Глобалистите са на кръстопът - Байдън попадна в цугцванг
За настоящия президент на Съединени американски щати Джо Байдън обстановката не се подрежда толкоз елементарно. Така е и при всички глобалисти. Те попаднаха в невъзможност. На първо място рискуват персонално Байдън и Демократическата партия. Твърде доста глобалистите се заиграха с левия демократизъм.
Но всичко по реда си.
Съединени американски щати са главната цитадела на глобалистите. Това е страната, която те употребяват като трамплин за определяне и поддържане на еднополюсен свят. В момента те се пробват да основат ляволиберален свят. Вече обаче е ясно, че това няма да стане.
Както и да е, глобалистите се интересуват от надзор над Съединените щати и в частност над Федералния запас, който им обезпечава запаси под формата на доларови излъчвания.
Прокарването на зеления дневен ред и едновременният надзор на Съединените щати обаче изиграва жестока смешка. Един от главните принадлежности за налагане на зелената стратегия е поддържането на високи цени на обичайните енергийни източници. Натискът върху Русия (както и върху другите „ ресурсни “ държави) се дължи, наред с други неща, и на постигането на тази цел. Те би трябвало да приближат (и по-добре - да изравнят) цената на обичайното и зеленото генериране на сила.
Трябва обаче да се разбере, че глобалистите, сходно на противопоставящите им се групи, нямат концентрация и обединен център за взимане на решения. За по-добро схващане дано проучваме „ нашите “ систематични либерали, които са на процедура проводници на глобалисткото въздействие на територията на Русия.
Теоретично Чубайс е по-високо в йерархията на систематичните либерали от Кудрин и даже Силуанов. Но може ли да каже на шефа на взаимното дружество или на шефа на Министерството на финансите какво да прави? Разбира се, че не. Чубайс може да посъветва, да се опита да оказва напън, само че крайното решение ще бъде с Кудрин и Силуанов.
Ето за какво непрекъснато пишем за зараждащи блокове (Силуанов-Набиулина, Кудрин-Силуанов, Кудрин-Хуснулин), когато систематичните либерали се комбинират за решение на съответни проблеми. Да, те имат една-единствена ляво-либерална глобалистка идеология, която праволинейно следват. Но при разискването по какъв начин да се използван на процедура стартират разликите. Няма обединен център за взимане на решения.
Същото се случва и от другата страна на океана. В момента Джо Байдън и част от Демократическата партия се интересуват от внезапен спад на цените на петрола. Причината е елементарна – покачването на цените на бензина в Съединени американски щати и вследствие на това пагубното рухване на рейтинга на Байдън преди междинните избори за Конгрес (предстои да се проведат през есента). В момента рейтингът на поддръжката на Байдън е паднал до 39%, до момента в който антирейтингът е повишен до 55%. Разбира се, на този декор демократите ще бъдат победени на изборите.
Те считат, че сега е допустимо леко да се забави зелената стратегия посредством намаление на цените на петрола. В последна сметка, в случай че глобалистите не задържат Съединени американски щати (поне 2-4 години), това ще докара до по-сериозни последствия. Това, което Байдън може да направи – да разпродаде нефт от ресурси – няма да свърши работа. Цените не падат. Оттук и желанието на тази част от глобалистите за реализиране на консенсус в договарянията с Иран. В този случай към 1,5 милиона барела (на ден) нефт ще се излеят на международния пазар.
Въпреки това радикалната част от глобалистите, които се реалокираха в Лондон, се пробва да скапе договорката. Те считат, че левите либерали нямат време да чакат и да отсрочват зелената стратегия, защото силата на Китай пораства и краят на системата от Бретън Уудс може да пристигна съвсем всеки миг. А „ загубата “ на Съединените щати за няколко години не е толкоз страшна, защото МВФ към момента остава в ръцете на глобалистите. Освен това за републиканците ще бъде мъчно да открият надзор над Федералния запас.
В същото време републиканците, ръководени само от личните си политически ползи, имат намерение да блокират договорката с Иран в Сената. Те виждат по какъв начин рейтингите на Байдън отиват по дяволите и схващат, че в случай че нищо не се промени, тогава ще завоюват безапелационна победа на изборите.
Като цяло обстановката се развива много забавно. Всичко това е на една ръка разстояние. Основното нещо е да не пропущаме опцията за следващ път, а да се възползваме от зараждащата обстановка.
Превод: В. Сергеев
Но всичко по реда си.
Съединени американски щати са главната цитадела на глобалистите. Това е страната, която те употребяват като трамплин за определяне и поддържане на еднополюсен свят. В момента те се пробват да основат ляволиберален свят. Вече обаче е ясно, че това няма да стане.
Както и да е, глобалистите се интересуват от надзор над Съединените щати и в частност над Федералния запас, който им обезпечава запаси под формата на доларови излъчвания.
Прокарването на зеления дневен ред и едновременният надзор на Съединените щати обаче изиграва жестока смешка. Един от главните принадлежности за налагане на зелената стратегия е поддържането на високи цени на обичайните енергийни източници. Натискът върху Русия (както и върху другите „ ресурсни “ държави) се дължи, наред с други неща, и на постигането на тази цел. Те би трябвало да приближат (и по-добре - да изравнят) цената на обичайното и зеленото генериране на сила.
Трябва обаче да се разбере, че глобалистите, сходно на противопоставящите им се групи, нямат концентрация и обединен център за взимане на решения. За по-добро схващане дано проучваме „ нашите “ систематични либерали, които са на процедура проводници на глобалисткото въздействие на територията на Русия.
Теоретично Чубайс е по-високо в йерархията на систематичните либерали от Кудрин и даже Силуанов. Но може ли да каже на шефа на взаимното дружество или на шефа на Министерството на финансите какво да прави? Разбира се, че не. Чубайс може да посъветва, да се опита да оказва напън, само че крайното решение ще бъде с Кудрин и Силуанов.
Ето за какво непрекъснато пишем за зараждащи блокове (Силуанов-Набиулина, Кудрин-Силуанов, Кудрин-Хуснулин), когато систематичните либерали се комбинират за решение на съответни проблеми. Да, те имат една-единствена ляво-либерална глобалистка идеология, която праволинейно следват. Но при разискването по какъв начин да се използван на процедура стартират разликите. Няма обединен център за взимане на решения.
Същото се случва и от другата страна на океана. В момента Джо Байдън и част от Демократическата партия се интересуват от внезапен спад на цените на петрола. Причината е елементарна – покачването на цените на бензина в Съединени американски щати и вследствие на това пагубното рухване на рейтинга на Байдън преди междинните избори за Конгрес (предстои да се проведат през есента). В момента рейтингът на поддръжката на Байдън е паднал до 39%, до момента в който антирейтингът е повишен до 55%. Разбира се, на този декор демократите ще бъдат победени на изборите.
Те считат, че сега е допустимо леко да се забави зелената стратегия посредством намаление на цените на петрола. В последна сметка, в случай че глобалистите не задържат Съединени американски щати (поне 2-4 години), това ще докара до по-сериозни последствия. Това, което Байдън може да направи – да разпродаде нефт от ресурси – няма да свърши работа. Цените не падат. Оттук и желанието на тази част от глобалистите за реализиране на консенсус в договарянията с Иран. В този случай към 1,5 милиона барела (на ден) нефт ще се излеят на международния пазар.
Въпреки това радикалната част от глобалистите, които се реалокираха в Лондон, се пробва да скапе договорката. Те считат, че левите либерали нямат време да чакат и да отсрочват зелената стратегия, защото силата на Китай пораства и краят на системата от Бретън Уудс може да пристигна съвсем всеки миг. А „ загубата “ на Съединените щати за няколко години не е толкоз страшна, защото МВФ към момента остава в ръцете на глобалистите. Освен това за републиканците ще бъде мъчно да открият надзор над Федералния запас.
В същото време републиканците, ръководени само от личните си политически ползи, имат намерение да блокират договорката с Иран в Сената. Те виждат по какъв начин рейтингите на Байдън отиват по дяволите и схващат, че в случай че нищо не се промени, тогава ще завоюват безапелационна победа на изборите.
Като цяло обстановката се развива много забавно. Всичко това е на една ръка разстояние. Основното нещо е да не пропущаме опцията за следващ път, а да се възползваме от зараждащата обстановка.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ