешева. „ Отговорност на всички, стоящи в тази зала, е да се погрижим европейското законодателство да бъде придвижено напред “.
„ Не може всичко да се контролира със закони, само че има благоприятни условия да се внесе повече независимост в положителния смисъл на нашата среда “, сподели в умозаключение Черешева.
Българска телеграфна агенция е поканила да се включат всички районни публицисти, без значение за кои медии работят. В 32-та национални пресклуба на Българска телеграфна агенция отвън София има потвърждения от повече от 100 районни публицисти, като включително не влизат близо 70-те репортери на самата Българска телеграфна агенция. Покани са изпратени и до сътрудниците на организацията от Съюза на българските национални електронни медии (СБНЕМ) – Българска национална телевизия, БНР, Би Ти Ви, „ Нова телевизия “ и Дарик радио, както и до представители на законодателната и изпълнителната власт, до всички членове на парламентарната комисия по културата и медиите, до ръководителите на пресслужбите на президентската институция, на Народното събрание и на Министерския съвет, до Съюза на българските публицисти и до университети, които образоват бъдещи публицисти.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ