За Деня на майката Джийни дълго беше мислила и се

За Деня на майката Джийни дълго беше мислила и се беше постарала да избере нещо доста особено на майка си, Бес. От първите си няколко заплати беше събрала пари, с цел да ѝ подари посещаване и консултация при експерт по козметика и облекло. В уречения ден младата щерка докара свитата си, неугледна майчица в моя салон.

По време на избора на цветове и гримирането Бес призна, че години наред вниманието ѝ било напълно отдадено на фамилията, а тя била на назад във времето. Затова в никакъв случай не се и замисляла какви облекла ѝ отиват и по какъв начин да се гримира.

Когато започнах да слагам красиви цветове край лицето й, тя разцъфтя, въпреки сама да не го съзнаваше. След полагането на финалните линии руж и червило за наблягане на цвета, я поканих да се види в огромното преносимо огледало. Тя се преглежда дълго, като че ли учеше чужд човек и пристъпваше все по-близо и по-близо до облика си. Накрая, без да откъсва очи, със зяпнала уста, тя лекичко докосна огледалото.

- Джийни - махна тя на щерка си, - ела.

Тя придърпа щерка си наоколо и уточни облика си в огледалото.

- Джийни, Виж ме. Аз съм красива!

Младата жена се усмихна на по-възрастната в огледалото и очите и се изпълниха със сълзи.

- Да, мамо, ти постоянно си била красива.

Шарлот Уорд