Ножицата между броя на лекари и сестри продължава да се отваря
За 10 години България е " изгубила " над 10% от медицинските сестри
Медицинските сестри в България не престават да понижават през 2023 година по последни данни на националната статистика, до момента в който броят на лекарите леко се усилва. За 10 години България е " изгубила " над 10% от медицинските сестри и след 2020 година на един доктор към този момент има приблизително по-малко от една сестра, а това слага качеството на медицинските услуги под сериозен въпрос.
Медицинският личен състав у нас е чест обект на разбори и разисквания, тъй като неговият брой, районно систематизиране, само че също и образование, подготовка, професионално развиване и етично държание е в основата на това, което всички назоваваме " качествено опазване на здравето ". Липсата на лекари или медицински експерти по здравни грижи значи пробив в системата, който доста мъчно може да се преодолее.
Какво демонстрират данните на Национален статистически институт? Лекарите в България застаряват. Най-голям е техният брой и дял във възрастовата група 55 - 64 години - 9 755, или 32,6%. На второ място е групата на най-възрастните лекари (на 65 и повече години) - 6 545, или 21,9%. Това значи, че над половината от практикуващите лекари са на възраст над 55 години. Този проблем е по-изразен при лекарите в извънболничната помощ - там над две трети от практикуващите лекари са над 55 години. Медицинските сестри не престават да понижават за десета поредна година, макар че при останалите медицински експерти по здравни грижи не се записва такова понижение. Очевидно при тази категория са налице систематични и нерешени проблеми. Данните слагат доста въпроси във връзка с това по какъв начин въобще действа българското опазване на здравето. Едно пояснение може да се откри в последователното нарастване на медицинските експерти в категория " други " - те нарастват с 13% за десетгодишния интервал. Тук се включват болногледачите, които постоянно са наемани от лечебните заведения, с цел да правят част от работата на медицинските сестри. Това доста постоянно са студенти по медицина, които работят по време на следването си, както и хора, искащи да оказват помощ на лечебните заведения.
Решаването на систематичните проблеми със застаряването на лекарите и с доста ниския брой на медицинските сестри ще бъде основно за българското опазване на здравето през идващите години, още повече в подтекста на отворения европейски пазар на труда, на който България се конкурира с останалите европейски (а и други) страни за привличане и задържане на медицински експерти. То минава през:
Скъсяване на образованието на медицинските сестри, което ще даде опция за по-бързо излизане на пазара на труда на готови специалисти; Подобряване на изискванията на работа на медицинските експерти по здравни грижи - най-много във връзка с заплащането и изискванията на труд; Подобряване на изискванията на специализация на лекарите, тъй че младите лекари да имат тласък и да са улеснени да получават компетентност.
Авторът е икономист във фондация " Институт за пазарна стопанска система " от 2018 година с ползи в региона на опазването на здравето, образованието, обществените предприятия и фискалната политика. Преди това е била основен експертен помощник във Фискалния съвет към Народното събрание и държавен специалист в дирекция " Бюджет " на Министерството на финансите. Автор е на редица стопански проучвания и разбори и е стопански помощник на Правната стратегия на Института. Завършила е интернационалните стопански връзки в УНСС, лекар е по стопанска система от 2009 година с тематика на дисертационния труд " Прехвърляне на действия (outsourcing) в интернационалния бизнес ".
Статията от бюлетина на ИПИ е публикувана
Медицинските сестри в България не престават да понижават през 2023 година по последни данни на националната статистика, до момента в който броят на лекарите леко се усилва. За 10 години България е " изгубила " над 10% от медицинските сестри и след 2020 година на един доктор към този момент има приблизително по-малко от една сестра, а това слага качеството на медицинските услуги под сериозен въпрос.
Медицинският личен състав у нас е чест обект на разбори и разисквания, тъй като неговият брой, районно систематизиране, само че също и образование, подготовка, професионално развиване и етично държание е в основата на това, което всички назоваваме " качествено опазване на здравето ". Липсата на лекари или медицински експерти по здравни грижи значи пробив в системата, който доста мъчно може да се преодолее.
Какво демонстрират данните на Национален статистически институт? Лекарите в България застаряват. Най-голям е техният брой и дял във възрастовата група 55 - 64 години - 9 755, или 32,6%. На второ място е групата на най-възрастните лекари (на 65 и повече години) - 6 545, или 21,9%. Това значи, че над половината от практикуващите лекари са на възраст над 55 години. Този проблем е по-изразен при лекарите в извънболничната помощ - там над две трети от практикуващите лекари са над 55 години. Медицинските сестри не престават да понижават за десета поредна година, макар че при останалите медицински експерти по здравни грижи не се записва такова понижение. Очевидно при тази категория са налице систематични и нерешени проблеми. Данните слагат доста въпроси във връзка с това по какъв начин въобще действа българското опазване на здравето. Едно пояснение може да се откри в последователното нарастване на медицинските експерти в категория " други " - те нарастват с 13% за десетгодишния интервал. Тук се включват болногледачите, които постоянно са наемани от лечебните заведения, с цел да правят част от работата на медицинските сестри. Това доста постоянно са студенти по медицина, които работят по време на следването си, както и хора, искащи да оказват помощ на лечебните заведения.
Решаването на систематичните проблеми със застаряването на лекарите и с доста ниския брой на медицинските сестри ще бъде основно за българското опазване на здравето през идващите години, още повече в подтекста на отворения европейски пазар на труда, на който България се конкурира с останалите европейски (а и други) страни за привличане и задържане на медицински експерти. То минава през:
Скъсяване на образованието на медицинските сестри, което ще даде опция за по-бързо излизане на пазара на труда на готови специалисти; Подобряване на изискванията на работа на медицинските експерти по здравни грижи - най-много във връзка с заплащането и изискванията на труд; Подобряване на изискванията на специализация на лекарите, тъй че младите лекари да имат тласък и да са улеснени да получават компетентност.
Авторът е икономист във фондация " Институт за пазарна стопанска система " от 2018 година с ползи в региона на опазването на здравето, образованието, обществените предприятия и фискалната политика. Преди това е била основен експертен помощник във Фискалния съвет към Народното събрание и държавен специалист в дирекция " Бюджет " на Министерството на финансите. Автор е на редица стопански проучвания и разбори и е стопански помощник на Правната стратегия на Института. Завършила е интернационалните стопански връзки в УНСС, лекар е по стопанска система от 2009 година с тематика на дисертационния труд " Прехвърляне на действия (outsourcing) в интернационалния бизнес ".
Статията от бюлетина на ИПИ е публикувана
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ